Медея

На тазгодишния София Филм Фест бяха представени почти всички филми на Ларс фон Триер. Един от тях е и „Медея”. Класически сюжет по древногръцката трагедия на Еврипид, но представена по един почти сюрреалистичен начин благодарение на необикновения усет за кино на Ларс фон Триер.

Филмът е телевизионна драма, екранизация по нереализирания сценарий на небезивестния датски режисьор Карл Драйер и излиза на големия екран през 1988 г. Той е забележителен и заслужава вниманието на любителя киноман с някои свои технически специфики като умелото използване от Ларс фон Триер на ръчна камера и използването на рир-проекцията (rear projection/back projection), което представлява използване на предварително заснети кадри, които са после добавени като фон на основното действие. Ефектът е поразителен особено в момента, в който Медея тегли своите деца на една дървена плоскост и сякаш минава през кръговете на Ада, докато стигне определеното място, където ще предизвика най-голямото си нещастие. Така нейният личен ужас, страх и в крайна сметка трагедия са представени без необходимостта от диалог или монолог и са в много по-голяма степен въздействащи върху психиката на зрителя.

Действието във филма започва след края на мита за Язон (Удо Кир) и аргонавтите, след като той вече е намерил Златното руно и е готов да се ожени за Глауке (Людмила Глинска), дъщеря на крал Креон (Хенинг Йенсен). За да осъществи плановете си, Язон изоставя Медея (Кирстен Олсен) и децата й, което предизвиква гнева й и задейства отмъстителна вълна от нещастия. 

„Децата на свещеника”

Филмът „Децата на свещеника” по едноименната пиеса на Мате Матишич е приятна комедия, която излага на показ и осмива църквата, както и нейните представители. 

Винко Брешан, който е известен със своя хумор към исторически и културни теми, ни представя една интересна сатира.

Действието на филма се развива на един остров в Далмация, на който смъртните случай са повече от ражданията. Затова местният свещеник измисля план, чрез който да увеличи прираста на населението, като решава да надупчи всички кондоми, които се продават.

Раждаемостта се покачва светкавично и скоро църквата на отец Фабиан е претъпкана с бременни булки.

Изпълнен с комични ситуации, Брешан иронизира  църквата по всякакъв начин. Той осмива сериозни етически проблеми, а тонът на филма преминава от забавна комедия през язвителен абсурд до ирония.

Марк Адам от  Screen Daily  казва за филма :

„Приятна и лека комедия, Децата на свещеника е неподправено киноудоволствие – прекрасно изигран, красиво заснет и наслаждаващ се на игривата си ирония.”

Последната любов на г-н Морган

„Последната любов на г-н Морган” е филмова адаптация по романа на Франосаз Дорнер „La Douceur assassine”. Това е последния филм на режисьорката Сандра Нетелбек, който може да бъде видян на София Филм Фест.

Заглавието на филма е малко подвеждащо. Зад  него се крие съвсем друга история. „Последната любов” на Матю Морган  (Майкъл Кейн) всъщност си остава неговата съпруга, която умира, а той не може да се примири с нейната смърт. 

Обратът в неговия живот настъпва, когато среща доста по - младата от него французойка Полин ( Клеманс Поези). Отношенията между тях се развиват със скоростта на светлината. Сближаването между тях ще се окаже съдбовно и за двамата, защото разбират, че това което ги сближава е самотата. 

Матю  се самообвинява за смъртта на своята съпруга и това го води до пагубни мисли и действия (прави опит за самоубийство). Но светлината и топлината, които внася Полин придават смисъл на живота му, щастието се връща при него. Полин възприема Матю като бащата, който е изгубила, а той открива в нея множество черти, който му напомнят за съпругата му. Чрез Полин, г-н Морган, успява да възстанови изгубените връзки със сина си и да осъзнае, че живота не свършва, след загубата на любим човек.

Езикът е силно засегнат в този филм. Редуването на френски и английски показва разпада в комуникацията между хората. Затова Полин умее да говори английски и това засилва връзката помежду им и улеснява тяхното общуване.

Сандра Нетелбек не ни представя платонична или сексуална връзка между героите. Тя разкрива пред очите ни силата на истинското приятелство, утехата от общуването помежду ни, както и смисъла на семейството.  

Мьобиус

Лентата на Мьобиус е дълга, правоъгълна, усукана лента, на чийто принцип Ешер създава своите картини. 

Това е и последният филм на южнокорейския режисьор Ким Ки-Дук и е най-крайното му и заплетено филмово произведение до момента. Появява се на екраните първо на фестивала във Венеция през 2013 г. и чак след това в родината му, където обаче е забранен. Когато излизат положителните оценки и високият рейтинг на филма, там също започва да добива популярност, а у нас може да се види на София Филм Фест.

Андрю Чан (от Кръга на филмовите критици на Австралия) казва за филма: "Да наречеш Мьобиус смел е всъщност омаловажаване, тъй като е много повече от това, това е филм, който ще ви преследва, ще се задържи при вас и вероятно ще ви обезпокои, докато не забравите завинаги за него".

Това определено е филм, който може да обезпокои зрителя, да го възмути, да го разбунтува срещу подобни извращения и в крайна сметка, да го остави с широко отворени очи, докато не се появят финалните надписи на екрана. Ким Ки-Дук ни представя една драма, подобна на гръцка трагедия, и почти виждаме Едип в ролята на едно южнокорейско момче, навлязло в пубертета и започнало да открива своята сексуалност, за да се откаже от нея завинаги. Проблемите, които имат майка му и баща му (свързани с неговите изневери), неминуемо рефлектират върху него, за да му нанесат много повече от психически травми - той е не просто психически скопен, но и напълно физически и то от собствената му майка, която в последствие се опитва да се реваншира за причиненото зло и да му достави удоволствие. Бащата от своя страна се реваншира, отрязвайки собствения си пенис. Така целият филм се завърта около властта на фалоса и силата на мъжа, поставя се въпросът кога мъжът е мъж и дали без пенис, той все още може да се заяви като такъв. Същевременно е предсавена жената - едновременно жертва на мъжкото желание и притежаваща силата да го отнеме.

В този филм няма да чуете реплики, но чак към края му ще осъзнаете това, тъй като действието тече толкова естествено, водено от света на жестовете и мимиките, че думите се оказват напълно излишни. 

Ето и какво казва сам режисьорът:

„Какво е семейство?
Какво е желание?
Какво са гениталии?
Семейство, желание и гениталии са изначално едно. Аз съм бащата, майката съм аз и майката е бащата. Ние сме родени в желание и се размножаваме в желание. Така че сме свързани в едно като лентата на Мьобиус и оттам аз завиждам, мразя и обичам себе си.”       

Тайнственият град

Вардзия, известен още като Замъка на розите, е пещерен манастир, разположен в Грузия, на кръстовището на булевардите Източна Европа и Западна Азия. Има над осемстотин милиона години история. Той е добре укрепен манастир, който изиграва важна роля в политическия, културния, образователния и духовния живот на страната през втората половина на XII век. Тогава на трона на Грузия се възкачва царица Тамара.

Вардзия е по-скоро скален град, отколкото манастир. В средата на комплекса има храм, който е целият покрит с фрески и поредица от стенописи. Този храм носи името Успение и датира от 1180г. Той е украсен с пиластри по стените – уникални стенописи. Сред фреските има портрети на царица Тамара, както и на цар Георги III, които са основатели на този красив град. 

Историческа и художествена стойност имат стенописите на Успение Богородично, Възнесение и Преображение на Иисус Христос. Всички тези картини са от решаващо значение в развитието на средновековната грузинска стенопис. В пещерата има и езеро, за което се смята, че е чудодейно.

Интересна е историята с името на манастира.  Младата царица Тамара играела на криеница в пещерите с чичо си. Тя решила да се пошегува с него и се скрила така, че той не могъл да я открие дълги часове. Накрая чичото започнал да вика, колкото му глас държи. А тя изскочила внезапно зад гърба му и казала „Ак вар дзиа”, което означавало: тук съм, чичо. И така младата царица дала името на каменния град Вардзия.

От 1985 г. градът става част от историко-архитектурен музей-резерват, който включва четиридесет и шест архитектурни обекти, дванадесет археологически обекти и двадесет и един обекта на монументалното изкуство.

Днес манастирът продължава да съществува и бива посетен от голям брой туристи. Ако ви се удаде възможност да посетите Грузия и имате свободно време за разходки, разгледайте това забележително кътче. 

Как да управляваме времето си... с жаби за закуска !

Преди около година прочетох книжка със заглавие "Изяж жабата" от Брайън Трейси. Изпълнението на съветите, дадени в нея, се оказа важно за мен и реших да ви разкажа за нея.

Никога няма да имате време да свършите всичко, което сте набелязали за вършене, затова успелите хора се фокусират върху най-важните си задачи и най-значимите си цели и ги осъществяват до край.

Първото и най-важно нещо е да решим какво точно истински искаме и да си изясним стъпките, по които да стигнем до него. 

Много хора, дори повечето, не са наясно какво искат от живота си, затова и резултатът често е неясен и не ги удовлетворява. Убедена съм в едно - когато човек със страст и желание следва дадена цел, използвайки съветите тук, то вероятността да постигне успех е значително по-висока, ако прави нещо друго.

*Искайте неща, които зависят в най-голяма степен от самите вас. Не можем да плануваме и да искаме вместо другите хора.

Първо определете какви са истинските стремежи и желания за живота ви. 

Планът за действие - как да следваме нашите цели:

• ясни стъпки - планувайте ясни стъпки към своята цел
• записвайте всички идеи, които ви хрумнат относно стъпките
• определяйте крайни срокове за реализирането на целите ви 
• списък с всичко, което би помогнало за реализирането на целите
• действайте веднага, не отлагайте
• всеки ден правете нещо, което ви приближава към целта
• мислете за целите си често, по няколко пъти на ден

Планирайте предварително всеки ден - планирайте ежедневните действия, които са необходими, за да стигнете до целта.

В края на определен период преглеждайте свършеното и си правете развносметка за това, което сте направили успешно, за това, което ви е трудно и това, което не сте успели. Помислете как да се справите с нещата, които ви представляват трудност и да правите всичко с по-голяма лекота.

Изградете умение да определяте приоритетите си, като започвате с най-важното към по-маловажните неща

Ще дам един пример - ако имате една купа и малки и големи камъни, които да сложите в нея. Кои ще сложите първо - малките или големите? Когато започнете с големите, малките ще се наместят във фугите между тях и ще може да подредите максимално много камъни в купата. Това са метафорично важните и маловажните задачи. Често бъркаме спешните задачи с важни. Важното е това, което ще промени живота ви в перспектива, а спешното - да изперете, например. 

*Дори само обмислянето на важна задача помага да се преодолее забавянето на реализацията й.

УПРАВЛЕНИЕТО НА ВРЕМЕТО означава УПРАВЛЕНИЕ НА ЛИЧНИЯ ЖИВОТ И КАРИЕРА.

Всъщност жабата е най-неприятната ви задача за деня, която обаче е важна за изпълнението на целта ви. Често нещата, които са ни неприятни, можем да отлагаме и в крайна сметка в края на деня да се окаже, че сме свършили куп други неща, само едната ни най-важна задача не. Изморени сме, но не достатъчно удовлетворени. Изяждането на жабата, т.е. свършването на задачата, трябва да стане в началото на деня, когато имате най-много енергия и за да не мислите за нея през останалата част на деня.

Мислете за последствията от това, което правите. Това е друг лесен начин да определите кое е важно и кое маловажно. Сред задачите ви за изпълнение се съсредоточете върху нещата със сериозни последствия за вашия живот.

Подготовката преди работа е важна: настройка, работни материали, обкръжаваща среда. Направете всичко възможно да се чувствате колкото е възможно по-комфортно в обстановката.

Обновявайте уменията и знанията си.

Установете в какво се справяте най-успешно и се съсредоточавам върху него, това, с което вие най-много помагате за свършването на работата.

Идентифицирайте главните си пречки и се съсредоточавате върху това, което сте определили като приоритетно.

Премахнете ги.

Помнете: Към всяка голяма задача се подхожда стъпка по стъпка.

Упражнявайте натиск върху себе си в началото докато свикнете да свършвате задачите си навреме, с концентрация и отдаденост.

Развивайте потенциала си:

Установете кога можете най-успешно да свършвате дадена задача и планувайте времето си според това.

Осигурявайте си пълноценна почивка.

Съвет: Вие сте активен и мотивиран човек. Търсите позитивното от всяка ситуация, фокусирайте се върху решението на проблема, а не върху самия проблем. Вие имате конструктивно и оптимистично мислене.

Имайте предвид, че вашите слабости в една област се отразяват на нивото на реализация на другите ви умения и способности – развивайте способностите, които са на по-ниско ниво.

Свършвайте бързо и съсредоточено всичките си задачи.

Бъдете ефективни, уверени, експедитивни и изпитвайте удовлетворение от свършеното.

И последното най-важно: Дисциплина! :) 

*Именно дисциплината можем да използваме като асансьор към успеха. Без нея, действията ни няма да имат особен резултат.

"...Внимавай с действията си - превръщат се в навици.

Внимавай с навиците си - превръщат се в характер.

Внимавай с характера си - превръща се в съдба."

Махатма Ганди

Ще ви споделя нещо от моя живот, което установих за тази една година - когато човек иска нещо и се стреми целенасочено към него, то по-маловажните неща се подреждат като че ли от само себе си.

Успех на всички, решили да хапнат малко жаби, превръщайки ги във вкусна закуска! ;)

Да завъртим лентата със София Филм Фест

За 18-та поредна година започва филмовият фестивал София Филм Фест и предлага на нашето внимание редица конкурси, подредени в традиционните рубрики – Международен конкурс за първи и втори филм, Големите награди, Киното днес – Големите майстори, Киното утре – Големите надежди, Ново българско кино, Балкански конкурс, Документален конкурс, Конкурс за български късометражен филм и други.

"Съдилището"

Фестивалът стартира на 6 март с дългоочаквания нов филм на Стефан Командарев – „Съдилището” и приключва на 16 март в зала 1 на НДК с Американската гала – „Гранд Хотел Будапеща” на Уес Андерсън и Италианската гала – „Великата красота” на Паоло Сорентино. Предварителни прожекции текат от 28 февруари до 5 март в Дома на киното, а допълнителни ще се провеждат от 17 до 30 март в София, Пловдив, Варна и Бургас.

"Гранд Хотел Будапеща"

Учениците, студентите и пенсионерите имат възможност да закупят членска карта на стойност 15 лв. за 50 филма и други отстъпки. Билет за фестивала можете да закупите и от книжарници, магазини за подаръци и дори барове, така че се оглеждайте, фестивалът е навсякъде около нас!

Сред филмографията на фестивала присъстват заглавия като „Мьобиус” на Ким Ки-Дук („Какво е семейство? Какво е желание? Какво са гениталии? Семейство, желание и гениталии са изначално едно. Аз съм бащата, майката съм аз и майката е бащата. Ние сме родени в желание и се размножаваме в желание. Така че сме свързани в едно като лентата на Мьобиус и оттам аз завиждам, мразя и обичам себе си.”), предизвикателния филм на Ларс фон Триер – „Нимфоманка”, поглед назад към италианския неореализъм с „Рим, открит град” на Роберто Роселини и много други любопитни заглавия, които можете да откриете на сайта на феста - СФФ

"Нимфоманката"