Сияние на две безнадежности

Има книги, които те прекършват още в началото. „ Сияние на жена“ (Издател: Леге Артис) от Ромен Гари е най-доброто доказателство – на десетата страница читателят е безвъзвратно изгубен и обсебен. Най-удивителното е, че цялата книга е 120 страници – не се сещам за друго произведение с толкова кратък обем, което да е способено да предаде всички тези емоции, истории и усещания, които успява да опише Ромен Гари. Е, геният си е гений, както съвсем наскоро ви припомнихме.

„… не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно“

Лидия и Мишел са две безнадежности, на които животът е отнел най-ценното ("Истината е, че животът ни бе захвърлил в канавката, и единия, и другия, а това винаги се нарича среща"). Едни от последните думи на съпругата на Мишел към него са: "Ще изчезна, но искам да остана жена. Ще бъда за теб някоя друга. Върви към нея. Срещни друга женска половина. Най-жестокият начин да ме забравиш е да не обичаш повече." История за любовта, истинското отчаяние, смъртта, силата на духа, несломимата вяра, новите начала, болезнените спомени, живота в своето разнообразие, мъдрост натрупана от печал...Толкова много скръб, че на моменти на четящия му е трудно да преглътне от буцата тъга.

Няма да издам най-основното от сюжета, дори и с риск по този начин да ви откажа от книгата. Това е история, която всеки трябва да открие сам, с колкото се може по-малка предварителна подготовка. Книга за сенки и...сияние:

"- Нищо не разбирам от любов.
- То е защото самата любов разбира всичко и просто трябва да я оставиш да действа. Достатъчно е да си вземеш абонаментна карта, за да смениш транспортното средство.
- Наистина го обичах десет години. И когато престанах да го обичам, се опитах да го обичам още повече. Върви, че разбери.
- Вина. Човек изпитва срам. Не иска да го приеме. Бори се с това. Колкото по-малко обича, толкова повече се опитва. Понякога прави такива усилия, че се задушава. Всъщност, онова, което се харесва на онези горе, не са нашите победи или провали, а красотата на усилията ни."

Винтидж дами татуирани от глава до пети

                                                Мод Вагнер - Първата жена-татуист 

От дълги години татуировките привличат хората със своите чудати форми и значения. Този начин на себеизразяване притежава богата история и голямо културно значение. Използвани са като знак на инициация, принадлежност към сдружение, клан, племе, израз на сексуална или лична свобода. В тази статия ще ви разкажем малко повече за тяхната история и за жените дръзнали да татуират целите си тела, в едни далечни времена.

През 1991 г. е открито добре запазеното тяло на 3000-годишен труп с 50 татуировки. Това разкрива, че още от древността хора са се татуирали. Наричат мумифицираното тяло Ледения човек Йоци на името на алпийския район Йоцтал, където са открити останките му.

През викторианската епоха, жените от висшата класа татуират телата си като символ на независимост. В книгата си "Bodies of Subversion: A Secret History of Women and Tattoos" журналистката Марго Мифлин изразява вярването си, че татуирането е феминистки жест, с който жените поемат контрола над телата си. Майката на Уинстън Чърчил Джени Джеръм има татуирана змия около китката си като символ на борбата за независимост. Въпреки това не всички викториански жени, които носели татуировки са ги направили доброволно. Мифлин разкрива как някои бедни жени са били насилствено татуирани и експонирани в фрийк шоу-та и карнавали.

През 1920 г., татуировките по цялото тялото са доста популярни, но чарът им е загубен по време на Голямата депресия. След това се появяват отново в края на 40-те години 19 в, когато те са били възприемани като символ на статуса аутсайдер.

Разгледайте винтидж фотографиите, които показват татуирани жени от началото на 1900 до 1960 г.:

Светът е голям и жестокост дебне отвсякъде...

Херман Кох е известен холандски писател, телевизионен продуцент и актьор. Автор е на кратки разкази, романи и коментарни рубрики, но големия си пробив постига с "Вечерята", за която е отличен с Наградата на читателите за 2009-а година. Междувременно романът е издаден в 37 държави и е преведен на 33 езика, филмиран е и е адаптиран за театралната сцена. Историята се уповава на действителен случай…

Ноември месец Кох гостува в България и успях да отида на представянето му в „Хеликон“. Това, което знаех предварително, ми беше достатъчно за да ме заинтригува. След срещата усещането, че трябва на всяка цена да го прочета, се затвърди и започна да ме преследва. Ето защо на Панаира на книгата си купих само едно четиво – да, това беше „Вечерята“ (ИК „Колибри“). Прочетох я за отрицателно време и още ми е трудно да си събера мислите за нея, но се чувствам длъжна да говоря за тази книга – да я опиша и почувствам още веднъж.

Романът започва безобидно – двама братя и техните съпруги имат среща в скъп ресторант, в който не припарват обикновени хора. Тук резервациите се правят няколко месеца по-рано, блюдата включват наименования на неща, които e трудно да се произнесат, а от сметката може да се нахрани цял квартал. Паул е бивш учител, който е безразботен от 9 години – след средата на книгата се разбира защо и как се е случило това. Брат му Серж е пълна негова противоположност – той е публична личност, гласен за бъдещия министър-председател, безупречен откъм поведение, под ръка с красива съпруга и на всичкото отгоре освен двете си биологични деца, е осиновил момченце от Африка. Да, перфектен облик за избирателите. Какво се крие обаче зад него?

Мишел и Рик са братовчеди, деца на Паул и Серж, основна причина за вечерята и напрегнатия сюжет. Кох не ни сервира историята на тепсия – той поднася на читателя с всяко следващо ястие по едно парче от пъзела и му помага сам да навърже фактите. Внушенията майсторски се постигат с детайлите, а постепенното наслагване на информация ни убеждава в мисълта, че всички щастливи семейства си приличат, но всички нещастни са нещастни по своему:

„Всеки е чувал за хора, които губят обонянието си или усещането за вкус – за тях и най-превъзходното блюдо не значи нищо. Така понякога гледах аз на живота – като на чиния с топла храна, която малко по малко изстиваше. Знаех, че трябва да хапна, защото иначе ще умра, но нямах апетит.“

Колко далеч можеш да стигнеш в желанието да защитиш детето си? На какво се дължи неоправданата жестокост? Колко безскупулни могат да бъдат децата? В привидно спокойния човек до вас може би тиктака бомба...нищо не е такова, каквото изглежда! В целия ужас на случващото се в четящия засяда една буца – това е истинският живот, това не е само книга или филм, това може да се случи на всеки - когато най-малко очакваш, от най-близкия ти човек, когото си мислиш, че познаваш. А вие знаете ли как бихте реагирали тогава? В екстремни ситуации моралът се огъва...

Актрисата Кейт Бланшет влиза в ролята на режисьор на романа в холивудски вариант – чакаме с нетърпение!

Максимална ползваемост с многофункционални мебели

Преместването в нов апартамент може да бъде вълнуващо и вдъхновяващо изживяване, но същевременно и натоварващо заради огромното разнообразие на дизайн сред мебелите. Вместо вие да се двоумите, оставете това на мебелите. Ще ви представим селекция от многофункционални мебели, с които да превърнете дома си в удобно, модерно и уютно място.

Многофункционалността определено е топ тенденция в обзавеждането. Съвремието постоянно търси начин да провокира, поради това новите решения в света на дизайна се адаптират към промените с нова, оригинална визия. Мебелите, които ще ви представим са резултат от смела творческа концепция преминала на следващото ниво.

Ползите от закупуването на мебели, които сменят функциите си са неограничени. С тях ще спестите не само място, но и пари. Тези мебели решават всички проблеми с планирането на пространство като удвояват функциите си и гарантирано ще ги запазите при преместване в ново жилище или смяна на обзавеждането. Ако искате да използвате максимално терена, с който разполагате и същевременно да обзаведете дома си стилно и модерно, нашите предложения ще ви помогнат в избора ви.

Диван с вградена библиотека
Комбинирайте 2 в 1 с този удобен и стилен диван, които разполага и с рафтчета за книги. Диванът е идеално място за четене, а с това интересно дизайнерско решение няма да ви се налага да ставате от него, за да вземете любимото четиво. Всичко, което ви трябва ще бъде на една ръка разстояние от вас.

Кресло и шкаф
Удобното кресло се превръща в чудесно място за съхранение на вещите, които не желаете да бъдат на показ. Забравете за старите кутии и кашони. С това кресло ще можете лесно и удобно да приберете вещите, които постоянно ви се пречкат и да подредите дома си.

Двуетажно легло
Две вместо едно. Този ъпгрейднат вариант на падащо легло, наричано още леглото на Мърфи, дава възможност да бъдете двойно по-гостоприемни към вашите близки. Вертикалното му затваряне спестява пространство, когато не се използва.

Мултифункционален диван
Извъртете, сгънете, пренаредете, с няколко движения можете да моделирате тази невероятна мека мебел според нуждите си. Този диван дава възможността да развихрите въображението си и да го пригодите към вашия интериор, благодарение на всевъзможните му опции.

Канапе с джобове
Кой е казал, че джобовете са само за дрехи? Ако притежавате малка жилищна площ и искате нещо иновативно, но същевременно и полезно, този диван ще ви даде много възможности за съхранение на нещата, които използвате всекидневно.

Стол-библиотека
С него ще можете лесно да изберете книга, докато вече сте седнал, от една и съща мебел.

Барбарон-легло
Разкопчайте този невероятен пуф фотьойл и той ще се превърне в удобен матрак. С това чудесно предложение ще разполагате с резервна спалня, лесна за разгъване по всяко време.

Дъска за гладене и огледало
Дъските за гладене заемат доста пространство, но са нещо без което не можем в ежедневието си. Но не и с тази практична дъска. С едно завъртане тя се превръщаща в огледало и решава проблемите с пространството. Всяка домакиня ще се радва да има такава в дома си.

Маса-стол
Случвало ли ви се е да използвате стола за маса? С тази маса трансформираща се в стол ще ви се случва още по-често. Тя е идеално решение за малки апартаменти и студиа. Сега вашият стол наистина може да бъде и маса и обратното.

Вълшебството на...медузите!

Александър Симеонов е автор на тази подводна фотосесия - тя разкрива медузите в тяхната леко мистериозна и приказна красота. 

Да, не сме свикнали да мислим за тях по този начин и рядко някой ги вмъква в изкуството си. Убедете се сами със следващите фотографии, фонът на които са слънчевите лъчи и облаците, играещи умело с водата:

Коледна украса от подръчни материали

Наближава Коледа, а вие искате да декорирате дома си с нещо оригинално и различно? Е, с подръчни материални винаги можете да измислите и направите нещо уникално и красиво. Ето 8 идеи, които биха ви свършили работа:

1. Коледни топки за елха
Старата топка за елха  облепяме с конопено въже. От  дантелата изрязваме няколко мотива, които залепяме върху топката. В случай че не разполагате с подходяща дантела, може да залепите и други декоративни елементи.

2. Коледни ангелчета за елха
Вземете топче за пинг-понг и залепете отгоре малко бяла прежда за коса, след което облепете по-малко от половина с конопено въже. Ориентирайте се по снимката показана по-горе. Квадратно парче зебло навийте на фуния и залепете към топчето за пинг-понг. Отзад залепете две бели перца за крила. По този начин се изработват коледни ангелчета за елха.

3. Коледни фенери
Всеки от нас е правил такива фенери в часовете по ръчен труд (поне аз правих). Всъщност те се правят много лесно.

А ето и едно клипче, за по-лесно справяне с изработката на коледния фенер:
https://www.youtube.com/watch?v=u4YNMo9CB04

4. Винтидж коледни топки от вестници
За феновете на винтидж декорацията също имаме предложение.  Трябва да вземете стара топка за елха. След което режете лентички стара хартия, която се навива в кръг, докато не заприлича на розичка. Накрая тези "розички" за лепят на топката и виждаме резултата.

5. Украса за елха от RAM памет
А, ето и нещо интересно за компютърните специалисти! Вземете стара RAM памет от компютър и я украсете с панделки и ето чудесна коледна играчка за елха.

6. Снежни човеци от капачки
Вземете три капачки и ги залепете една за друга. Нарисувайте очи, нос, копчета на тях и ще получите чудесен снежен човек. Може да вържете някоя панделка или цветен канап между първата и втората капачка, за да изглежда, че той си има шалче. 

7. Коледни фунийки
Вземете няколко страници от стара нотна тетрадка или стар вестник, навийте го на фуния, след което изрежете отгоре, за да стане равно. Може да сложите по някоя панделка отстрани, а отгоре красива дантела. 

8. Коледни буркани
За тази украса не се изисква да отделяте много от времето си. Просто вземете един буркан, сложете в него свещ и украсете с елхови клонки и шишарки. Разбира се, ако не ви харесва със свещ, може да сложите и друг вид украса, който ви напомня за празника. 

Надяваме се, че ще ви харесат и ще ви вдъхновят да измислите още по-интересни и оригинални идеи за своя дом.

Известието

Вратата, която някой е отворил,
вратата, която някой е затворил,
столът, на който някой е седнал,
котката, която някой е погалил,
крушата, която някой е захапал,
писмото, което някой е прочел,
столът който някой е съборил,
вратата, която някой е отворил,
пътят, по който някой е тичал,
гората, която някой е стигнал,
реката, в която някой е скочил,
моргата, в която някой лежи.

Жак Превер 

Среща

Хвърля мрежите тихия ден

и мечтае, облегнат на руля,

а за него със поглед здрачен

мисли звездната вечер на юли.

Той се взира и тайно мечтай

и следи на пасажите знака,

а до всяка врата вечерта

и до всеки прозорец го чака.

И си спомня деня своя дом,

и въжето солено обтегнал,

от широкия пуст хоризонт

с мрежа нежното 

слънце изтегля.

И налегнал веслата, гребе,

всеки удар брега приближава

и голямото синьо море

само ивица тясна остава.

Той се връща и в мокрия кош

светят меко сребристите риби,

и я вижда разгърден и бос

към рибарския пристан да иде.

Тихо облаци бели цъфтят

и небето едвам се разтваря,

а по бузите пламва кръвта

под горещия бронз на загара.

Тъй е ведър и хубав денят,

тъй прекрасна и звездната вечер.

Разминават се те на брегът

все тъй близки и все тъй далечни.

И напразно замира и бий,

и в очакване тръпне сърцето.

Бели чайки и бели вълни

вместо поздрав им праща морето.

Иван Пейчев

Ромен Гари - безсмъртието на гениалността

                                                                                                                   

На днешната дата се самоубива един велик писател, литературен мистификатор, кино режисьор, военен и дипломат.  Роден под името Роман Кацев във Вилнюс, Литва, той е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда „Гонкур“ – веднъж през 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път, през 1975 г., като Емил Ажар (Émile Ajar). Някои негови книги са екранизирани: Clair de femme („Сияние на жена“) и La vie devant soi („Животът пред теб“).

Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след кончината му – на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (Vie et mort d’Émile Ajar), написана на 21 март 1979 г. Той пише: „Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател“ и „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…“

Споделяме с вас един от любимите ни негови цитати: „И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормалното физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Можем да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас“. Ромен Гари се застрелва с куршум в устата на 2-ри декември 1980 г.

 -Обсебваща ли съм?
- Ужасно. Когато не си тук.

Северно сияние

От 3-ти до 11-ти декември ще се проведе фестивалът за нордско кино "Северно сияние". 

Това е съвместен проект със Софийския международен литературен фестивал, който ще се проведе по същото време. 

В програмата на фестивала  тази година ще можем да видим филми от Дания, Норвегия, Швеция и Финландия. Тя включва общо петнадесет филма, които са адаптации по скандинавски произведения.

"Северно сияние" ще бъде открит утре, 3-ти декември, в Дома на киното с екранизацията по романа на Кене Фант „Последната присъда”. 

В рамките на фестивала ще видим още пълната 3-часова версия на „Кристин, дъщерята на Лавранс”, режисирана от Лив Улман. А също така „Чистка” на Софи Оксанен, носител на 5 от националните финландски награди „Юси”, и „Желязно небе” по едноименната история на Йохана Синисало. 

И това са само част от филмите, на които може да се насладите. 

Филмите ще може да гледате в  Дом на киното, Евро синема, Одеон и Културен център G8. 

Фестивалът се организира с подкрепата на Нордския културен фонд и в партньорство с Посолството на Кралство Дания, Посолството на Кралство Норвегия, Посолството на Финландия и Консулството на Швеция в София.