Светът е голям и жестокост дебне отвсякъде...

Херман Кох е известен холандски писател, телевизионен продуцент и актьор. Автор е на кратки разкази, романи и коментарни рубрики, но големия си пробив постига с "Вечерята", за която е отличен с Наградата на читателите за 2009-а година. Междувременно романът е издаден в 37 държави и е преведен на 33 езика, филмиран е и е адаптиран за театралната сцена. Историята се уповава на действителен случай…

Ноември месец Кох гостува в България и успях да отида на представянето му в „Хеликон“. Това, което знаех предварително, ми беше достатъчно за да ме заинтригува. След срещата усещането, че трябва на всяка цена да го прочета, се затвърди и започна да ме преследва. Ето защо на Панаира на книгата си купих само едно четиво – да, това беше „Вечерята“ (ИК „Колибри“). Прочетох я за отрицателно време и още ми е трудно да си събера мислите за нея, но се чувствам длъжна да говоря за тази книга – да я опиша и почувствам още веднъж.

Романът започва безобидно – двама братя и техните съпруги имат среща в скъп ресторант, в който не припарват обикновени хора. Тук резервациите се правят няколко месеца по-рано, блюдата включват наименования на неща, които e трудно да се произнесат, а от сметката може да се нахрани цял квартал. Паул е бивш учител, който е безразботен от 9 години – след средата на книгата се разбира защо и как се е случило това. Брат му Серж е пълна негова противоположност – той е публична личност, гласен за бъдещия министър-председател, безупречен откъм поведение, под ръка с красива съпруга и на всичкото отгоре освен двете си биологични деца, е осиновил момченце от Африка. Да, перфектен облик за избирателите. Какво се крие обаче зад него?

Мишел и Рик са братовчеди, деца на Паул и Серж, основна причина за вечерята и напрегнатия сюжет. Кох не ни сервира историята на тепсия – той поднася на читателя с всяко следващо ястие по едно парче от пъзела и му помага сам да навърже фактите. Внушенията майсторски се постигат с детайлите, а постепенното наслагване на информация ни убеждава в мисълта, че всички щастливи семейства си приличат, но всички нещастни са нещастни по своему:

„Всеки е чувал за хора, които губят обонянието си или усещането за вкус – за тях и най-превъзходното блюдо не значи нищо. Така понякога гледах аз на живота – като на чиния с топла храна, която малко по малко изстиваше. Знаех, че трябва да хапна, защото иначе ще умра, но нямах апетит.“

Колко далеч можеш да стигнеш в желанието да защитиш детето си? На какво се дължи неоправданата жестокост? Колко безскупулни могат да бъдат децата? В привидно спокойния човек до вас може би тиктака бомба...нищо не е такова, каквото изглежда! В целия ужас на случващото се в четящия засяда една буца – това е истинският живот, това не е само книга или филм, това може да се случи на всеки - когато най-малко очакваш, от най-близкия ти човек, когото си мислиш, че познаваш. А вие знаете ли как бихте реагирали тогава? В екстремни ситуации моралът се огъва...

Актрисата Кейт Бланшет влиза в ролята на режисьор на романа в холивудски вариант – чакаме с нетърпение!