Ромен Гари - безсмъртието на гениалността

                                                                                                                   

На днешната дата се самоубива един велик писател, литературен мистификатор, кино режисьор, военен и дипломат.  Роден под името Роман Кацев във Вилнюс, Литва, той е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда „Гонкур“ – веднъж през 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път, през 1975 г., като Емил Ажар (Émile Ajar). Някои негови книги са екранизирани: Clair de femme („Сияние на жена“) и La vie devant soi („Животът пред теб“).

Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след кончината му – на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (Vie et mort d’Émile Ajar), написана на 21 март 1979 г. Той пише: „Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател“ и „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…“

Споделяме с вас един от любимите ни негови цитати: „И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормалното физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Можем да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас“. Ромен Гари се застрелва с куршум в устата на 2-ри декември 1980 г.

 -Обсебваща ли съм?
- Ужасно. Когато не си тук.