„… не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно“
Лидия и Мишел са две безнадежности, на които животът е отнел най-ценното ("Истината е, че животът ни бе захвърлил в канавката, и единия, и другия, а това винаги се нарича среща"). Едни от последните думи на съпругата на Мишел към него са: "Ще изчезна, но искам да остана жена. Ще бъда за теб някоя друга. Върви към нея. Срещни друга женска половина. Най-жестокият начин да ме забравиш е да не обичаш повече." История за любовта, истинското отчаяние, смъртта, силата на духа, несломимата вяра, новите начала, болезнените спомени, живота в своето разнообразие, мъдрост натрупана от печал...Толкова много скръб, че на моменти на четящия му е трудно да преглътне от буцата тъга.
Няма да издам най-основното от сюжета, дори и с риск по този начин да ви откажа от книгата. Това е история, която всеки трябва да открие сам, с колкото се може по-малка предварителна подготовка. Книга за сенки и...сияние:
- То е защото самата любов разбира всичко и просто трябва да я оставиш да действа. Достатъчно е да си вземеш абонаментна карта, за да смениш транспортното средство.
- Наистина го обичах десет години. И когато престанах да го обичам, се опитах да го обичам още повече. Върви, че разбери.
- Вина. Човек изпитва срам. Не иска да го приеме. Бори се с това. Колкото по-малко обича, толкова повече се опитва. Понякога прави такива усилия, че се задушава. Всъщност, онова, което се харесва на онези горе, не са нашите победи или провали, а красотата на усилията ни."
Няма коментари:
Публикуване на коментар