Като написах заглавието, по-скоро ми прозвуча като тема на ток - шоу със съмнителна стойност. Все пак темата ни вълнува. Обикновено именно в това време на годината търсим любов, като сме по-склонни да я възприемаме като любов повече отколкото като временно увлечение. Мой приятел ми каза "Сега ще ми е малко гадно, че вече не съм с нея, защото ще виждам всички влюбени хора, които правят коледни неща. По Коледа човек като че ли има повече нужда от любов."
Ще изкажа едно твърдение, за да изразя своята позиция по въпроса - да си влюбен е, когато не можеш да мислиш адекватно, почти нямаш контрол над желанията си, вероятно постоянно ти се прави секс, дори няма значение партньорът ти дали е изкъпан или не - ти го харесваш по всякакъв начин... макар че той вероятно се къпе по 15 пъти на ден, за да те заблуди, че държи на добрата хигиена :D. Не забелязваш всички негативи в поведението му и очакваш, че всичко завинаги ще бъде приказно и щастливо. И когато нещо не е точно така, възниква проблем.
Мисля, че разликата между обичта и влюбеността се състои в едно основно нещо - обичам личността на този човек или обичам начина, по който ме кара да се чувствам. Второто е нещо, което се променя, при промяна в поведението на човека отсреща. Ако даден човек в определен момент, не може да ни накара да се чувстваме, както очакваме, това е проблем. Тогава идва разочарование. Когато обичаме някого, ние сме наясно с чертите на характера му, с грешките, които допуска понякога, и това не ни кара да стигаме до разочарование, обида или тъга. Когато си влюбен, твоите чувства са на първо място - това ти да бъдеш харесван, обичан, обгрижван. Когато обичаш, без да бъдеш жертва или да очакваш благодарност, имаш потребност другият да бъде добре, дори не е от толкова голямо значение дали ти самият си част от това добре.
Ще си позволя да цитирам едно от мненията, които събрах: "Влюбването не е разширяване на его-границите, то е само частичната им временна загуба. Актът на разширяване изисква усилия, докато влюбването не изисква. След като чаровният момент на влюбване е преминал, границите се връщат на предишните си места, индивидът вече е загубил илюзиите си, но не е обогатил опита си. Когато границите се разширят, обаче, те остават разширени завинаги. Истинската любов е преживяване на постоянно разширяване, докато влюбването не е…"
Когато си влюбен, се страхуваш да не загубиш човека до себе си, когато обичаш - дали той е щастлив. След статистическа проверка се установи, че много често хората чувстват пеперудки в стомаха си, по скоро в следствие на страх от нещо отколкото от щастие.* Когато сме влюбени присъства страх от разнообразни неща и ние имаме склонност да сме нащрек и да "дебнем" какво партньорът ни прави, което евентуално би могло да рефлектира върху нас. Спокойствието не се приравнява с това да приемаме другия за даденост. То е усещането да не се страхуваме, да се чувстваме свободни, действията ни да бъдат мотивирани от истински ценни неща, а не от желание другият да остане до нас. Когато човек е влюбен, често прави неща поради причината "не искам да я/го загубя".
*Един рисърч в Уикепедия на пеперудите в стомаха: физическо усещане, причинено от намаляване на притока на кръв към стомаха - резултат от отделянето на адреналин в отговор на силно стресова ситуация.
Любовта значи вяра. Когато направим постъпка от любов, тя е мотивирана от нашите истински ценности и морални устои и след време не съжаляваме за постъпките си.
В никой случай не подценявам влюбването. То има важно място във вълнуващите моменти в живота ни. Тези неща станаха обект на проучване по-скоро защото виждам, че хората все още много често не разбират чувствата си и това става причина за действия, които им костват ненужно много енергия и негативни емоции. Когато човек е наясно с дадена ситуация, той може да бъде адекватен в нея и да я контролира.
Надявам се, без значение каква е вашата ситуация, да се чувствате пълноценни в нея, или, ако усещате проблем, да намерите за себе си нещо в казаното тук.
Ще изкажа едно твърдение, за да изразя своята позиция по въпроса - да си влюбен е, когато не можеш да мислиш адекватно, почти нямаш контрол над желанията си, вероятно постоянно ти се прави секс, дори няма значение партньорът ти дали е изкъпан или не - ти го харесваш по всякакъв начин... макар че той вероятно се къпе по 15 пъти на ден, за да те заблуди, че държи на добрата хигиена :D. Не забелязваш всички негативи в поведението му и очакваш, че всичко завинаги ще бъде приказно и щастливо. И когато нещо не е точно така, възниква проблем.Мисля, че разликата между обичта и влюбеността се състои в едно основно нещо - обичам личността на този човек или обичам начина, по който ме кара да се чувствам. Второто е нещо, което се променя, при промяна в поведението на човека отсреща. Ако даден човек в определен момент, не може да ни накара да се чувстваме, както очакваме, това е проблем. Тогава идва разочарование. Когато обичаме някого, ние сме наясно с чертите на характера му, с грешките, които допуска понякога, и това не ни кара да стигаме до разочарование, обида или тъга. Когато си влюбен, твоите чувства са на първо място - това ти да бъдеш харесван, обичан, обгрижван. Когато обичаш, без да бъдеш жертва или да очакваш благодарност, имаш потребност другият да бъде добре, дори не е от толкова голямо значение дали ти самият си част от това добре.
Ще си позволя да цитирам едно от мненията, които събрах: "Влюбването не е разширяване на его-границите, то е само частичната им временна загуба. Актът на разширяване изисква усилия, докато влюбването не изисква. След като чаровният момент на влюбване е преминал, границите се връщат на предишните си места, индивидът вече е загубил илюзиите си, но не е обогатил опита си. Когато границите се разширят, обаче, те остават разширени завинаги. Истинската любов е преживяване на постоянно разширяване, докато влюбването не е…"
Когато си влюбен, се страхуваш да не загубиш човека до себе си, когато обичаш - дали той е щастлив. След статистическа проверка се установи, че много често хората чувстват пеперудки в стомаха си, по скоро в следствие на страх от нещо отколкото от щастие.* Когато сме влюбени присъства страх от разнообразни неща и ние имаме склонност да сме нащрек и да "дебнем" какво партньорът ни прави, което евентуално би могло да рефлектира върху нас. Спокойствието не се приравнява с това да приемаме другия за даденост. То е усещането да не се страхуваме, да се чувстваме свободни, действията ни да бъдат мотивирани от истински ценни неща, а не от желание другият да остане до нас. Когато човек е влюбен, често прави неща поради причината "не искам да я/го загубя".
*Един рисърч в Уикепедия на пеперудите в стомаха: физическо усещане, причинено от намаляване на притока на кръв към стомаха - резултат от отделянето на адреналин в отговор на силно стресова ситуация.
Любовта значи вяра. Когато направим постъпка от любов, тя е мотивирана от нашите истински ценности и морални устои и след време не съжаляваме за постъпките си.
В никой случай не подценявам влюбването. То има важно място във вълнуващите моменти в живота ни. Тези неща станаха обект на проучване по-скоро защото виждам, че хората все още много често не разбират чувствата си и това става причина за действия, които им костват ненужно много енергия и негативни емоции. Когато човек е наясно с дадена ситуация, той може да бъде адекватен в нея и да я контролира.
Надявам се, без значение каква е вашата ситуация, да се чувствате пълноценни в нея, или, ако усещате проблем, да намерите за себе си нещо в казаното тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар