Мастило

О, тоя вик на гларуси,

разпънал хоризонта;
далечен,
страшен спомен,     
врязан в паметта!...
Децата бяха уловили гларус
и залят с мастило,
го пуснаха отново да лети
на свобода. На свобода!

Но ятото кълвеше настървено
събрата си.
Да, казах си тогава,
помни,
че и мастилото убива.
А ти ме питаш днес,
защо така мъчително и дълго
стоя с писалка във ръка над листа.

Здравко Кисьов, из "Обратно време, 2007 г.