Родената на прага
Каквото и да ме правите,
Накъдето и да ме теглите –
Все такъв ще ми е нрава.На одъра мама ме е родила,
Но аз мисля, че е било на прага
Или сред поле, на кръстопът.
Затуй всички посоки ме привличат,
Затуй съм и отсам, и отвъд.
Обувки с тънки токчета обичам
И звънки тротоари,
Обичам неонови барове
И булеварди шумни.
И боса да стъпвам обичам
По трева, по пясък, по шума;
И такава работа да върша,
Че силата ми да играе
И слънцето да ме прегръща.
Само да има пътуване –
Грабвам дрехата,
На стъпалото скачам.
А през нощта детето си сънувам,
Роклята си в къщи окачвам…
Сигурно съм на праг родена!
Затуй две жени се бият в мене,
Две времена на две страни ме викат.
Не може ме оправи никой…
Днес, на 84 години, почина поетесата Станка Пенчева. Тя е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украйнски, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език.
Няма коментари:
Публикуване на коментар