Повечето от вас най-вероятно вече са запознати със заглавието на най-новото филмово творение на скандалния Ларс фон Триер. То беше сред най-нашумелите заглавия на тазгодишния София филм фест. Независимо дали сте гледали филма, или до вас са достигнали само мненията за него, сте наясно, че тази дългоочаквана лента в две части успя да предизвика бурни дискусии и противоречиви мнeния у зрителите.
Известният датски режисьор винаги успява да накара зрителя да се почуства неудобно пред екрана. Показването на голи тела също е нещо типично за естетиката на скандинавеца. В “Нимфоманка” обаче Триер цели не просто да скандализира публиката с голота и секс сцени. А какво е посланието на филма тогава?
В двете части на проекта е показана психологията на една нимфоманка, за която светът на емоциите е напълно непознат. Героинята Джо опознава себе си и света чрез секса, защото светът на емоциите ѝ е чужд.Сексуалността е водещата сила за нея, не я чувства като порок или заболяване. Джо обича своите желания, но и страда заради тях, защото не може да бъде заситена и се чувства отхвърлена от обществото. Филмът е изпълнен със скандални сексуални преживявания, които са лекомислени само на пръв поглед. Зад тях стои една самотна и неразбрана душа.
В този филм психоанализата играе важна роля за тълкуването и разбирането на природата на нимфоманката. Тя дава отговори за причините за поведението на Джо и може да открие корените за такъв тип свръхсексуалност.
Според Фройд сексуалният нагон и влечение е характерен за всяко дете, но не винаги се помнят. Тази своеобразна амнезия липсва при Джо. Героинята, която сама се определя като нимфоманка, помни сексуалното си влечение още от ранна детска възраст.
Разказът във филма e воден от главната героиня и има характера на интимна изповед. Тя разказва за безразборните си сексуални преживявания, за любовните си трепети и как достига до момент, в който вече не може да изпитва сексуално удоволствие. Натурализмът на сексуалните сцени предизвиква философски размисли върху поведението на героинята.
Непознаването на емоционалния свят провокира героинята, да го изследва единствено чрез удоволствието, което ѝ е познато. Въпреки че Джо се е обявила срещу любовта нещата се обръщат, когато приятелката ѝ Би ѝ разкрива тайната съставка на секса - любовта. Точно в този момент самата Джо се влюбва.
Когато най-накрая героинята има шанс да я изживее, тя сякаш я изтласква от съзнанието си. Емблематична е репликата, която героинята казва на любимия си в този момент - “Запълни всичките ми празнини”. Но колкото и вулгарно да звучи в контекста на случващото се в сцената, тя всъщност е молбата на героинята за пълноценен живот.
Във втората част на филма нимфоманката вече е безчувствена към сексуалните преживявания. Тя опитва да си възвърне чувствителността като опита нови усещания. На Джо ѝ остава като единствен вариант да прибегне до мазохизма и самонаказанието като начин да усети нещо. Според Фройд има силна връзка между удовлетворяването и изпитването на физическа или душевна болка. “Жестокостта и половия нагон са най-тясно свързани.” Фройд казва още - “Твърди се също, че всяка болка сама по себе си съдържала възможността за изпитване на удоволствие." За героинята Джо единствено физическата болка я кара да усеща нещо.
Интересно е режисьорското решение образът на Джо да бъде поделен между две актриси. В началото на филма актрисата Стейси Мартин запленява зрителя с неповторимото си екранно присъствие. Втората актриса е Шарлот Генсбург, която сме виждали и в други филми на Ларс фон Триер. Тя пресъздава по много убедителен начин идеята за напълно срината и страдаща жена, която е съсредоточена около невъзможността да бъде заситена. Триер е искал да подчертае по много силен начин погрозняването и отчаянието на героинята си.
Затова ако все още не сте гледали скандалната "Нимфоманка", направете го, за да се запознаете с историята на Джо и да се убедите за пореден път в таланта на Ларс фон Триер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар