Жената, сколичила от Айфеловата кула

Чували ли сте история за младо момиче, което скочило от Айфеловата кула, паднало върху кола и след това се оженила за собственика на автомобила? Впечатляващо? Как човек оцелява след подобен скок? Кое е истина и кое вълшебен прашец в тази история?

Да погледнем какво пише в доклад от 1965 по този случай

Доклад от 17 март 1965 е озаглавен "Самоубийствата на Айфеловата кула", който разказва за история, основа на тази градска легенда.

В статия от Ален дьо Лиро, шеф на европейското бюро на Коплей Нюс Сървис (Лоди Нюс Сентинтал, 17 март, 1965 г., стр. 6), четем за нарастващата по това време загриженост за самоубийствата от кулата. Статията започва с: "Твърде много хора скачат от Айфеловата кула".

Авторът разказва историите на двама души, които действително са оцелели след падането. Най-интересен бил случаят на една самотна съкрушена млада дама на 17 години, идентифицирана като Кристиен. Тя направила 338-ми по ред скок от кулата през ноември 1964 г.

Кристиен се преместила от Нормандия няколко месеца по-рано. Тя искала да продава парфюми. Вместо това успяла да си намери работа само като прислужница. Срещнала млад мъж, с когото планирали да се оженят. Той, обаче, не спазил уговорката. 

Същия ден тя отишла до Айфеловата кула, качила се на асансьора до втората площадка, но защитните ограждения се оказали твърде високи. Тогава слязла до първата площадка. След като ходила около час и половина, изведнъж скочила през парапета.

След 55-метров полет се приземила върху едно Рено, което поело силата от удара. Автомобилът спасил живота й. Поражения върху тялото й - счупен крак. Шест седмици по-късно тя се върнала в родния си град Серней. 

"Не почувствах нищо след като скочих." - казва тя.

И после?

Серия от снимки, озаглавени "Оцелелият от Айфеловата кула", от 22 декември 1964, показват Кристиен Кокентан, която празнува Коледа месец след скока й от кулата. Никъде обаче не се споменава собственикът на колата.

В Париж се носи разказът с край "и заживели щастливо". В дейстивителност в докладите не се споменава за последвалите събития с женитбата. Напълно възможно е това да е украсяване на историята, за да й се придаде романтичен привкус.