Страници

вторник, 5 ноември 2013 г.

Есен

Опърпано-клонесто-жълта
сиромахкиня с палто,
от друг подарено, нахълтва
при мен през стъклото. А то
прилича на рамка картинна,
в която от тъжни бои
стои тя - една просякиня
и жълти монетки брои.
Ах, есен - предишна любима
и днешна старица! Във теб
аз виждам пристъпваща зима
с крачета на босо дете,
изгубено в белите дебри
на първия падащ бял сняг!
Ах, есен...
И мръква ноември.
Уж светещ, а цял в идещ мрак.

Дамян Дамянов 20.ХІ. 1994 г.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...