Истината за г-жа Носталгия

Дали защото е зима и ни липсват витамини, или защото животът ни не винаги се развива както ни се иска, забелязвам, че хората често говорят с чувство на носталгия за нещо отминало. 

Потърсих какво пише за носталгията в Гугъл и попаднах на „изследване на учените от университета в Саутхемптън, в което...“. В общи линии в него ставаше дума за това, че носталгията не е непременно лошо чувство и че не поражда изолираност от света. 

Със сигурност всеки изпитва носталгия, въпросът е по-скоро в какво състояние се намираме след това и помага ли ни всъщност носталгията. 

Изпитваме носталгия към хубавите спомени от миналото. Не е въпросът толкова това, че се сещаме за тях, а колко често и какъв извод правим за настоящето. Помага ли ни носталгията да съзидаваме?  Дали не е по-добре да махнем снимката на любим човек от портфейла си, а просто да му се обаждаме по-често, да създадем предпоставките да живеем тук и сега, с нещата, с които сме заобиколени, и да бъдем щастливи с тях. А ако не сме, още по-добре, тогава ще бъдем по-мотивирани да ги променим към по-добро. Не разполагаме с безкрайно много енергия, затова е добре да я влагаме в себе си, а не в спомени, над които в настоящия момент нямаме контрол. Нека използваме хубавите спомени, старите успехи, приятели, които не сме виждали отдавна, за да правим всичко възможно да се повторят и да ги има отново, и тогава да ни бъде още по-хубаво... А ако нещо го няма и не би могло да се върне, то тогава - колко е прекрасно, че го е имало! защото можеше и да не се бяхме срещали с него никога.

Живеем в динамично време и тази динамика е стимул по-бързо да излизаме от състоянията си на "зациклилост"... Можем да се възползваме от динамиката и разнообразието, които ни заобикалят, и да се потопяваме в тях, да черпим идеи, сила и вдъхновение от позитивите на обкръжаващия ни свят. А ако тъкмо за Вас носталгията е почва за съзидателност, тогава дерзайте! :)