Хотел El de Salto – музеят на призраците

Хотел Ел де Салто се намира в близост до Богота, Колумбия, в непосредствена близост до водопада Текендама. Място с приказно красива природа и призрачни тайни. Вероятно именно красотата на местността и величието на водопада омайват хората чак до загуба на разсъдък.

Водопадът Текендама е висок 157м и е една от най-посещаваните туристически забележителности в Колумбия. До водите му може да се стигне с автомобил и е характерно, че те пресъхват напълно през декември. Районът е заселен около 10 000 г.пр. Хр., като това са едни от първите постоянни жители в Колумбия. Има много легенди, свързани с местността.

Една от тях е свързана с културата Чибча съществувала в периода XII – XV век. 
Фактът, че са говорили “чибча” ги идентифицира като езикова група, която нарича себе си “муиски” т.е. хора. Те основават селища край реки върху платото Кундинамарка (Боготското плато) в северните и южните райони на Източните Кордилери още от II век. Около Богота те почитали своя бог-закрилник - Бочика (Небесна дъга). Митът гласи, че когато хората се разселили по земята, от изток дошъл Бочика. Той е описван като белокож, със светли коси, с брада и мустаци и с дълъг плащ, украсен с малки дървени кръстчета. Учел хората да добиват памук, да тъкат платна и да шият дрехи, като извезват върху тях кръстчета. За враг на Бочика се обявил Чибчачум, божественият покровител на всички онези, които боравят със злато, както и на търгуващите с него. Чибчачум решил да залее с високи води платото на муиските. Тогава Бочика пробил скалите със златен жезъл и водата започнала да се оттича, но била толкова много, че и до днес тече като водопад – свещения водопад Текендама.

Според друга легенда, по време на испанското завоевание в Южна Америка, за да избягат от робството, коренните жители на района скачали от водопада и според легендата се превръщали в орли, за да запазят свободата си.

Хотел Ел де Салто дава възможност на хората да се насладят на уникалната природа възможно най-близо до нея - до самия ръб на скалата. Той е във френски готически стил и е бил построен като символ на радостта и елегантността на елитните граждани на Републиката на 20-те години на миналия век.

Къщата била посещавана от най-богатите хора в страната. Била разкошно обзаведена - имала 18 апартамента с бани и камини, и ресторант с тераса, с 4 надземни и 2 поземни, където били помещавани складове и перални.

Посещаемостта на хотела била в пряка зависимост от гледката към водопада. През следващите десетилетия населението в района се увеличило с много бързи темпове и била изградена голяма индустриална зона, което довело до силното замърсяване на река Богота и гледката далеч вече не била така красива. Затова и притокът на туристи постепенно намалявал.

Склоновете, в близост до хотела, често били последната твърда почва под краката на хора, които страдали от несподелена любов, на фалирали бизнесмени и на други хора с нещастни съдби, които скачали от скалата. За да се справят с притока на хора, търсещи край на живота си в местността, местните жители започнали да разпространяват слухове за духовете на мъртвите, които бродят наоколо. Пазачът на сградата твърди, че духовете са на гости на хотела, които били редовни посетители на бара и след стабилна почерпка, започвали разправии, които често прераствали в побоища, завършващи с полет през някой от прозорците към бездната пред хотела. Когато някой намирал писмо или някаква лична вещ без притежател, се е смятало, че притежателят й е сложил край на живота си, скачайки от скалите. Това допълнително спомогнало за намаляването на туристите и затварянето на хотела през 1990-та.

В момента на сградата е даден нов живот, като е превърната в музей на биоразнообразието и местната култура. Все пак драматичността витае в района и предстои да наблюдаваме какви ще бъдат следващите интересни събития около приказно-призрачния хотел.