Жената, сколичила от Айфеловата кула

Чували ли сте история за младо момиче, което скочило от Айфеловата кула, паднало върху кола и след това се оженила за собственика на автомобила? Впечатляващо? Как човек оцелява след подобен скок? Кое е истина и кое вълшебен прашец в тази история?

Да погледнем какво пише в доклад от 1965 по този случай

Доклад от 17 март 1965 е озаглавен "Самоубийствата на Айфеловата кула", който разказва за история, основа на тази градска легенда.

В статия от Ален дьо Лиро, шеф на европейското бюро на Коплей Нюс Сървис (Лоди Нюс Сентинтал, 17 март, 1965 г., стр. 6), четем за нарастващата по това време загриженост за самоубийствата от кулата. Статията започва с: "Твърде много хора скачат от Айфеловата кула".

Авторът разказва историите на двама души, които действително са оцелели след падането. Най-интересен бил случаят на една самотна съкрушена млада дама на 17 години, идентифицирана като Кристиен. Тя направила 338-ми по ред скок от кулата през ноември 1964 г.

Кристиен се преместила от Нормандия няколко месеца по-рано. Тя искала да продава парфюми. Вместо това успяла да си намери работа само като прислужница. Срещнала млад мъж, с когото планирали да се оженят. Той, обаче, не спазил уговорката. 

Същия ден тя отишла до Айфеловата кула, качила се на асансьора до втората площадка, но защитните ограждения се оказали твърде високи. Тогава слязла до първата площадка. След като ходила около час и половина, изведнъж скочила през парапета.

След 55-метров полет се приземила върху едно Рено, което поело силата от удара. Автомобилът спасил живота й. Поражения върху тялото й - счупен крак. Шест седмици по-късно тя се върнала в родния си град Серней. 

"Не почувствах нищо след като скочих." - казва тя.

И после?

Серия от снимки, озаглавени "Оцелелият от Айфеловата кула", от 22 декември 1964, показват Кристиен Кокентан, която празнува Коледа месец след скока й от кулата. Никъде обаче не се споменава собственикът на колата.

В Париж се носи разказът с край "и заживели щастливо". В дейстивителност в докладите не се споменава за последвалите събития с женитбата. Напълно възможно е това да е украсяване на историята, за да й се придаде романтичен привкус. 

Ада Байрон Лъвлейс - първият програмист в историята

Жените често биват подценявани, когато става дума за технологии, а програмирането се смята за типична съвременна мъжка професия. Но всъщност интересен факт е, че основите на програмирането са поставени именно от жена. Ада Байрон Лъвлейс е създател на първата компютърна програма, а е живяла цял век преди изобретяването на модерния компютър. Тя е може би един от най-големите примери за приноса на жените в технологиите и един от най-живописните персонажи в компютърната история.

Августа Ада Байрон е родена на 10 декември 1815 г. и е дъщеря на знаменития поет Лорд Байрон. Той обаче не е бил голяма част от живота на дъщеря си. Пет седмици след раждането й Лейди Байрон пожелава да се раздели с Лорд Байрон и тя става единствен попечител на Ада. Именно майка й я тласка по пътя на математиката и науката. Лейди Байрон се страхува, че Ада може да залитне към литературата като баща си и да стане поетеса, което тя не одобрявала.

Въпреки старанието на Лейди Байрон, поетични наклонности се проявяват у Ада. На 30 години пише на майка си: "Ако не можеш да ми дадеш поезия, може ли да ми дадеш "поетична наука?" Нейното разбиране на математиката било обвързано с въображението, и изразено в метафори. Тя се надява да стане "аналитик и метафизик".

На 17 години Ада се запознава с Мери Съмърсвил, забележителна жена, писателка на научна тематика, чиито текстове са използвани в Кеймбридж. Г-жа Съмърсвил насърчава Ада в нейните математически изследвания и също като нея се опитва да сложи математика и технологии в подходящ човешки контекст. През ноември 1834 г. на вечеря в г-жа Съмърсвил, Ада чула, идеите на Чарлз Бабидж за нов двигател за изчисляване - аналитичен двигател. Той предположил какво ще стане, ако новият двигател за изчисляване може не само да се предвиди, но и да го задейства. Бабидж иска да създаде машина, която да манипулира символи, а не само числа. Ада била докосната и вдъхновена от универсалността на неговите идеи.

Бабидж и Ада започват непрестанна кореспондеция. Разменят си писма пълни с факти и фантазия. Докато Ада работи по превода на статия за откритията на Бабидж, той й предлага да добави собствени бележки към текста. Резултатът е - коментарите на Ада се оказват три пъти по-дълги от оригиналната статия.

В статията, публикувана през 1843 г., коментарите на Лейди Лъвлейс включват нейните идеи, че такава машина може да се използва за създаване на музика, произвеждане на графики, а също така ще може да бъде използвана както за практическа така и за научна употреба. Предсказанията й се оказват верни.

Ада предлага на Бабидж да напише план за това как двигателят може да изчисли номерата на Бернули. Този план сега се разглежда като първата "компютърна програма." A софтуерният език, разработен от Министерството на отбраната на САЩ е кръстен "Ада" в нейна чест през 1979.

Най-тежкият папагал в света

Какапо е най-редкият и странен папагал в света и в буквален превод означава "папагал на нощта". Този вид папагали обитава земите на Нова Зеландия. 

Странното име какапо или сова папагал, птицата е получила от приликата си едновременно с папагал и бухал. От совата пернатият сродник е взел човката, която е украсена със златни пера, както и присъщата им нощна природа. А от папагалите техния характерен зелен цвят. 

Какапото, за разлика от другите си роднини  - папагали, е много голямо. Неговото тегло може да достигне до 4 килограма, а това го прави най-тежкият папагал в света. С теглото му можем да си обясним и факта, че тази птица не лети. а предпочита ходенето.   

Средната продължителност на живот на какапото може да достигне 90-годишна възраст. 

Храни се с плодовете на дървото rimu, семената на манука и Olearia colensoi и други. През лятото и есента предпочита нектар, а през зимата – пъпките на слънчевата орхидея.

Интересен факт за тях е, че се размножават, само когато дървото rimu или kahikatea дава плод (което е веднъж на 2-3 години). Тогава птицата може да натрупа достатъчно мазнини, за да изхрани и отгледа малките си. Женската поема изцяло грижите за всичко. Проблемът идва, когато майката трябва да остави малките си, за да отиде за храна. По този начин те стават уязвими на нападения от хищници. 

Днес за съжаление птицата е на път да изчезне. В момента в Нова Зеландия са останали 62 папагала от този вид. Разпределени са на 6 острова, на които няма хищници, тъй като те нямат защитен механизъм и няма как да се опазят от нападение. 

Кой каза, че север е в горната част на картата?

Предполагам, почти всички сте чували за книгата на Алън и Барбара Пийз "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния". Доста интересно, полезно и увлекателно четиво - струва си да бъде прочетена. Когато аз я довърша, ще напиша няколко статии с най-важното от нея според мен. Четейки, намерих доста обяснения на ситуации, свързани с отношенията между родителите ми, приятеля ми, приятелите ми, приятелките ми и техните приятели. 

Една от засегнатите теми се отнасяше за трудността, която срещаме ние, жените, когато паркираме, ориентираме се по карта, често се загубваме в непознат град, квартал или дори в непозната част на собствената ни улица. Тъкмо вчера наблюдавах това при моята сестра - когато влезем в магазин, на излизане тя винаги тръгваше в посока обратна на движението на нашата разходка. Забелязали ли сте, че когато жените търсим даден обект на картата често я завъртаме по посока на движение и тъй като картите са ориентирани на север, ако се движим на юг, обръщаме картата наопаки. Често мъжете реагират с учудване на това, неразбирайки как ще прочетем надписите наопаки и защо изобщо правим това сложно, в техните очи, упражнение. Ще ви обясня защо правим това след няколко дни. А сега ще ви разкажа за решението на този проблем, който едно симпатично британско семейство ни дава. 

Това са Джон и Ашли Симс. Ашли открива, че без проблем се ориентира, когато трябва да пътува на север, но при пътуването на юг често обърква ляв с десен завой, следвайки указанията на картата, освен това надписите трудно се четат наобратно. Знаела е, че много хора имат този проблем и решава, че идеята за "обърнати карти" ще бъде много печеливша. Ашли взима назаем 8000 паунда от родителите си, за да изпълни проекта. Със съпруга си съставят т.нар. "Upside down map" или обърната карта. В нея юг се намира в горната част на картата, на мястото на север, за да може, когато човек се движи на юг, да следи по-лесно посоката на движение. През 1998 година обърнатата пътна карта е факт и още първоначално са получени над 15000 заявки от жени в цяла Англия. По-късно се създава GPS, работещ именно на на този принцип.

В България все още няма подобни пътни карти. Все пак наличието им е повод за жените да бъдем спокойни с малкия си "недостатък" и по-смело да въртим картите, както ни е удобно, без да изпитваме нужда от оправдание. Пътувайте повече! И дори дестинацията ви да е изписана наобратно, това не я прави по-малко страхотна. 

Обърната карта на Обединеното Кралство 

Обърната карта на Югозападна Европа

6 начина мозъкът ни да работи по-добре

Мозъкът е човешкият суперкомпютър и има неограничени възможности. Въпреки общоприетото мнение, че капацитетът му е генетично ограничен, проучванията показват, че това не е вярно. Мозъкът е постоянно развиващ се орган – той подобрява или влошава своите функции в зависимост от начина, по който го използваме. Той е мускул и може да бъде подобрен във всяка възраст. С напредване на възрастта раждането на нови мозъчни клетки става по-бавно и мозъчната ни тъкан намалява размерите си. Времето може да ни се отрази регресивно, но можем и да го използваме в своя полза – време да развиваме себе си. Ето няколко начина, с които мозъкът ни работи по-добре:

Спортувайте редовно

Редовните упражнения могат да променят изцяло посоката на развитие на мозъчната дейност, заложена с напредването на възрастта. Проучванията показват, че редовната физическа активност, особено кардио упражненията, повишават притока на кръв към мозъка, което осигурява и по-голям приток на кислород (мозъка консумира около 20% от кислорода в тялото ни). Изследвания са показват, че редовните физически упражнения, увеличават обема на мозъка.

Медитация

С днешния забързан начин на живот често не ни остава време за почивка, при това не само физически. Нашият ум е винаги претъпкан с различни мисли и тревоги, които определено се отразява на мозъчните ни функции. Медитацията е един от най-старите начини за подмладяване ума и подобряване на възприемчивостта му. Ако ви е трудно да медитирате в пълния смисъл на понятието, просто се отпуснете, фокусирайте се върху дишането и се опитайте да не мислите за нищо. След десетина минути в това състояние ще усетите повече концентрация, енергия и цялостно ще се чувствате по-добре.

*За много хора е трудно да изключат ума си и да се отпуснат. Опитайте с една минута, след това увеличавайте постепенно.

Консумирайте риба

Включете риба в диетата си поне два пъти седмично. Ако не обичате  риба или сте вегетарианец, може да приемате рибено масло под формата на добавки към храната. Проучване сред тийнейджърите в Швеция показва, че яденето на риба повишава мозъчните функции с повече от 10%.

Поддържайте здравето си в добра форма

Проучванията показват, че възпаления от всякакъв вид имат отрицателно влияние върху умствената дейност.

Упражнения за мозъка

Подобно на останалата част от тялото, мозъкът ни се нуждае от редовни физически упражнения, за да бъде във форма. Този тип упражнения подсилват мозъка и подобряват неговите функции. Идеи за подобни игри са: кръстословиците, скрабъл, Судоку, шах, математически задачи. Те са основани на "главоблъсканица" и са някои от начините за подобряване на ефективността на мозъка.  

Експериментирайте с ново умение или хоби

Един добър начин да стимулираме мозъка си и да го извадим от неговата "зона на комфорт" е изпробването на нови умения или хобита. Няма значение какво точно ще бъде новото ни занимание - изучаването на нов език, свирене на музикален инструмент, дърводелски проекти и т.н. Когато мозъкът ни опитва нови неща, той създава нови неврони. 
Просто карайте мозъка си да работи. Избягвайте рутината - приберете се от работа по нов маршрут, измийте зъбите си с лявата ръка, ако по принцип ги миете с дясната - бъдете креативни. 

Победителите в конкурса на National Geographic за 2013 г.

Годината вече е в своя край и всеки от нас прави равносметка на изминалите месеци. Припомняме си запечатаните на снимки невероятни моменти и красиви места, които сме посетили.

Първенците в подбора на изключителни снимки - National Geographic, приключиха ежегодния си фотоконкурс и победителите за 2013 г. станаха ясни. Вече можете да видите някои от най-завладяващите снимки направени тази година.

Наградите са връчвани на фотографии с отличителна  композиция, но всяка от тях носи и своето послание. Всяка снимка,  независимо дали е спечелила парична награда е красива и изпълнена със значение.

Фотографиите са разделени на няколко категории- Хора, Места и Природа. Най-голямата награда взе снимката “Ледена мечка” на Пол Содърс от Сиатъл, която спечели първото място и в категорията Природа.

                                                                      Природа

Места

Снимката на Адам Тен от Малайзия “Дълъг път до зазоряването” победи в категорията Места.

                                                                          Хора

Датският фотограф Сесил Бодиер, спечели приза за Хора със снимката “Заедно сами”.

Загадъчното розово на езерото Хилър

Розово морето, розово небето, розите майки, розови дечица... Розов е светът!

Или загадъчното розово на езерото Хилър

През 1950 г. екип от учени се заема с изследването на розовото езеро. Те се надявали да открият в солените му води особен вид водорасли Dunaliella salina, образуващи червен пигмент и виреещи в други подобни езера в Австралия, например в това край град Есперанс във вътрешността на страната. Но пробите с вода от Хилиър не съдържали такива водорасли. Друго предположение е свързано с комбинацията от морска сол и високите нива на сода бикарбонат, която се среща във водите на езерото, но то остава непотвърдено. До днес причината за цвета на водите му си остава загадка.

То е плитко и с диаметър 600 м. Оградено е от бели солни отлагания и тъмнозелени евкалиптови гори. Водата на езерото е много солена и изтласква плувците на повърхността. 

Езерото е много важна среда за живот на много редки видове птици, някои, от които не се срещат никъде другаде по света. Това е и причината организацията Bird Life International да обяви обекта за изключително важна местност за опазването на световното природно богатство.

Розовите му води са атракция за пътуващите със самолет над Австралия. Въпреки че водите му са напълно безопасни, голяма част от туристите отказват да влязат в тях. 

В началото на XX век се започва добив на сол, който е прекратен 6 години по-късно. 

Езертото Хилър е една от най-посещаваните природни забележителности в Австралия. Има и други розови езера по света, за които е известна причината за цвета на водата им. Но езерото Хилър, въпреки интереса от страна на учените, все още пази неразгадани своите тайни.
В началото на XX век се започва добив на сол, който е прекратен 6 години по-късно. 

И помнете - всяко езеро може да бъде розово, достатъчно е да сложите розовите си очила!

Свят от фетиши

 

След като разгледахме фобиите (тук), да поговорим и за фетишите. Първоначалното значение на фетиша е било обвързано със свещен предмет, за който се смятало, че притежава магическа сила (такива в днешно време могат да бъдат талисманите и амулетите). В последствие значението на думата се разширява и днес доста по-често се употребява като сексуален фетишизъм или – парафилия (И кой според вас го разширява? Зигмунд Фройд, разбира се, според когото фетишът се дължи на травма в детството.).

 

Всички имаме предпочитани части от тялото на човек. За жените това най-често са ръцете, коремът, раменете или гърбът. За мъжете сме наясно кои са най-разпространените... Но има и по-различни влечения – към предмети, места или действия, които доста хора биха намерили за малко... странни. Ето и по-забележителните от тях:

 

Фетиш към неодушевени предмети

Обикновено това са неща като определено облекло, бельо, обувки, чорапи и др. (в тази категория попада и обличането на дрехи от другия пол, което се нарича трансвествен фетишизъм, каква ли травма в детството отключва това?). Към тях се прибавят и сексуалните влечения към картини, сгради, статуи и каквото се сетите. Дори една жена на име Ейя-Риттер Берлинер Мауер през 1979 г. се жени за Берлинската стена. Представете си ужаса й, когато я разрушават. Не всяка любов има happy end, затова пък друга жена, омъжена за Айфеловата кула, все още се радва на щастлив брак (как кулата е потвърдила своето „да” пред света си остава мистерия...). Към тази категория може да се прибави и форнифилията, която се проявява като възбуда от представянето на хора като мебели.

Омораши

 

 

В Япония има и фетиш към хора, на които им се пишка. Да, точно така, фетишистите дори наемат актриси, които да се преструват, че им се ходи до тоалетната. Това не включва никаква голота и си е доста софт всъщност.

Макрофилия

 

 

Харесвате Жерар Депардийо заради големия му нос? Тогава може би и вие попадате в категорията на макрофилите. За тях колкото повече, толкова по-добре, защото влечението е именно към големия размер, дори гигантски по възможност. Може да се отнася до крака, ръце, носове или пък ръст, всеки си има предпочитания.

Формикофилия

 

 

Ужасът (фобията) при едни може да е върховна наслада при други. Формикофилията представлява удоволствие от насекоми, които лазят по тялото ти и дори по възможност те хапят и жилят. На тях едва ли им се налага да си купуват препарати против хлебарки или комари, практично.

Симфорофилия

 

 

Гръм и мълнии, порои, разтърсващи импулси и стонове от недрата на Земята, еротично? За някои, да. Тези хора много си падат по бедствията и колкото по-мощни и унищожителни са, толкова по-въздействащо. Някои дори си докарват големи бели, играейки си с огъня, защото във възбудата си им е трудно да вземат адекватното решение да се махнат от горящата кола или сграда (true story!).

Хиерофилия

 

 

Защо религията да не бъде секси? За някои хора си е върхът на удоволствието. При хиерофилията въздействат всякакви религиозни предмети и хора, свързани с религията.

Дендрофилия

 

Ето едни почитатели на природата и най-вече на дърветата! Един малко по-различен начин да се насладиш на природата...

Вампиризъм и Автовампиризъм

 

Да благодарим на поредицата „Здрач” за увеличаването на популярността на този фетиш. Удоволствието е от приемане на кръв и представянето, че си вампир.

Плюшофилия

Вероятно някои пазят по-упорито детското в себе си щом не могат да се откажат от плюшените играчки дори в леглото!

Ворерафилия

 

Не всички фетиши са невинни и безопасни. Ворерафилията представлява сексуален канибализъм, желание да отхапеш от партньора си. Най-известният ворерафил е Армин Мейвес, който пуска обява в интернет, че търси мъж, когото да изяде и убие и изненадващо такъв се намира... В момента Армин Мейвес излежава доживотна присъда в Германия.

Хибристофилия

 

 

Падате ли си по лошите момчета, момичета? Хибристофилията се среща главно при жени, които изпитват влечение към престъпници и дори нарочно попадат в затвора, за да се сближат с повече от тях...

 

Фетишите могат да разнообразят ежедневието, но не бива да го обсебват, така че полека с дърветата и сградите, за да няма пострадали после.

8 абсурдни фобии

Фобия – патологичен и  ирационален страх към даден обект, обстоятелство или определена дейност, който със задълбочаването си може да доведе до сериозни психични нарушения. Това определение за термина може да получите от всеки тълковен речник, но не е и нужно – всеки от нас някога е бил в капана на ирационалните страхове. Често срещаните такива ги приемаме за нормални (фобия от паяци, от тъмнина, от височини и т.н.), но съществуват и такива, които са меко казано озадачаващи. Мислите, че вашата фобия е странна? Прочетете надолу и ще си отдъхнете.

Фобофобия – страх от възникване на фобии. Параграф 22. 

Птеронофобия - страх от гъделичкане с птиче перо. А гъделичкането без перо дали е проблем в този случай?

Генуфобия – страх от...колене. Отнася се не само към чужди такива, но и към собствените колене на въпросното лице. 

Хинофобия – страх от китайци. 

Дипнофобия – фобия от разговори по време на вечеря. 

Консекоталеофобия - страх от пръчици за хранене.

Папафобия – страх от Папата.

Хипопотомонстросесквипедалиофобия - страх от дълги думи (от лат. sesquipedalis - дълъг, monstrosus - чудовищен + видоизм. hippopotamus - хипопотам). Психолозите наистина имат чувство за хумор, подбирайки толкова дълъг термин...

Лисица Фенек

Това чаровно същество, колкото и съмнително да звучи, е съвсем реално и си живее в Сахара, Северна Африка.

Лисицата Фенек е най-дребният представител на семейство кучета. Тежи едва 1,5 kg и достига до 40 cm дължина. Може да е дребничка, но пък компенсира с огромните си остри уши, които си имат своето логично еволюционно обяснение – отблъскват жегата, пазят й сянка, предпазват очите от пясъка в пустинята и, разбира се, помагат да чува и най-лекия звук, който неговата плячка издава. Активна е през нощта и ловува дребни гризачи, насекоми, гущери, птици и яйца. Почти цялото количество вода, което й е необходимо, си набавя от своята плячка.

Козината й е гъста и пухкава, за да я предпазва от студа през нощта и с пясъчен цвят, за да я предпазва от горещините на деня.

Живее в малки колонии сред пясъчните дюни, в които се укрива през деня и където е способна да се зарови и изчезне буквално за секунди. Дупките им достигат понякога дължина до 10 m и площ от 120 m²!

В плен живеят до 14 години и от наблюдения е установено, че си избират един партньор до живот и тяхното поколение често остава да живее при родителите си.

В последно време лисицата Фенек набира популярност и като домашно животно. Въпреки че не е опитомена като кучето или котката, все пак може да бъде отглеждана и в домашни условия.

Едно от най-уникалните животни в света

В световния животински свят има уникални по своята природа животни, които са ни малко известни, защото не са толкова популяризирани. В статията ще се спрем на едно от тези изумителни създания на природата.
Това именно е джеброато. Това малко сладко животинче е известно с това, че е най-малкият гризач на планетата.
Дългоухият джеброа е най-известната разновидност на този вид. Той е малък пустинен бозайник, който се отличава най-вече с огромните си уши. Те са една трета по-големи от главата му.

Имат дължина на тялото между 7 и 9 см. (2,75 – 3,5 инча), опашка с дължина до 16 см. (6,3 инча) и тежат между 23 и 38 г. (0,8 – 1,3 унции). Те са оцветени в светло червено/кафяво с бяло отдолу. Опашката им  е дълга, покрита с фини косъмчета в същия цвят като тялото им има черен и бял кичур накрая. Имат дълги задни крака, които са 4 - 4,6 см. по дължина. Стъпалата на краката им са покрити с къси, твърди косми, които да им помагат в придвижването в пясъка.

Прекарват дните си, скрити в дупки под пясъка и са активни през нощта. Интересен факт е, че също като мечките спят зимен сън по време на зимните месеци.
Родината на тези малки същества е цяла Средна Азия и Китай. Там могат да се срещнат 25 разновидности на това животно.
Любопитен факт е, че дългоухият джербоа (Allactaga euphratica) е до такава степен популярен и обичан в Афганистан, че правителството на тази страна издаде през 1989 г. пощенска марка, посветена на този гризач.
Животинчето е включено в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN – Международна организация за опазване на природата. Той е включен като един от 10-те вида,  изследвани от зоологическото дружество на EDGE (Evolutionarily distinct and globally endangered) в Лондон, програма, която съществува от 2007 г.