Балкански истории на чаша гръцко кафе

"Гръцко кафе" на Катерина Хапсали е поредната ми любима книга от издателство "Колибри". Трябва да призная, че бях много скептична към този роман, някак наивно и безинтересно ми звучеше краткото й описание, но в рамките на месец изскачаше отвсякъде, буквално - в метрото, във Фейсбук, на централно място в книжарницата...и все добри отзиви за нея. Та си казах - преборвам скепцитизма и я подхващам, пък каквото сабя покаже.

"Когато го питаха как върви семейният живот, баща ти казваше като истински строителен инженер: "По план график".
А аз се бях надявала да тръгне по ноти."

Езикът е мелодичен, задъхан, звънлив, всяка дума е на точното място, всяко изречение казва достатъчно много или загадъчно малко. Чудесен стил, който сам по себе си може да направи от всеки разказ увлекателна история. Но тук случаят не е такъв, тук е в пъти надскочено. Главната героиня Катерина (авторката в редица интервюта признава, че има биографични елементи в книгата) започва разказа тъжно - от смъртта на своето "голямо гръцко момче Полихронис", мъжът, за когото се е омъжила не много отдавна и от когото има дете.
От този трагичен момент тя започва бавно да ни въвежда в голямата балканска история, във водоврътежа от роднински връзки, съдби, едно изящно родословно дърво, оплетено в митове и легенди. Има гръцки богини и богове, свръхестествени елементи, арехтипи, сенки, души, народни поверия, суеверия...


– Знаеш ли кога едно дете се смее насън? – попита ме.

– Кога? – заинтригувах се. Забравих, че й се сърдя.

– Когато дяволът му казва, че ще убие баща му. Защото бащи много, но майката е една. Затова и детето се смее. Знае, че всичко ще е наред.

– Хм.

Замислих се.

Не харесвам изтъркани изрази като „народна мъдрост“. Но нещо в мен, дълбоко в мен, в сърцето на сърцето ми, тревожно се сви.

– А кога едно дете плаче насън? – зададох въпроса си някак плахо.

– Когато сънува, че майка му е умряла. Защото…

– Защото бащи много, но майката е една – допълних бързо, а тя кимна.

Книгата е обръщение на майката към сина, лична изповед, която чрез историите на предците казва за живота повече, отколкото който и да е философски труд. Тук ще срещнем и мойрите - богините на съдбата, дъщери на Зевс и Темида. Те предат нишките на съдбата на всеки смъртен - Клото е най-младата от тях, тя често е изобразявана с вретено в ръка, тъй като преде нишката на живота; Лахезис е средната сестра, която превежда тази нишка през всички преваратности в съдбата на човек, изобразява се със свитък; Атропос е най-голямата, тя отрязва нишката на живота, когато дойде време човек да умре, изобразявана е с везни в ръка, в косите си носи смъртта... Трите мойри се появяват в "Гръцко кафе", за да докажат на смъртните хора, че нищо не е в техните ръце, че съдбите им се предначертани и, ако дръзко предизвикат боговете, както прави Полихронис, Атропос може да среже нишката предварително...както и прави.

Съжалявам, че не присъствах на премиерата на книгата и не се запознах с Катерина Хапсали. Колкото повече научавам за нея, толкова повече се удивлявам от силата на духа й. "Гръцко кафе" направи фурор изключително бързо, една много успешна дебютна книга, която ще ви уязви, уплаши и приласкае.

"Всъщност „Гръцко кафе” е разказ за Балканите, за границите на Балканите – парадоксално свързващи и разделящи. Тях историята немилостиво изпитва, завихряйки в странно безредие разпокъсани човешки животи, национални комплекси, архетипи, разтърсващи страсти на устояващи мъже и жени, горди жестове, сдобиващи се с ценност чрез белезите от раните... Но преди всичко това е разказ за границите в самите нас, за границите в съзнанието, които и днес упорито укрепват собствените си територии и чието преодоляване винаги е свързано с травмата – на миналото и на паметта."

Чудесни години - кучета ги яли!

Михал Вивег е чешки сценарист, драматург, новелист и автор на кратки разкази. След края на тоталиризма издава само бестселъри и както обича сам да се описва, е "един от малцината, които могат да се прехранват само с писане във времена, когато никой не чете". Още с първите си романи е обявен в родната си страна като литературната надежда, която ще прослави чешката литература. Тук обаче се поражда така наречения "спор за Вивег", подхранван от критиците – оригинален новатор ли е наистина или е майстор на популярното четиво?

Аз ще кажа, че този спор никак не ме интересува и най-важното е, че прочетох книгата на един дъх, смях се със сълзи на места, подчертавах, мислих, вълнувах се, а когато я завърших, исках да я дам на всичките си приятели. Това ми се струва напълно достатъчно признание, а като добавим и факта, че по пет от книгите му са заснети филми, общо е написал 21 (!), продадени в милиони екземпляри...ами, нека критиците си умуват, колкото искат.

"Чудесни години – кучета ги яли" ("Колибри", 2010 г.) е забавен и хаплив поглед към едни не толкова весели времена, годините на "нормализация" в тогавашна Чехословакия, време на безумия, страх и борба за оцеляване. Забавната семейна хроника е разказана през погледа на Квидо, който саркастично и безпощадно изобразява семейството си. Абсурдните ситуации са на всяка страница – бащата, който си прави ковчег и страда от политическа параноя, братът, който спи само на открито, бабата, която има мания за здрасовловен начин на живот и не пие от кристални чаши, майката, която стоически търпи семейните безумия, но много хапливо и на място реагира във всяка една ситуация. 

Абсурдно е дори самото начало – Квидо се повява на този свят по време на театрално представление. Той, разбира се, е толкова интелигентен, че има спомени и от престоя в корема на майка си: "...но сигурно можеш поне да си представиш каква невъзобразима скука са близо 270 абсолютно еднакви дни, през които вече събуденото съзнание е осъдено бездейно да се пули в околоплодните води и от време на време леко да подритва коремната стена, та да не се паникьосват напразно ония отвън. Двеста и седемдесет дълги дни, които млад интелигентен човек с хуманитарни заложи трябва да прекара като синхронна плувкиня на спортен лагер преди олимпиадата!".

Квидо не щади и себе си в описанията – от малък е хаплив, нереалистично зрял и умен, никога не е на мястото си, още в детската градина вади всички от равновесие с философските си разсъждения. Години по-късно среща затруднения и в интимен план, заради прекалената си информираност. 

Епохата на духовна стагнация след потушаването на Пражката пролет през 1968 година е мъчителна – инженерите стават портиери, подлизурковците се издигат до началнически постове, кабинетите се подслушват, хората са в постоянен страх за семейството и работното си място. Най-сериозните въпрос и етапи от историята виждаме през погледа на Квидо – по неговия колоритен и хумористичен начин на разказване, свързан постоянно с всички членове на голямото му лудо чешко семейство.

Проверка

Ако искаш да разбереш

дали е правдиво и жизнено

написаното от теб,

постави стрък от цвете

между страниците на ръкописа

и го остави в чекмеджето.

Разтвори го след време.

Ако цветето не е изсъхнало,

ако още е свежо,

значи написаното

му е давало сила

Здравко Кисьов

Обичай ме море

Гу Чън

Нямам хриле
да стигна морето», Алберти

Обичай ме, море,
без звук повтарям
поел към планината

Сред дъговидните вълни на склоновете
има само съмнение
капките вода дали за миг успяха
залязващото слънце да уголемят?

Обичай ме, море

Сянката ми
извива се и разкривява се
отвред от материк съм обграден
гласът изпълва
от глетчери издраните следи
единствено лъчите на очите ми
свободно се разгръщат
по небето
откриват дъха ти
вятър, едно бледосиньо пространство

Обичай ме, море

Синият цвят се насища
дълбоко синьо като сън
безпределно е
и без прогнили брегове

Обичай ме, море

Бълбукащи потоци ме разбудиха
ала шумящите дървета отново и отново ми припомнят
твоята песен
всичко се възвръща
към най-прекрасните мигове
по крилцата пеперудени
проблясват люспици, дъги
във въздишките политат есенни листа
зелените ластари и слепоците
бавно и безшумно се оплитат...

Обичай ме, море

Кой се движи там далече?
това часовникът е, който бие
наемник на смъртта
той отмерва живота

Градът
безбройни вкоравели форми
опитва се да ме опитоми
с хладното чувство на метала
с усмивка, със презрение
неясният копнеж без вкус
вгорчи се
солта във зениците и по черните коси
в кристали се превърна
но...

Обичай ме, море

Бръчки, безчетни стъпки като коренища
изплитат мрежа
улавят ме и теглят ме
а следите от целувки на вълна?

Обичай ме, море,
един начупен грапав камък
край планината тихо шепне.

Дисекция на човешката душа от Херман Кох

"Вила с басейн" на Херман Кох съвсем естествено можеше да се казва "Наръчник за дисекция на човешката душа". Или поне да бяха сложили един знак, нещо като 18+, но с уточнението, че не е за хора, които искат да запазят вярата си в човечеството. Някак бях подготвена какво да очаквам, след като вече писах за  "Вечерята", но както винаги при Кох, човек само се заблуждава, че знае какво го очаква.

Главният герой е Марк - семеен лекар с подбрана клиентела, сред която влизат някои от най-големите артисти, художници и режисьори. Тъй като хората често бъркат отделеното време с внимание, Марк дава на всеки пациент 20 минути (много повече от който и да е друг семеен лекар), в които изключително достоверно се прави, че слуша, че е загрижен и че му пука какво бълва човекът срещу него. Съвсем нормално е да не харесате героя, особено пък в първите 50 страници, когато надникваме в най-съкровените му мисли и логично ни става неприятен и отблъскващ с отношението си към заобикалящия го свят и перфектния начин, по който се овладява и държи. Марк има вярна клиентела, благодарение на простия факт, че казва на хората това, което искат да чуят - успокоява ги, че няма нищо лошо в някоя и друга чашка, макар да знае, че те злоупотребяват и че здравословното им състояние е влошено:

"Казвам им онова, което искат да чуят. Изброявам имена: Пабло Пикасо - подхвърлям - и той не си е поплювал. Със споменаването му целя две неща. Назовавайки на един дъх световноизвестен художник, аз карам пациентите си да се чувстват поне пикасовци. Бих могъл да им кажа и друго: ти си далеч по-голям пияница от Пабло Пикасо, бих могъл да им река: само че не притежаваш и една десета от неговия талант. Жалко. Жалко за прахосания алкохол, естествено."

Семейството на Марк е по холандски образцово: съпруга, две дъщери - Юлия и Лиза, съответно на 13 и 9 години. Жена му Каролине е красива, забавна, любяща и подкрепяща. Всичко щеше да остане така и занапред, ако пациент на Марк не бе станал прочутия актьор Ралф, който от своя страна има двама сина на приблизителна възраст до тази на дъщерите на Марк, в комплект с красива съпруга - Джудит. Една покана за театрална премиера сближава двете семейства дотолкова, че Марк получава покана от известния си пациент да му отидат на гости всички лятото. Вила с басейн. Как да откажеш?

Действието се развива напрегнато, но някак бавно - четящият на глътки навързва историята. Има от всичко - мистерия, смърт, любов, привличане, психология, поведенченски и общочовешки тези, дълбочина и философия. През цялото време ще усещате, че е на път да се случи нещо ужасяващо и няма да сгрешите. Кох обича да вади най-мрачното, подлото и гадното от човека, онова, което всеки пази ревниво за себе си, за да не бъде изоставен от околните. На няколко пъти се сещах за Сартр и "Погнусата", усещах как се отвращавам от това, че съм човек и съм заобиколена от хора. Жестокостта, сексуалното настървение, двуличието, липсата на морал, разликата между половете във всеки един смисъл, всичко това прави "Вила с басейн" четиво, което ще ви смрази и разтърси.

Не искам да издавам нищо повече, вие сами ще се убедите до какви крайности стига човек, за да запази комфорта си. Завършвам с един цитат:

“Най-важното е да приемем, че всичко е насочено към съхраняването на човешкия вид. Към предотвратяването на неговото изчезване. Под “всичко” имам предвид буквално всичко. Привличането между половете, влюбването, възбудата – наречете го както щете. Насладата. Оргазмът. Всяко нещо има за цел да ни притегли към другия. Да пожелаем да го докоснем. Да пожелаем да проникнем в него. Природата е далеч по-съвършена, отколкото се опитват да я изкарат някои прогресивни мислители на нашето съвремие."

Полувек

Днес (02.04) е роден един от любимите ми български поети - Константин Павлов. Радвам се, че все повече се чете последните години, но ми се струва редно да ви "поздравя" с нещо негово, просто ей така, за да си го припомним и за един по-вдъхновен и поетичен ден :) Оказа се ужасно трудно да се спра само на едно стихотворение, но все пак успях, избрах "Полувек", защото смятам, че е тематично:

Полудостойно
и полуобратно,
за своя
и за чужда изненада, аз доживях до полувек.
С което огорчих мнозина,
а не зарадвах себе си, уви.

Наздраве, колебливи врагове
и вие, истински приятели.
Не притежавам дар за равносметки -
било каквото е било...
А по-натам?
Ще продължавам,
както съм живял -
приемам бъдещите скромни дни
като подарък, даден на шега.
И нищо повече не си въобразявам.
Ще бъда, просто, най-любезен зрител
на, просто, най-бездарната пиеса.
Без ръкопляскане обаче.

Константин Павлов,83 г.

Щрих и стих - визуална поезия

Поезията и анимацията са сред любимите ми изкуства. Четейки стихове, често се улавям как в главата ми левитират шантави изображения подобно на анимация. “You may say I'm a dreamer”, както пее легендарният Джон Ленън, но се оказва, че определено не съм единствената.

ЩРИХ и СТИХ е един наистина интересен филмов проект, който обединява 6 авторски късометражни анимационни филма, базирани на 6 съвременни български поеми.

ЩРИХ и СТИХ успява да създаде мост, който свързва поезия и анимация в една нова художествена форма - визуална поезия. Стиховете, по които са направени филмите са “Малко сутрешно престъпление”, “Одеонъ” и “Естествен роман в 8 глави” на Георги Господинов, “Млекарката” на Димитър Воев, “100% настроение” на Дилян Еленков и “Постиндъстриал” на Калоян Праматаров. Режисьорите са Аспарух Петров, Милен Витанов, Борис Десподов, Иван Богданов, Дмитрий Ягодин и Борис Праматаров.

Поезията е изкуство, което щрихира идеи и чувства, а с визуализацията им чрез едно от най-абстрактните изкуства – анимацията се получава изключителна симбиоза между двете изразни средства. Резултатът е 6 психаделични, щури и вулгарни късометражни анимации, които си заслужава да видите.

Това може да направите на 2 април като посетите събитието Анимация, рисувана върху лента + ЩРИХ И СТИХ в кино Одеон.(https://www.facebook.com/events/1617752478456590/)

Без думи

Аз исках да ти кажа нещо друго,
различно от познатото сумтене.
Но днешната нелепост е заслуга
на всичко преоблечено край мене.
И дните центробежно ме подхвърлят
нагоре и понякога надолу.
Върти ме в ненаситния си бързей
животът. И за нищо нямам воля.
Но исках да ти кажа нещо друго:
че само с тебе спрях да се тревожа 
за ехото, което не разбирам,
за нощите, в които съм без кожа.
Че само с тебе краят има смисъл,
различен от сгъстената себичност.
Но чувам - небесата се разлистват
като любов. А думите са нищо.

Виолета Христова
из „Една ампула мрак”

Абсурдни корици на еротични ретро романи

Любопитен факт - асасините са мюсюлманска военна организация, активна в Близкия Изток между 8 и 14 век, станала известна с нощните покушения, които извършва срещу главнокомандващите на противниците си. Главната героиня в нашия роман използва именно тази техника. 

Да видим подобрности от книгата:

За повечето шпиони целувката е просто целувка, но за Ева Дръм е смъртоносно оръжие. 

Последната й задача беше гореща, дори за шпионин, чиято специалност е секса. 

Похотта се каза Ева.

Задачи:

1. Премести се в разкошна вила на бреговете на Италия.

2. Харчи милиони долари, за да си купиш хубави неща от Pucci, Gucci, Flucci ... и така нататък.

3. Давай банкети, партита, оргии и дръж публични домове.

4. Убий няколко човека.

5. Остани жива, ако можеш.

Присъедини се към веселбата като сексапилния шпионин в света и превърни италианския рай в кошмар. Само дама може да излезе на върха.

Нарисувана история

Написано от Гарднър Ф. Фокс (1911-1986)

Нямаше как да спра само до тук, този роман ме развълнува и потърсих още пленителни истории от този жанр, написани през миналия век. За повечето от тях не можах да намеря съдържание или страници с текст, но пък кориците говорят сами за себе си. 

                                                             

    

Очакваме вашите романи, повести и разкази с илюстрации от автора (без да копирате "Малкият принц") в тази тематика... :D Надявам се да сте се забавлявали!