Обичай ме море

Гу Чън

Нямам хриле
да стигна морето», Алберти

Обичай ме, море,
без звук повтарям
поел към планината

Сред дъговидните вълни на склоновете
има само съмнение
капките вода дали за миг успяха
залязващото слънце да уголемят?

Обичай ме, море

Сянката ми
извива се и разкривява се
отвред от материк съм обграден
гласът изпълва
от глетчери издраните следи
единствено лъчите на очите ми
свободно се разгръщат
по небето
откриват дъха ти
вятър, едно бледосиньо пространство

Обичай ме, море

Синият цвят се насища
дълбоко синьо като сън
безпределно е
и без прогнили брегове

Обичай ме, море

Бълбукащи потоци ме разбудиха
ала шумящите дървета отново и отново ми припомнят
твоята песен
всичко се възвръща
към най-прекрасните мигове
по крилцата пеперудени
проблясват люспици, дъги
във въздишките политат есенни листа
зелените ластари и слепоците
бавно и безшумно се оплитат...

Обичай ме, море

Кой се движи там далече?
това часовникът е, който бие
наемник на смъртта
той отмерва живота

Градът
безбройни вкоравели форми
опитва се да ме опитоми
с хладното чувство на метала
с усмивка, със презрение
неясният копнеж без вкус
вгорчи се
солта във зениците и по черните коси
в кристали се превърна
но...

Обичай ме, море

Бръчки, безчетни стъпки като коренища
изплитат мрежа
улавят ме и теглят ме
а следите от целувки на вълна?

Обичай ме, море,
един начупен грапав камък
край планината тихо шепне.