"Лалета" - Силвия Плат

Въздухът беше спокоен
преди да нахлуят -
полъх, затишие, полъх,
затишие, леки безшумни
вълни.
лалетата в миг, като силен
шум, го запълниха.

около тях сега шурти и блика
въздух, както около някоя                                   потопена, ръждива машина
шурти и блика вода.
те влачат подире си моитемисли, които преди,
необвързани с нищо,
щастливо лудуваха или
притихваха някъде.
стените сякаш също се
стоплят.
лалетата трябва да бъдат в
клетка като свирепи     
животни.
те се разтварят, същински
тигрови челюсти.
чувствам сърцето си ту да
разтваря, ту да затваря
своята аленолистна чашка от
обич към мен.