Смятате, че сте емоционално интелигентни? Да проверим.

Когато емоционалната интелигентност е осъзната от обществото като важен фактор за човешното общуване, са проведени статистики, чиито изводи показват парадокс - хората със средно IQ превъзхождат тези с високо по отношение на емоционалната интелигентност(EQ).

ЕИ(емоционална интелигентност) е свързана с начина, по който управляваме социалното си поведението, решенията, които взимаме по отношение комуникацията с хората, емпатията, разбирането и управлението на собствените ни емоции.

Когато хората могат да разберат и дефинират собствените си емоции, тогава могат и да ги управляват. Изследвания показват, че само 36% от хората могат да направят това, в останалите случаи хората взимат ирационални решения, които водят до непродуктивни действия.

Много хора биха могли да определят, че се чувстват зле, но е важно да може да се дефинира чувството по-ясно - разочарование, раздразнителност, потиснатост... Колкото по-конкретни думи използваме за дефиниране, по-добра представа добиваме в точно как се чувстваме, какво го е причинило, и какво можем да направим по въпроса.

Любопитни ли сте към околните?

Няма връзка с това дали сте интроверт или екстроверт. Емоционално интелигентните хора са любопитни за всички около тях. Любопитството е следствие на емпатията - един от най-значимите признаци за висока ЕИ. Колкото повече ви е грижа за другите хора и преживяванията им, толкова по-голямо любопитство започвате да имате към тях.

Можете ли приемете промените?

Емоционално интелигентните хора са гъвкави и се адаптират относително лесно. Те знаят, че страхът от промяна е спиращ и е основна заплаха за успеха и щастието. Те търсят добрата промяна, която се спотайва зад ъгъла, и изготвят план, за да я предизвикат.

Знаете ли силните и слабите си страни?

Емоционално интелигентните хора са наясно в какво са добри и в какво не. И знаят как да навигират това - оповават се на силните си страни и опитват да подобрят слабите.

Добрия герой ли сте във вашата приказка?

Голяма част от емоционалната интелигентност се свежда до социална чувствителност, способността да разбираме други хора. Знаете ли какво става под повърността, какви са мотивите на хората да правят едно или друго нещо?

Лесно ли се обиждате?

Ако имате добри познания за това кои сте, вероятно е трудно някой да навлезе в личното ви пространство и да ви обиди. Емоционално интелигентни хора са уверени в себе си и с отворено съзнание, което ги прави по-скоро дебелокожи. Могат дори да иронизират себе си или да позволяват на другите да шегуват с тях.

Знаете ли как да кажете "не" на другите и на себе си?

Емоционална интелигентност означава упражняване на самоконтрол. Можете да отложите моментното удоволствие и да се избегнете импулсивни действия. Изследване, проведено в университета на Калифорния в Сан Франциско, показва, че колкото по-трудно ви е да кажете "не", толкова по-вероятно е да изпаднете в депресивно състояние. Да кажеш "не" наистина е голямо предизвикателство за самоконтрола за много хора. "Не" е мощна дума и трябва смело да я владеем.

Страхувате ли се да грешите?

Емоционално интелигентните хора се дистанцират от грешките си, но не ги забравят. Ако се държите на безопасно разстояние от грешките си, но достатъчно близо, за да може да използвате опита от тях, така по-лесно ще се адаптирате към бъдещия успех. Ако строите живота и решенията си, базирайки се на грешките си, това ще предизвика тревожност, страмежливост, а, ако ги забравите напълно, то вероятно ще ги повторите. Ключът към равновесието е да адаптираме опита от грешките си в полза на бъдещите ни успехи.

Давате ли без да очаквате нищо в замяна?

Когато някой ни дава нещо, спонтанно, без да очаква нищо в замяна, това оставя силно впечатление. Например, ако имате интересен разговор с някого за книга, и, когато го видите след месец, да се появите с книга в ръка. Емоционално интелигентните хора да изградят силни връзки, защото са ангажирани с мисъл за другите.

Усещате ли да таите недоволство към околните в себе си?

Ако изпитваме злоба и недоволство, това предизвиква реакция на самозащита и ни пречи да реагираме разумно. Да останем в състояние на недоволство към някого, означава да си предизвикаме стрес, което от друга страна вреди не само на поведението, но и на здравето ни. Винаги можем да опитаме да обсъдим и да стигнем до решение на въпроса.

Съумявате ли да неутрализирате токсичните хора?

Справянето с подобен тип хора обикновено е доста разочароващо и изтощително. Важно е да поддържаме чувството си за контрол и в подобна ситуация да подхождаме рационално. ЕИ хора се стремят да разбират гледната точка на другия и да намерят решение на създалата се ситуация, като не позволяват на отрицателната емоция на отсрещния на им повлияе.

Стремите ли се към перфекционизъм?

Емоционално интелигентните хора не се стремят към съвършенство*, защото знаят, че то не съществува. Човешките същества по природа правят грешки. Когато съвършенството е цел, човек винаги остава с чувството, че не се справя, тъй като би могло да бъде и по-добре. Това е уморително и често може да ви откаже или да намали усилията ви. Емоционално интелигентните са развълнувани от това, което са постигнали и за това, което ще постигат в бъдеще.
*Разбира се, тук говорим за стремеж към краен перфекционизъм, чието непостигане води до неудовлетвореност. Добре е човек да има за цел да прави нещата добре.

Оценявате ли това, което имате?

Наскоро водих разговор с доста успешна дама, която ми каза, е според личните й наблюдения, основна причина хората да не постигат успех е, че не са благодарни за това, което имат и постигат. Човек отделя много повече време в мисли за това, което не е направил както трябва или за това, което трябва да свърши, изпитвайки чувство за неудовлетвореност.

Отделете време да помислите за какво сте благодарни. Това ще намали стреса, ще подобри настроението ви, физическото състояние и нивото на енергия.

Изключвате ли се понякога от технолигиите и ангажиментите?

Когато сме 24/7 активни дори несъзнателно в нас се акумулира стрес, което отнема от капацитета ни. Принудете себе си поне веднъж седмично да бъдете ойлайн. Изклюете телефона, дайте почивка на ума и тялото.

Колко кафета/коли/редбули пиете на ден? 

Пиенето на големи количества кофеин води до освобождаване на адреналин, а адреналинът е източник на агресивни реакции. Тези реакции често са в конфликт с рационалното мислене в наша полза, за да гарантираме моментния си комфорт. Това би било супер, ако ни преследва мечка, но не и ако трябва да поддържаме дългосрочни взаимоотношения. Когато кофеинът поставя мозъка и тялото в това възбудено състояние на ставаме подвластни на емоциите.

Спите ли достатъчно?

Сънят е в пряка връзка с нивото на стрес и това доколко се освобождаваме от него. Самоконтрола, вниманието и паметта намаляват, ако не получаваме достатъчното количество съм за нашия организъм.

Размишлявате ли над негативни теми?

Колкото повече размишляваме върху негативните мисли, толкова повече сила има даваме. Повечето негативни мисли са само мисли, а не факти. Дори това да не се случи, мозъкът ни го възприема като заплаха. Така нареченото "вкарвам се във филм".

Зависи от някого удоволствието и забавлението ви?

Ако позволите на някого щастието и удовлетворението ви да зависи от него, вие вече не сте господар на собственото си щастие. Ако се чувствате неуверени е нещо, поискайте мнението на близките си хора, които искрено ви обичат, за да разберете дали сте прави или не. Когато ЕИ хора се чувстват доволни от нещо, което са постигнали, не биха позволили не достатъчно обосновано да се наруши удовлетвореността им.

Предполагам, че човек едва ли би намерил великата житейска мъдрост в една статия, дори да е безкрайно вярна и задълбочена. За мен беше интересно да разпозная свои близки и себе си в някои точки, докато пишех статията, да анализирам поведението ни и да формулирам отговори на отдавна поставени въпроси.

Е, всички ли сме емоционално интелигентни или има върху какво да се работи?

Колко е важно да открием какво ни мотивира

Първо, нека разберем какво точно е значението на мотивацията. Казано по-просто мотивацията е движещата сила, която ни дава възможност да следваме целите и желанията си. Ако искате да промените личността си към по-добро, да получите повишение в работата, започнете изграждането на нов навик, да бъде по-добър човек за обществото или да стане по-добър родител за детето си - всички тези неща ще биха били постигнати по-лесно, ако сте достатъчно мотивирани.

Докато имате силна лична мотивация можете да постигнете почти всичко, което искате от живота. Все пак не забравяйте, че независимо от мотивацията, по пътя се появяват по-големи или по-малки препятствия. За наша радост, колкото по-голяма е мотивацията ни и колкото по-голяма е целта, толкова по-малки изглеждат препятствията.

Как можем да развием мотивация в живота?

Ако искате да постигнете дадена цел, било то краткосрочна или дългосрочна в природата, е важно да бъдете мотивирани. Ето няколко неща, които трябва да имате предвид:

1. Съсредоточете се върху една цел в даден момент. Това е свързано с факта, че трябва да сте определили краткосрочните си цели така че да ви доведат от голямата цел. Един от най-добрите начини, за да се съсредоточи върху една цел в даден момент е да се направи дневник на целите си - да, напишете го - така че ще имате визуална представа за нещата, които искате да постигнете, и ще сте спокойни, че няма възможност да пропуснете нещо. 
2. Бъдете съсредоточени. Ако има външни дразнители, които можете да отстраните - е, направете го. Понякога, дори да ни се струва, че бихме отделили повече време и енергия за това да се справим с тях отколкото да ги игнорираме, обикновено те намаляват ефективността на работата ни и честно именно това отнема повече време. 
3. Напълно блокирайте всякакви негативни влияния - от околните и от вашата собствена глава. Често хората губят мотивация, защото е намаляла вярата им в себе си. Ако се е създал някакъв проблем и вие изпитвате колебание дали ще се справите със заложената цел, то потърсете в какво се корени проблема. Когато намерите причината, то ще знаете над какво да работите и това ще ви даде увереност, че можете да се справите. 

Мотивирайте се постоянно 

Мислете за целта си често. Напишете я някъде, където можете да я виждате по един-два пъти на ден. Ако имаме за цел да загубите тегло, поставете лист с целта си и върху хладилника. Въобще поставете ги на ключови места, които да ви напомнят за целта ви в правилните моменти. Това ще ви даде допълнителна мотивация. 

Ако е нещо, свързано с работа, сложете мотивиращи цитати около работното си място. 

Аз, например, понякога малко се отчайвам, ако демотивиращо дълго не успявам да измисля решение на даден проблем. Имам бележчица над бюрото ми на която пише - "Inspiration exists but it has to find you working." Така всеки път, като я погледна, си казвам - ами давай пък все ще стане. И в даден момент успявам.

Променяйте цитата, когато сметнете за нужно.

Различните хора биват мотивирани от различни неща - просто намерете най-подходящите за вас самите. 

Мотивацията е силно гориво, което подлежи на наш контрол. Трябва да я намерим и да я поддържаме. Какво по-приятно от това да виждаме как постигаме малко по малко това, което искаме за себе си от живота...

Навиците на щастливия човек

Напоследък доста често попадаме на статии със съвети как да живеем правилно. По мои наблюдения повечето от тях са с еднакво съдържание, формулирано по различен начин. Наскоро обаче попаднах на подобна, която ме вдъхнови да изградя един нов навик у себе си, липсата на който виждам, че не ми се отразява особено благоприятно. Наблюдавах и хората, с които контактувам, и забелязах, че всеки има нужда да поработи над нещо от прочетеното в статията. Замислих се затова, че и в училище ни учат на 3-те Златни закона на физиката, но съвсем не са ни научили на култура на щастие. Културата се създава с натрупване, затова вероятно е полезно по-често да си говорим подобни неща. За начало ще отбележа, че не смятам, че щастието се състои в отделни неща, които правим с цел да бъдем щастливи, а в начин на възприемане на живота и житейските ситуации.

Все пак има навици, които безспорно са необходими, за да се чувстваме добре. И, ако ги демонстрираме във фейсбук, това далеч не означава, че са наша характеристика. :)

Няколко от базисните навици на щастливия човек:

Пътува. Пътуването разширява съзнанието. Пътувайте с хора, които имат с какво да ви обогатят, и се наслаждавайте на всичко, което ви се случва.

Чете. При това четете и художествена литература - тя  е която изгражда и повишава емоционалната ни интелигентност. Четенето вдъхновява, обогатява, повишава повишава доверието у вас, личностната ви стойност и може да бъде причина за намирането на нови перспективи във вашия живот. Знам, че времето е дефицит, но си струва част от него да бъде вложена в четене.

Физически упражнения. Малко е клиширано, но върши отлична работа. Здрав ум в здраво тяло. Това ще повиши самочувствието ви, че се грижите за себе си, и като цяло ще се чувствате по-добре.

Наясно е кое е неговата страст. Страстта не е просто хоби или и нещо интересно, което да правим през свободното си време. "Това е като ярка светлина, която ни дава хъс, когато се чувстваме уморени или ядосани" - както беше написано в статията. В общи линии, страстта ни е условен ориентир, с който лесно можем да подреждаме останалите неща в живота си, знаейки какво наистина ни прави щастливи.

Прави разнообразни неща с приятелите си. Измисляйте си предизвикателства един на друг, ако е необходимо. Правете заедно неща, което никога досега не сте правили.

Запознава се с нови интересни хора.

Не е мнителен.

Прави необходимото, за да преодолее негативните мисли. Нещата са такива, каквито са. Приемете ги и давайте напред.

Спестява. Ако искате да бъдете щастливи, ви е необходима и стабилност, финансова стабилност. Не купувайте всичко, което ви хрумне на момента, пазарувайте планирано и целенасочено.

Естествен е. Известно време може да ви свърши работа да заемате някаква поза, но това едва ли би довело до трайни резултати. Наскоро обсъждах тази тема с няколко приятели и почти всички споделиха, че, когато общуват с човек, с когото не им е съвсем спокойно, се опитват да бъдат забавни, да проявят компетентност по дадени въпроси или просто да изглеждат готини, за да предизвикат одобрение. Бих казала, че това не работи. Хората разбират, когато сме неестествени и това далеч не ги привлича към нас.

Прочетете: Как да накараме хората да ни харесат

Избира с какви хора да общува. Човек е средно аритметично на 5те човека, с които най-често общува.

Избягва хора, които не са му приятни и му носят негативни емоции. Този въпрос вероятно би предизвикал спор. Всички имаме контакти, които са ни наложени от обстоятелствата. Вероятно все пак бихме могли да намалим контактите с някои от тях или на други откровено да признаем, че не се получава, надявайки се все пак да не ги обидим. Ако, все пак някой се обиди, то нека разсъдим, че ако един човек зачита правото ни да се чувстваме добре, то едва ли би спомогнал да се случи обратното. 

Животът е твърде кратък, за да бъдем заобиколени с хора, които не са ни приятни или нямаме с какво да се обогатим взаимно.

Хубавите неща са простите неща, няма смисъл да ги усложняваме излишно.

Това не би означавало да гледаме нещата на повърхността. Просто рядко нещата са чак толкова сложни, колкото ние сами ги правим да изглеждат. Да опростим нещо, означава да разберем същността му, именно тя е проста и важна, останалото са просто украшения.

Почиства около себе си. Творческият хаос е нещо съвсем различно мръсотията. Може да звучи малко смешно, но действително мястото, на което прекарваме времето си е свързано с начина, по който протича мисълта ни.

Опитва се да разбира гледната точна на околните. Да, ние имаме собствен живот, вероятно и не достатъчно време, което да отделим на себе си. Все пак това да се поставим на мястото на другия ни дава възможност да разбираме не само него, но и себе си по-добре. Така по-лесно прощаваме, чувстваме се по-спокойни и като цяло живеем по-хармонично.

Не отлага. Когато отлагате нещо, мисълта за несвършените задачи със сигурност се връща обратно при вас. Свършете това, което е необходимо и светът ще ви се отблагодари за вашата смелост. 

Спи достатъчно. Един приятел наскоро ми каза - ще спиш, когато умреш. Мисля, че все пак златната среда е в това да се наслаждаваш на времето, когато спиш, колкото се наслаждаваш на това, което си буден. 

За себе си винаги можем да кажем поне няколко хубави неща и е важно да сме наясно с достойнствата си, но, ако избягваме да бъдем обективни, и не видим това, над, което трябва да поработим, те ще си останат точно тези няколко хубави неща, без да се увеличат.

Как да накараме хората да ни харесат

Преди няколко дни в маршрутката си говорихме с мой приятел относно неговото поведение, когато общува с непознати. Каза, че в такива ситуации обикновено се притеснява и се опитва да каже нещо, което да впечатли събеседника, изтъквайки компетентността си по даден въпрос. Той е доста общителен човек, предразполага към разговор и може да вземе отношение по много теми, но с непознати се получава видимо по-трудно. Предполагам, че това важи за повечето от нас. Има няколко конкретни неща, които можем да направим, за да "стопим ледовете" и да създадем естествена близост със събеседника. Това са необходими поведенчески черти не само когато става дума за непознати, разбира се.

Замисляли ли сте се някога, че кучето е единственото животно, което не трябва да се труди за прехраната си? Кокошката трябва да снася яйца, кравата да дава мляко и така нататък, а кучето единствено да ви дарява любов. Кучетата не четат трудове по психология, те имат инстинкт, с който знаят, че можеш да спечелиш повече приятели за два месец, като искрено се интересуваш от другите, отколкото за две години, като се опитваш да ги накараш да се заинтересуват от теб. 

С помощта на Нюйоркска телефонна компания е направено проучване, на базата на което е установено коя е най-често използваната дума от хората - личното местоимение "аз". Среща се 3900 пъти в 500 телефонни разговора. (Д.Карнеги).

Когато видите снимка, на която ви има и вас, какво търсите да видите най-напред?

Алфред Алфер, австрийски философ, пише в своя книга "Човек, който не се интересува от ближния, среща най-много трудности в живота и най-много наранява другите. От тези хора произтичат всички неволи на човечеството."

Проявявайте искрен интерес към другите.

Усмихвайте се искрено. Не можете да се усмихвате? Наложете си го. Първо се усмихвайте сами вкъщи, тананикайте си дори... В последствие нещата ще се получат от само себе си.

Поздравявайте хората сърдечно и с ентусиазъм. Проявявайте тази тактика и ако говорите по телефона. И на вас ви е приятно, когато чуете "усмихнато" ало от другата срана на телефонната слушалка, нали?

Не говорете за това, което вие искате. Опитайте се да разберете гледната точка на другия.

Запомняйте имената на хората. Обръщайте се към тях по име. Старайте се да произнасяте имената на хората правилно. Ако не сте съвсем сигурни как трябва да звучи, попитайте, за да се уверите. Постарайте се да научите няколко факта за това, което ги вълнува, за семейството им. Така следващия път, когато ги видите, ще има за какво да ги попитате, което ще е далеч по-различно от това "какво е времето".

За да бъдете добър събеседник - изслушвайте. Проявявайте искрен интерес към темата и събеседника си, задавайте въпроси. Насърчавайте хората да говорят за себе си.

Ако знаете от какво се интересува вашия събеседник, проучете темата. Не демонстрирайте компетентност преднамерено, а просто имай представа за какво става дума. Ако при проучването нещо ви е породило интерес, попитайте. Ако ви попитат откъде произтича интересът, кажете истината - знаех, че вие се интересувате от това. Най-важното е да сте искрени.

Бъдете мили с хората, правете им комплименти без да има конкретна причина. Просто, за да ги зарадвате и да ги накарате да се почувстват значими. 
Накарайте другия да се почувства значим и ценен - и то искрено.

Дисциплината е "мръсна" дума?!

"След дисциплината идва свободата"

Аристотел

Може и да не сте съгласни с мисълта на Аристотел. За много хора дисциплина е "мръсна" дума, която се отъждествява с липсата на свобода. Действително, когато чувах в училище "дисциплинираност" ми звучеше като "затворничество". Промяната на този възглед оказа много положително въздействие върху целия ми живот, затова и реших да напиша нещо по темата. Стивън Р. Кови е написал: "недисциплинираните хора са роби на настроения, апетити и страсти". И в по-дългосрочен план липсата на дисциплина, води до липсата на свобода. Наскоро обсъждах темата с мой приятел и той изказа мнение, чиято формулировка много ми хареса: "Всяко нещо, което искаш да постигнеш е следствие на дисциплина".

Самодисциплината се състои в това да действаме според това, което си мислим, че е редно, без оглед на това как се чувстваме в момента. Често това означава да пожертваме удоволствието и тръпката в момента за сметка на това, което считаме, че е важно за живота ни в перспектива. Самодисциплина е това, което ни кара да: 

• Да работим по идея или проект след като първоначалният прилив на ентусиазъм е преминал 
• Да тренираме, когато ни се иска да лежим на дивана и да гледаме телевизия 
• Да се събуждаме по-рано и да работим върху себе си
• Да не нарушаваме диетата си
• Да проверяваме електронната си поща няколко пъти на ден в определени часове 

Първоначално ме подтикваше чувството за дълг към целта, а сега просто се съсредоточавам върху удовлетворението от желания резултат, старая се да изпитвам удоволствие от процеса и не изпитвам никаква тежест. Бих могла да кажа, че с готовност ставам в 5 сутринта, за да напиша тази статия, например. 

Дисциплината се изгражда и това е много добра новина. Може да се възползвате от правилото, че, когато правим едно нещо 21 дни, то се превръща в навик. А, както е казал Далай Лама, навиците се превръщат характер. 
Ще споделя няколко неща, които са ни необходими в процеса на самодисциплиниране: 
1. Да имаме ясна цел и да знаем защо искаме да я постигнем 
Както вече споменах, дисциплината означава да действаме спрямо нашите глобални решения, без оглед на моментните ни настроения. Затова първата черта на дисциплината е дефиниране на ясна цел, т.е. да знаем какви са всъщност нашите решения. Този процес изисква самонаблюдение и самоанализ, като е най-ефективно, ако ги изразим писмено. В много книги съветват да запишем личните си цели. Вероятно много хора считат това за излишно, но бих казала, от собствения си опит, и от този на хората, на които съм го препоръчала, че работи. Записването на целите ги онагледява и помага да ги приоритизирате. Важно е да решим какво поведение най-добре ще ни помогне да стигнем до тях. 
2. Осъзнаване 
Самодисциплината зависи от осъзнаването не само на това, което трябва да правим, и от това, което не трябва. Т.е. да сме наясно кога действаме недисциплинирано.
Изграждането на самодисциплина изисква време и е от особено значение да сме наясно кога поведението ни е в разрез с нея. И колкото по-ясна сметка си давате за моментите на недисциплинираност, толкова по-бързо ще спрете да ги повтаряте отново. 
3. Ангажимент за самодисциплина 
Не е достатъчно просто да напишете вашите цели и ценности. Трябва да чувствате вътрешна ангажираност към тях. В противен случай, когато алармата звънне в 5 сутринта, няма да да ви се стори лоша идея да я отложите за "само още 5 минути ...". 
Има една приказка "Това, което се следи, се подобрява". Следете до каква степен се придържате към първоначално заложения план и се стремете да ставате все по-добри и по-добри в това.
4. Смелост
Понякога е доста трудно да устоим на изкушенията и да не нарушим плана си. Вкусна торта, излизане с приятели след като ни предстои ранно ставане... или отлагане на някоя важна задача. Именно за това се изисква смелост. Човек не може да направи нещо изведнъж. За изграждането на този нов навик ни помагат малките ежедневни победи. Заедно с тях ще растат самочувствието и смелостта ни, че можем да бъдем успешни в това, и по този начин самодисциплината ще дойде от самосебе си.
5. Да се самотренираме
Добре, намерили сме какво искаме и вървим по пътя към целта. Както със всяко нещо имаме нужда от известна подкрепа по пътя. Бъдете своя собствен треньор! Насърчавайте се, мотивирайте се, награждавайте се, успокоявайте се, когато е нужно... Изследвайте собствената ви психология, това ще бъде от полза и за редица други неща.
Намерете начин често да напомняте за целта си. 
Например, аз имам бели листчета на стената до работното ми място и всеки ден ги гледам многократно. Написала съм няколко принципа и, когато ги погледна, автоматично ми помагат да се фокусирам към правилните неща. Имам и колаж на стената в спалнята ми с неща, които искам, и които знам, че ще реализирам, като изпълнявам дисциплинирано ежедневния си план. Което, от своя страна, ме вдъхновява и мотивира да бъда дисциплинирана. 

Надявам се да ви свърши работа! 

"Тук и сега" или защо често се чувстваме нещастни

Рубриката "На кафе" пресъздава реални разговори в неформална обстановка. Целта ни е да направим ситуация по-осезаема, да усетите естествения ритъм на общуване, да се пренесете в атмосферата на разговора и да се почувствате част от него.
Приятно четене

Защо е важно да живеем в настоящето

…или няколко мисли за съществуването „тук и сега“

*Мариана: Чудила ли си се защо повечето хора живеят някъде напред в бъдещето, или далеч назад в миналото си? Само по себе си това е доста непрактично. И съм сигурна, че всички го осъзнаваме, но доста често е трудно да го рационализираме.

Катерина: Точно за това си мислех тази сутрин. Онзи ден бях в компанията на един стар приятел. В даден момент много ми се искаше изведнъж просто да изчезне. Бях му много ядосана. Вече си представях как ме е освободил от присъствието си и чертаех светли планове за това какво ще правя, когато този момент настъпи. 

Вчера пък паднах в банята (да, май се случва и на живи хора…). Пострадах леко. В резултат трябваше да пропусна няколко тренировки, които по принцип ме зареждат и ме карат да се чувствам добре. Малко се ядосах. Тогава се сетих за „тук и сега“. Слушах за това на един семинар и беше интересно. След това четох различни текстове по темата. И те бяха интересни. Но едва сега успях да осмисля какво точно се има предвид под живот „тук и сега“ и защо си струва да се стремим към него. Дадох си сметка, че всяка ситуация би могла да ми бъде полезна с нещо. Стига да подходя правилно към нея.

Например, в случката с моя приятел, можех да си кажа - "е, какво като съм се ядосала за нещо, това сега не е важно. Той е тук и не съм го виждала отдавна. Можем да си поговорим за нещо, което ни вълнува, и да ни бъде приятно". Мога да се опитам да извлека максимума от точно този момент. Същото важи и за инцидента в банята. Сега ме боли ръката и не мога да си правя тренировките, но пък мога да си пренаредя графика и да прочета онази книга, която стои на рафта от 2 седмици…

Ако трябва да кажа нещо мъдро, бих казала следното (смея се и добивам важен израз на лицето) - "С подобни мисли, като моите в последните дни, практически си губим времето, живеейки в безтегловността на спомените за миналото и плановете за бъдещето.".

Мариана слуша замислено и реши да прекъсне монолога ми: Така е. Дори имаше един писател, който беше казал, че "хората сме заклещени някъде между минало и бъдеще и никога не успяваме да живеем в настоящето". Винаги се притесняваме за това, което евентуално ще стане, или се ядосваме за нещо, което така или иначе е минало.

Катерина: Мисля, че това е причина голяма част от хората да не се чувстват щастливи. Ти си някъде, а си представяш какво би било, ако беше в друга ситуация. Както онези картинки във Facebook, където е изобразен красив екзотичен плаж и надпис: "Представете си, че сте тук.". И отдолу коментарите са нещо от сорта на "Ееех, само да бях там...". Или пък, когато си излязъл да се видиш с приятели, стоите в бара, пийвате бира и в един момент осъзнаваш, че всеки се е заблеял в телефона, мислейки за нещо друго.

Мариана: Ммм, да.. Понякога, когато дойдат почивните дни и съм с Мартин, се сещам за нещо, което трябва да направя в сряда, например, и започвам да си мисля: "Вероятно ще бъде толкова сложно... Направо не знам как ще се справя!". И знам, че целия уикенд ще го мисля и няма да мога да се отпусна. И Мартин винаги ми казва да не го мисля предварително, ако нищо не мога да направя в момента. Според него е доста по-добра идея да се насладя на съботата като хората. 

Във всяка ситуация има позитив, стига да си поставиш за цел да виждаш позитивите. Когато пропускаш да изживееш качествено настоящия момент, пропускаш възможността да научиш нещо ново, да се обогатиш, да получиш вдъхновение... Дори бих казала, че бъдещите моменти зависят от това, което правим в настоящето.

Катерина: Благодаря за разговора! Включих си телефона на запис и мисля това да бъде първата статия от рубриката "На кафе".

Бележка: 

*В разговорите ни "на кафе" няма да използваме истинските имена на участниците. 

Благодарности на А.Г. за реакцията!  

31 неща, които ни делят от успеха

1. Неблагоприятна наследствена обремененост. 
2. Липса на добре дефинирана цел в живота. Онзи, който не знае какво точно иска да постигне, няма надежда за успех.
3. Липса на амбиция да се издигнеш над посредствеността. Онзи, който е безразличен към вкуса на собствения си живот и не желае да постигне нещо повече, нито пък е готов да плати цената на своите постижения, не бива да се надява на успех.
4. Недостатъчно образование. За да станеш просветена личност не е достатъчно само да завършиш университет. Истински просветената личност е онази личност, която се е научила да постига всичко, което пожелае, без да нарушава правата на другите. Начетеността не означава просто наличието на знания, а системното и ефективното им прилагане. Хората получават заплата не за онова, което знаят, а за онова, което могат да свършат въз основа на своите знания.
5. Липса на самодисциплина.
6. Лошо здраве. В голяма степен, понякога и изцяло, може да повлияете положително на този аспект.
7. Неблагоприятни въздействия на средата в детските години.
8. Склонност към отлагане. Това е една от най-честите причини за неуспех. Моментът никога няма да бъде толкова "подходящ", колкото ви се иска. Започнете там откъдето сте в момента и работете с каквито начини и средства имате под ръка.
9. Липса на постоянство. Хората са склонни да се отказват при първите признаци на неуспех. Човек, който превърне постоянството в свой девиз, скоро открива, че лошият късмет си е свил знамената и е заминал нанякъде.
10. Отрицателно мислене.
11. Липса на контрол върху сексуалния нагон.
12. Неконтролирано желание да получиш нещо срещу нищо.
13. Нерешителност. Неуспешните хора много бавно взимат решение и много бързо го сменят. Ликвидирайте това!
14. Страх от бедност критика болести, загуба на любовта, старостта, смъртта.
15. Погрешен избор на брачен партньор. Отношенията в брака, когато в тях липсва хармония, могат да привлекат след себе си не само професионални неуспехи, но и депресия, мъка и разрушаване на всички амбиции за лична изява.
16. Прекалена боязливост.
17. Неправилен избор на делови парньори.
18. Суеверия и предрасъдъци.
19. Неправилен избор на професия.
20. Липса на съсредоточени усилия.
21. Навикът да се харчи безразборно. Създайте си навика да отделяте настрана определен процент от приходите.
22. Липса на ентусиазъм.
23. Нетърпимост. Човек, който е затворил ума си за определени теми, обикновено не постига успех.
24. Невъздържаност. 
25. Неспособността да се работи в екип.
26. Власт, придобита по непрофесионален път.
27. Умишлена непочтеност.
28. Егоизъм и суета. 
29. Да гадаеш вместо да мислиш. Много хора предпочитат да се опрат на мнението на други, да гадаят какво може да стане или да слушат преднамерени оценки, вместо да вземат решение въз основа на събрани факти.
30. Липса на капитал (капиталови резерви).
31. Други. Тук можете да опишете всяка една причина за неуспех, която не е описана по-горе. 

 "Мисли и забогатявай" - Наполеон Хил

Наполеон Хил (1883-1970) е американски юрист, журналист, лектор и писател, един от пионерите в областта на литературата за самоусъвършенстване и постигане на личен успех. След 20-годишен труд и интервюиране на повече от 500 преуспели личности в началото на ХХ-ти век, той завършва прословутата си книга "Мисли и забогатявай" (Think and Grow Rich), където по задълбочен, но много достъпен начин развива философията на успеха. Бил е съветник за връзки с обществеността на двама американски президенти Удроу Уилсън и Франклин Делано Рузвелт.

Истината за г-жа Носталгия

Дали защото е зима и ни липсват витамини, или защото животът ни не винаги се развива както ни се иска, забелязвам, че хората често говорят с чувство на носталгия за нещо отминало. 

Потърсих какво пише за носталгията в Гугъл и попаднах на „изследване на учените от университета в Саутхемптън, в което...“. В общи линии в него ставаше дума за това, че носталгията не е непременно лошо чувство и че не поражда изолираност от света. 

Със сигурност всеки изпитва носталгия, въпросът е по-скоро в какво състояние се намираме след това и помага ли ни всъщност носталгията. 

Изпитваме носталгия към хубавите спомени от миналото. Не е въпросът толкова това, че се сещаме за тях, а колко често и какъв извод правим за настоящето. Помага ли ни носталгията да съзидаваме?  Дали не е по-добре да махнем снимката на любим човек от портфейла си, а просто да му се обаждаме по-често, да създадем предпоставките да живеем тук и сега, с нещата, с които сме заобиколени, и да бъдем щастливи с тях. А ако не сме, още по-добре, тогава ще бъдем по-мотивирани да ги променим към по-добро. Не разполагаме с безкрайно много енергия, затова е добре да я влагаме в себе си, а не в спомени, над които в настоящия момент нямаме контрол. Нека използваме хубавите спомени, старите успехи, приятели, които не сме виждали отдавна, за да правим всичко възможно да се повторят и да ги има отново, и тогава да ни бъде още по-хубаво... А ако нещо го няма и не би могло да се върне, то тогава - колко е прекрасно, че го е имало! защото можеше и да не се бяхме срещали с него никога.

Живеем в динамично време и тази динамика е стимул по-бързо да излизаме от състоянията си на "зациклилост"... Можем да се възползваме от динамиката и разнообразието, които ни заобикалят, и да се потопяваме в тях, да черпим идеи, сила и вдъхновение от позитивите на обкръжаващия ни свят. А ако тъкмо за Вас носталгията е почва за съзидателност, тогава дерзайте! :) 

Стрес!!! тест

Все още простирането на дрехите навън е най-разпространеният начин за сушенето им. Поставени в ситуация, в която това е единственият начин да ги изсушите. Мръсните дрехи вече за цял куп и се налага да перете точно днес. Но когато поглеждате небето, установявате, че цялото е покрито с тъмни, дъждовни облаци. Какаво си мислите?

1. “О, не, това не е истина! Значи трябва да чакам до утре? Какво ще обличам?”

2. “Ще изчакам още малко и ще видя дали времето няма да се оправи.”

3. ”Е, явно няма да пера днес.”

4. “Ще изпера проклетите дрехи, независимо дали ще вали или не.”

  

Когато към неприятните домашни задължения се прибави и неочакваното лошо време, вече имаме чудесен пример за дребните стресови ситуации, с които се сблъскваме в ежедневието си. Реакцията Ви спрямо този неподходящ за пране ден е показателна за нивото на стрес в собствения Ви живот.

1. “О, не, това не е истина! Значи трябва да чакам до утре? Какво ще обличам?”

Ниво на стрес: 80. Позволявате на всички дреболии, които могат да се объркат и се объркват да Ви засегнат. Насъбрали сте толкова много стрес, че дори и най-малкият повод може да Ви раздразни и провали целия Ви ден. Време е да направите пауза, да си починете, преди да се е отразило на здравето Ви.

2. “Ще изчакам още малко и ще видя дали времето няма да се оправи.”

Ниво на стрес: 50. Не сте погълнати от стреса и успявате да запазите разума си бистър, когато нещата не вървят по план. Продължавайте да работите върху проблемите, които могат да бъдат решени още при зараждането им и всичко ще бъде наред. Запомнете, че не целият стрес е за лошо. Възползвайте се от стресовите ситуации – нека те Ви мотивират.

3. ”Е, явно няма да пера днес.”

Ниво на стрес: почти 0. Не позволявате на дребните проблеми да Ви притесняват, тъй като според Вас няма никакъв смисъл от това. На прав път сте със спокойния си подход. Не можете да спрете дъжда като се тревожите за него.

4. “Ще изпера проклетите дрехи, независимо дали ще вали или не.”

Ниво на стрес: почти 100. Подложени сте на толкова много стрес, че игнорирате реалността и се опитвате да направите невъзможното. А когато не успеете, се оказвате с още по-големи проблеми и повече стрес от преди. Ако просто отделяте време за почивка и обмисляте нещата, ще осъзнаете колко напразни усилия влагате във всичко. Забавете ход и приемайте нещата по-ведро. Няма да дойде краят на света, ако обуете същите чорапи още веднъж.

Истинско приключение

Преживявали ли сте истинско приключение, такова, за което да сте чели в романите или да сте гледали във филмите? Динамични, напрегнати обрати на съдбата, естествено с романтична нотка, за да е интересно? Бихте ли се впуснали?

Вие сте войн в древно царство и сте избран да придружавате най-известния герой в страната на мисия за връщането на откраднато съкровище. Какво Ви казва героят докато се приготвяте за път?

Преди да тръгнете, царят Ви извиква при себе си и Ви връчва меч, който да е винаги с Вас и да Ви помага по време на пътешествието. Що за меч е това? Опишете го подробно.

Пътешествието Ви води през високи планини и гъсти, вековни гори, а по пътя си срещате много пречки. Най-сетне пристигате пред входа на пещерата, където Ви очаква откраднатото съкровище. С колко врагове се сблъскахте до този етап от приключението си?

Влизате в пещерата и откривате съкровището. Какво е изражението на лицето на великия герой, когото придружавахте в търсенето? Опишете го подробно.

Ключ към “Истинско приключение”

Когато влизате в ролята на воин, натоварен с важна мисия, Вие възприемате и съответното чувство на гордост от това, че са Ви поверили такава отговорност. Отговорите са свързани точно с това.

Изреченото от многоуважавания герой докосва нежно струните на гордостта Ви. В известен смисъл тези думи са Ви слабост, галят слуха Ви и могат да Ви вдъхновят за действие.

Нещо окуражаващо ли чухте като “Довери ми се”, “Разчитам на теб” или “Ще трябва да работим заедно.”? Всеки отговор има своето спуциално значение за начина, по който очаквате да искат помощта Ви.

Или героят каза неща по-скоро обезкуражително - “Гледай да не ми се пречкаш” или “Ако мислиш да се откажеш, сега е моментът?” Питаете топли чувства към хора, които се държат студено.

Мечът, даден Ви от царя, е показателен за мнението Ви за самите Вас. Дали беше изкусно изработен, с блестящо острие или ръждим, стар, почти негоден за употреба?

Броят на враговете, с които се сблъскахте по пътя си, символизира количеството пречки, през които смятате, че сте преминали в живота си досега. Колкото по-голямо е числото, толкова по-голяма трябва да е и увереността в собствените Ви способности. Колко казахте?

Сто-двеста? Определено не ви липсва самоувереност. Но естествено, след всички тези приключения сме убедени, че имате основателни причини.

Само един-двама? Не се смятате за голям авантюрист, нали? Може би Ви трябва повече житейски опит, за да придобиете по-голяма увереност в себе си.

Не срещнахте никакви врагове? Или злодеите ужасно са се уплашили, когато са чули, че идвате, и са се изпокрили, или са сметнали, че няма да се занимават с толкова незначителен герой като Вас.

Как реагира героят при откриването на загубеното съкровище? Великият герой, който ви поведе в това приключение, всъщност е въплъщение онези характеристики на противоположния пол, на които най-много се възхищавате(независимо от пола). Вие намирате описания израз на лицето на героя за привлекателен у представителите на противоположния пол. Широка усмивка ли беше? Израз на гордо задоволство или .... облекчение! А може би сълзи на радост? Каквото и да е, запомнете го. Някой ден някой може да използва това изражение като ключ към сърцето Ви.