"Тук и сега" или защо често се чувстваме нещастни

Рубриката "На кафе" пресъздава реални разговори в неформална обстановка. Целта ни е да направим ситуация по-осезаема, да усетите естествения ритъм на общуване, да се пренесете в атмосферата на разговора и да се почувствате част от него.
Приятно четене

Защо е важно да живеем в настоящето

…или няколко мисли за съществуването „тук и сега“

*Мариана: Чудила ли си се защо повечето хора живеят някъде напред в бъдещето, или далеч назад в миналото си? Само по себе си това е доста непрактично. И съм сигурна, че всички го осъзнаваме, но доста често е трудно да го рационализираме.

Катерина: Точно за това си мислех тази сутрин. Онзи ден бях в компанията на един стар приятел. В даден момент много ми се искаше изведнъж просто да изчезне. Бях му много ядосана. Вече си представях как ме е освободил от присъствието си и чертаех светли планове за това какво ще правя, когато този момент настъпи. 

Вчера пък паднах в банята (да, май се случва и на живи хора…). Пострадах леко. В резултат трябваше да пропусна няколко тренировки, които по принцип ме зареждат и ме карат да се чувствам добре. Малко се ядосах. Тогава се сетих за „тук и сега“. Слушах за това на един семинар и беше интересно. След това четох различни текстове по темата. И те бяха интересни. Но едва сега успях да осмисля какво точно се има предвид под живот „тук и сега“ и защо си струва да се стремим към него. Дадох си сметка, че всяка ситуация би могла да ми бъде полезна с нещо. Стига да подходя правилно към нея.

Например, в случката с моя приятел, можех да си кажа - "е, какво като съм се ядосала за нещо, това сега не е важно. Той е тук и не съм го виждала отдавна. Можем да си поговорим за нещо, което ни вълнува, и да ни бъде приятно". Мога да се опитам да извлека максимума от точно този момент. Същото важи и за инцидента в банята. Сега ме боли ръката и не мога да си правя тренировките, но пък мога да си пренаредя графика и да прочета онази книга, която стои на рафта от 2 седмици…

Ако трябва да кажа нещо мъдро, бих казала следното (смея се и добивам важен израз на лицето) - "С подобни мисли, като моите в последните дни, практически си губим времето, живеейки в безтегловността на спомените за миналото и плановете за бъдещето.".

Мариана слуша замислено и реши да прекъсне монолога ми: Така е. Дори имаше един писател, който беше казал, че "хората сме заклещени някъде между минало и бъдеще и никога не успяваме да живеем в настоящето". Винаги се притесняваме за това, което евентуално ще стане, или се ядосваме за нещо, което така или иначе е минало.

Катерина: Мисля, че това е причина голяма част от хората да не се чувстват щастливи. Ти си някъде, а си представяш какво би било, ако беше в друга ситуация. Както онези картинки във Facebook, където е изобразен красив екзотичен плаж и надпис: "Представете си, че сте тук.". И отдолу коментарите са нещо от сорта на "Ееех, само да бях там...". Или пък, когато си излязъл да се видиш с приятели, стоите в бара, пийвате бира и в един момент осъзнаваш, че всеки се е заблеял в телефона, мислейки за нещо друго.

Мариана: Ммм, да.. Понякога, когато дойдат почивните дни и съм с Мартин, се сещам за нещо, което трябва да направя в сряда, например, и започвам да си мисля: "Вероятно ще бъде толкова сложно... Направо не знам как ще се справя!". И знам, че целия уикенд ще го мисля и няма да мога да се отпусна. И Мартин винаги ми казва да не го мисля предварително, ако нищо не мога да направя в момента. Според него е доста по-добра идея да се насладя на съботата като хората. 

Във всяка ситуация има позитив, стига да си поставиш за цел да виждаш позитивите. Когато пропускаш да изживееш качествено настоящия момент, пропускаш възможността да научиш нещо ново, да се обогатиш, да получиш вдъхновение... Дори бих казала, че бъдещите моменти зависят от това, което правим в настоящето.

Катерина: Благодаря за разговора! Включих си телефона на запис и мисля това да бъде първата статия от рубриката "На кафе".

Бележка: 

*В разговорите ни "на кафе" няма да използваме истинските имена на участниците. 

Благодарности на А.Г. за реакцията!