Мистичният воал на половете

"Орландо" (ИК Колибри) безспорно е едно от най-енигматичните произведения на Вирджиния Улф. Романът е екранизиран през 1993 г. от Сали Потър и печели 25 фестивални отличия. Вирджиния Улф няма нужда от представяне, макар че за моя изненада се оказва, че доста хора не са много сигурни нито кога е творила, нито дали се асоциира с научна фантастика или чиклит. Ето защо ми се струва важно да отбележа, че е една от най-видните фигури на литературния модернизъм и член на интелектуалния кръг Блумсбъри (името му идва от Блумсбъри — един от централните райони на Лондон, където се събират в къщата на семейство Стивън. Възгледите на членовете му се противопоставят на викторианското лицемерие и отстояват принципите на свободата на художественото търсене и независимост в живота и изкуството). 

Изключително умело използва повествователната техника поток на съзнанието, който е запазена марка от началото на XX-ти век. "Мисис Далауей", "Към фара" и монографичното есе "Собствена стая" са най-ярките й творби, познати на българския читател. Няма да се спирам върху разсъждения за живота и самоубийството й, тъй като това е една дълга и неизчерпаема тема на редица нейни биографи, с далеч по-големи познания и нерви от моите.

Трудно е да се определи жанрово "Орландо", ето малка част от опитите на критиката: "хумористична история, необуздан фарс, биографична пародия, гей романс, възхвала на английската история и литература...". Книгата е вдъхновена и посветена на скандалната бисексуална приятелка на Вирджиния Улф - Вита Саквил-Уест. Нейният син описва романът така: "Улф изследва Вита, вплита я във и извън различни столетия, премята я от един пол в друг, играе си с нея, облича я в кожи, дантела и изумруди, дразни я, флиртува с нея, загръща я в мистичен воал".

Сюжетът представя премеждията на младия благородник Орландо, роден в началото на ХVІІ век в Англия. Полът не е константа, а нещо, което може да се промени буквално за една нощ: "не й беше никак трудно да играе различни роли, тъй като променяше пола си много по-често, отколкото могат да си представят онези, които носят само един вид дрехи; нито пък може да има някакво съмнение, че по този начин жънеше двойна реколта; удоволствията в живота й се увеличиха, а преживяванията й се умножиха".

Романът е любопитен и с многото си препратки към английски аристократи, писатели и действителни събития. Милена Кирова много точно го назовава "истински лабиринт на комичното (от остроумно-забавно до саркастично) отношение на интелектуалния разум към държавата, историята, литературните среди, популярните фигури на няколко епохи". Тънкото чувство за хумор на Вирджиния Улф обрисува ролите на мъжете и жените в обществото много точно, малко хапливо, остроумно и изобличаващо. Засегнати са темите за брака, смисъла на живота, смъртта, мисията на твореца и мистичността на предишните епохи. Не искам да конкретизирам сюжета, за да не отнема насладата от четенето, но приключенията на Орландо са приключение и за ума на четящия.