Двайсет стотинки. Раздяла.
Двайсет стотинки. Край. Тишина.
И в тишината - сигнала.
Двайсет стотинки. Тъжната длан
пуща слушалката няма.
Вече е номер въртян, извъртян,
ласката, свързвала двама.
Вече монетата пада назад,
връща се, винаги съща.
Двайсет стотинки. Чер автомат,
думите който не връща.
Двайсет стотинки. Няма подслон.
Има студена постеля.
Мразя го, мразя го тоз телефон,
евтино който разделя.
Веселин Ханчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар