Дисциплината е "мръсна" дума?!

"След дисциплината идва свободата"

Аристотел

Може и да не сте съгласни с мисълта на Аристотел. За много хора дисциплина е "мръсна" дума, която се отъждествява с липсата на свобода. Действително, когато чувах в училище "дисциплинираност" ми звучеше като "затворничество". Промяната на този възглед оказа много положително въздействие върху целия ми живот, затова и реших да напиша нещо по темата. Стивън Р. Кови е написал: "недисциплинираните хора са роби на настроения, апетити и страсти". И в по-дългосрочен план липсата на дисциплина, води до липсата на свобода. Наскоро обсъждах темата с мой приятел и той изказа мнение, чиято формулировка много ми хареса: "Всяко нещо, което искаш да постигнеш е следствие на дисциплина".

Самодисциплината се състои в това да действаме според това, което си мислим, че е редно, без оглед на това как се чувстваме в момента. Често това означава да пожертваме удоволствието и тръпката в момента за сметка на това, което считаме, че е важно за живота ни в перспектива. Самодисциплина е това, което ни кара да: 

• Да работим по идея или проект след като първоначалният прилив на ентусиазъм е преминал 
• Да тренираме, когато ни се иска да лежим на дивана и да гледаме телевизия 
• Да се събуждаме по-рано и да работим върху себе си
• Да не нарушаваме диетата си
• Да проверяваме електронната си поща няколко пъти на ден в определени часове 

Първоначално ме подтикваше чувството за дълг към целта, а сега просто се съсредоточавам върху удовлетворението от желания резултат, старая се да изпитвам удоволствие от процеса и не изпитвам никаква тежест. Бих могла да кажа, че с готовност ставам в 5 сутринта, за да напиша тази статия, например. 

Дисциплината се изгражда и това е много добра новина. Може да се възползвате от правилото, че, когато правим едно нещо 21 дни, то се превръща в навик. А, както е казал Далай Лама, навиците се превръщат характер. 
Ще споделя няколко неща, които са ни необходими в процеса на самодисциплиниране: 
1. Да имаме ясна цел и да знаем защо искаме да я постигнем 
Както вече споменах, дисциплината означава да действаме спрямо нашите глобални решения, без оглед на моментните ни настроения. Затова първата черта на дисциплината е дефиниране на ясна цел, т.е. да знаем какви са всъщност нашите решения. Този процес изисква самонаблюдение и самоанализ, като е най-ефективно, ако ги изразим писмено. В много книги съветват да запишем личните си цели. Вероятно много хора считат това за излишно, но бих казала, от собствения си опит, и от този на хората, на които съм го препоръчала, че работи. Записването на целите ги онагледява и помага да ги приоритизирате. Важно е да решим какво поведение най-добре ще ни помогне да стигнем до тях. 
2. Осъзнаване 
Самодисциплината зависи от осъзнаването не само на това, което трябва да правим, и от това, което не трябва. Т.е. да сме наясно кога действаме недисциплинирано.
Изграждането на самодисциплина изисква време и е от особено значение да сме наясно кога поведението ни е в разрез с нея. И колкото по-ясна сметка си давате за моментите на недисциплинираност, толкова по-бързо ще спрете да ги повтаряте отново. 
3. Ангажимент за самодисциплина 
Не е достатъчно просто да напишете вашите цели и ценности. Трябва да чувствате вътрешна ангажираност към тях. В противен случай, когато алармата звънне в 5 сутринта, няма да да ви се стори лоша идея да я отложите за "само още 5 минути ...". 
Има една приказка "Това, което се следи, се подобрява". Следете до каква степен се придържате към първоначално заложения план и се стремете да ставате все по-добри и по-добри в това.
4. Смелост
Понякога е доста трудно да устоим на изкушенията и да не нарушим плана си. Вкусна торта, излизане с приятели след като ни предстои ранно ставане... или отлагане на някоя важна задача. Именно за това се изисква смелост. Човек не може да направи нещо изведнъж. За изграждането на този нов навик ни помагат малките ежедневни победи. Заедно с тях ще растат самочувствието и смелостта ни, че можем да бъдем успешни в това, и по този начин самодисциплината ще дойде от самосебе си.
5. Да се самотренираме
Добре, намерили сме какво искаме и вървим по пътя към целта. Както със всяко нещо имаме нужда от известна подкрепа по пътя. Бъдете своя собствен треньор! Насърчавайте се, мотивирайте се, награждавайте се, успокоявайте се, когато е нужно... Изследвайте собствената ви психология, това ще бъде от полза и за редица други неща.
Намерете начин често да напомняте за целта си. 
Например, аз имам бели листчета на стената до работното ми място и всеки ден ги гледам многократно. Написала съм няколко принципа и, когато ги погледна, автоматично ми помагат да се фокусирам към правилните неща. Имам и колаж на стената в спалнята ми с неща, които искам, и които знам, че ще реализирам, като изпълнявам дисциплинирано ежедневния си план. Което, от своя страна, ме вдъхновява и мотивира да бъда дисциплинирана. 

Надявам се да ви свърши работа!