Красива е, чудесна е, изящна
със този листопад и с този свод,
загледан в мен като зеница страшна
на някакъв отвъден мой живот.
Защо не съм художник – само четка
би пресъздала щриха и тъй чист!
Или душата ми – която светва
като сбогуващ се с дървото лист.
Дамян Дамянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар