където правилото е да не говориш.
Смъртта сред вехтории не е страшна,
докато чуваш глъчката на двора.
Артист на влажни, лицемерни взори, аз криех погледа си в тъмнината –
дали е хубаво, сега не ми се спори,
щом виждам името си на стената.
Години, пълни с продоволствен шум
(стихът набъбва чак от свинска кръв),
войски на двора сякаш – щурм
и аз отмятам одеалото си пръв,
за да заглъхна горе като звук,
от други звукове възторжени надвит.
Тъй слагаме на времето мундщук,
отчаяни от дом, съдба и бит.
Но после, вкаменени от простора,
измамени от дивото пространство,
нехайно се оплакваме на хора,
в които няма ни лъжа, ни тайнство.
Златозар Петров е роден през 1975 г. в Раднево, Старозагорска област. Живее и работи в София. Публикува в различни периодични издания, печелил е няколко литературни награди. Има три издадени стихосбирки: „хулно сърце“(2006), „на свечеряване мъжът излиза да се поразходи“ (2010) и „Раждане на снега“ (2013) . Превежда френски поети: Рьоне Шар, Пиер Жан Жув и др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар