Страници

четвъртък, 19 март 2015 г.

Без думи

Аз исках да ти кажа нещо друго,
различно от познатото сумтене.
Но днешната нелепост е заслуга
на всичко преоблечено край мене.
И дните центробежно ме подхвърлят
нагоре и понякога надолу.
Върти ме в ненаситния си бързей
животът. И за нищо нямам воля.
Но исках да ти кажа нещо друго:
че само с тебе спрях да се тревожа 
за ехото, което не разбирам,
за нощите, в които съм без кожа.
Че само с тебе краят има смисъл,
различен от сгъстената себичност.
Но чувам - небесата се разлистват
като любов. А думите са нищо.

Виолета Христова
из „Една ампула мрак”

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...