различно от познатото сумтене.
Но днешната нелепост е заслуга
на всичко преоблечено край мене.
И дните центробежно ме подхвърлят
нагоре и понякога надолу.
Върти ме в ненаситния си бързей
животът. И за нищо нямам воля.
Но исках да ти кажа нещо друго:
че само с тебе спрях да се тревожа
за ехото, което не разбирам,
за нощите, в които съм без кожа.
Че само с тебе краят има смисъл,
различен от сгъстената себичност.
Но чувам - небесата се разлистват
като любов. А думите са нищо.
Виолета Христова
из „Една ампула мрак”
Няма коментари:
Публикуване на коментар