Най - нелепите фонтани в света

Реновирана и с изцяло нов облик , Витошка имаше нужда от финален, своеобразен символ на променената си визия. Дълго време, грижливо крито от погледите на минувачите, с плътни ограждения това, което се строеше, будеше тих и нетърпелив възторг. Няколкото смени на самите ограждения, подсказваха, че зад тях се изгражда, с прецизно старание, новата емблема на улицата. Очакването растеше, огражденията ставаха все по-големи, а известни символи на столици от цяла Европа трепереха за статута си, готови да се преклонят пред изяществото на новия архитектурен хегемон. Ако все още не сте видели най-новото украшение на столицата ни, ние решихме да ви го покажем!

Това е той – да, познахте, прилича и на фонтан. Но ако върху него нямаше няколкото малки "гъбки", пръскащи вода, то той спокойно би могъл да мине за чудесна изтисквачка за лимони. Кой ли е архитектът на тази 'повдигнатинка'? Би било прекрасно да му се обадим за интервю, но решихме, че не е подходящо да притесняваме шестокласник, малко преди началото на учебната година. 

Тъй като чухме много дискусии затова кой е могъл да финансира и да измисли подобен прокет, ние решихме да споделим с вас други подобни произведения на човешката креативност или липса на такава, за да се уверите, че това не е типично българска черта, както сме свикнали да казваме, а се случва по целия свят. Моля да ни извините за следващите "кадри", но както е казал Пикасо "Целта на изкуството е да измие праха от всекидневния живот на душите ни ".

"Повръщащият човек"

Лондон, Англия

"Кървавият фонтан" Англия

"Изгряващата вселена"
Хоршъм, Англия

"Момче, пикаещо върху жаба"

Канзас, САЩ

Намира се в Брюксел, Белгия.

"Русалка, която изцежда млякото си"

Скулптурна група на двамата мъже, уриниращи в басейн с формата на Чехия, е създадена в годината на приемането на страната в Европейския съюз - 2004, от Д.Черни.

Чехия, Д.Черни

Нещо

"Холивуд" булевард

Тъжно момче
Норвегия

Уинчестър, САЩ

Калифорния

Аризона, САЩ

Флоренция

Фонтан пред летището в Канзас

Красив фонтан с още по-красива ограда

Комбинация между стил и изящество

Една нелетяща чиния

Великаните от седемте рилски езера

Какво е легендата? Тя е предание за минали събития, в което се съчетават реално и фантастично.  А знаете ли, че има устно предание за едно от най-красивите места в България?

Тук ще разкажем интересната история за създаването на Седемте рилски езера, която се е предавала от бащи на деца.  

Тя гласи, че преди хиляди години на Рила  живеели мъж и жена великани. Те се обичали страшно много и боготворели красотата на своя дом. Украсявали с дребни тревички и цветя своя дом, почиствали до блясък заострените скали и се радвали на живота си. Домът им бил толкова привлекателен, слънчев и уютен, че очаровал всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят. Един ден зли сили преминали покрай дома им. Завидели на красотата на това прекрасно място, както и на семейното щастие на великаните. Решили да унищожат всичко и да заличат любовта им. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения започнали да тресат земята. Мъжът великан бил готов на всичко, за да опази земята и съпругата си. Защитавал яростно всяка тревичка, поточе, цвете, бранел любимата и отбивал атаките на злото. Но те били решени да завършат своето дело докрай. В една от тежките битки със злото великанът паднал убит. А те доволни от своето постижение си тръгнали, оставяйки след себе си много руини.  Жената била съсипана от скръб, а мъката й била толкова голяма, че сълзите и бликали безспирно и се стичали по хребетите право в долчините. Те се леели и събирали в тях. По този начин се образували бистри езера с такава чистота, която и до ден днешен поразява всеки човек.

Към мъката на вдовицата били съпричастни всички живи твари, слънцето и земята. Затова до ден днешен там слънцето грее ярко, а планината не спира да плаче. Това според легендата е причината от земята на Рила постоянно извират потоци. Историята не разказва къде се намира жената, но се смята че и днес броди тъжна по тези места. Тя често помрачава слънцето с гъсти мъгли,  понякога покрива тялото на обичния си съпруг с бяло покривало, което полага на място огряно от слънцето. И днес то е там и може да се види от много места в планината. Наречен е „спящият великан”, защото се е вярвало, че един ден той ще се събуди отново. Легендата разказва, че ако погледнем от много високо можем да видим жената, полегнала на една страна с отворени очи, едното от които е езерото "Окото".

Езерото "Окото"

Ако все още не сте били в Рила, отидете! Ще се удивите на уникалната и чиста природа на това място. То е посещавано всяка година от милиони хора. Няма да сбъркате, ако решите да направите една авантюристична разходка, за да се убедите дали легендата е истинска или не. Природата е създала нещо изключително красиво, което оставя всеки човек без дъх.

Нека бъде светлина (Лампата!)

Продължаваме с темата за просветлението и осветлението. Ето още няколко идеи за вкарване на малко топлота и светлина в дома. Идеи, които можете да изпробвате да осъществите сами и да им придадете своето уникално усещане за красота.

Ще започнем с някои предложения, включващи свещи. Лесно можете да обработите една дъска, в която да подредите колкото буркана сметнете за нужно и да поставите чаена или друга свещ вътре. Идеален полилей за маса в градината например. Друго, което можете да направите е вид фенер от най-обикновени консервени кутии. Просто трябва да направите форми по ваш избор, може дори да са дупки, които после да разпръскват като лъчи светлината от свещта. В добавка, можете да ги боядисате.

И продължаваме с още няколко буркана (не предполагахте, че може да са толкова практични, нали?). В случая преминаваме на следващото ниво - електричеството (о, технологически напредък...). Използвате стандартен кабел и крушка, които вкарвате в буркана и се постаравате да го украсите по начин, който ви харесва, като са ви необходими бои за стъкло и канап. Нещо такова:

А сега и малко шишета, за да бъде темата наистина рециклирано настроена :)

Разбира се, можете да използвате и други подръчни предмети. Например шапка?

Или кафез за птици (за предпочитане без птиците вътре)?

А защо да не използвате старите си прибори, които вече смятате да изхвърлите, защото са ужасно захабени? Нужна ви е стара стойка за настолна лампа и... приборите, естествено:

Или имате стара дреха, която е вече скъсана на места, но някак не ви се иска да я хвърлите?

Ето едно предложение и за химиците, които се чудят какво да правят с епруветките си, е, не само за тях...

Възможно е и да имате книги, които не харесвате особено и само ви се пречкат у вас (случват се и такива неща)? 

И няколко предложения, включващи хартия:

Трябва да попитате в магазина за подходяща хартия, която да издържа на топлината, а и е препоръчително да използвате по-слаба крушка.

Можете да използвате и стари негативи, които ще оставят интересни форми върху стените. Малко домашно кино преди заспиване. :)

Или изрезки от списания, които да оформите в конусовидна форма. Изрязвате няколко дупки (както е направено с прозорците на замъците по-долу) и светлината заструява като от миниатюрен приказен свят. Повече за хартиените замъци тук: http://fellowfellow.com/diy-houses-by-night/. 

Друг лесен вариант за празнична украса е да използвате хартиени чаши, които да облепите с хартия и да закрепите са светодиоди или друг вид по-слабо осветление (увеличете втората снимка, за да видите метода на изработка): 

Можете да използвате и стара дантела и балон. Щом изсъхне лепилото, пукате балона и го вадите:

И нещо за по-романтичните и нестандартни души, които си падат и малко ексцентрици. Нужно е малко повече усилие обаче, за да се постигнат тези резултати:

Най-пестеливият и мълчащ писател

На 6 септември тази година в САЩ се очаква да излезе документален филм, посветен на най-пестеливия и мълчащ писател сред големите, а именно Дж. Д. Селинджър. Негови автори са американският писател Дейвид Шийлдс и холивудският сценарист Шейн Салерно.

Появата на предстоящия документален филм за живота и кариерата на Дж. Д. Селинджър ще бъде съпътстван и с книга, в която ще бъдат описани голяма част от находките на двамата автори. Във филма и книгата ще бъдат разбулени много от тайните на Селинджър, много писма, снимки  и неиздадени творби, които са писани след неговото оттегляне в Корниш. Една от творбите е продължението на известната вече в България книга - "Спасителят в ръжта". В него порасналият герой Холдън Колдфийлд е войник във Втората световна война. Сюжетът е директно вдъхновен от преживяванията на автора по време на войната, а също така и от увлечението му по индуизма. Филмът ще бъде озвучен от известни актьори каквито са Едуард Нортън, Джон Кюсак, Мартин Шийн и други.

Фрагменти от новия филм “Селинджър” бяха показани през май 2013 г. на кинофестивала в Кан.

 

Искате ли да научите още нещо за Селинджър? Джеръм Дейвид Селинджър (1919-2010) е американски писател, който създава един от най-реалистичните герои в литературата.  Холдън Колдфийлд от  най-известната  публикувана негова книга - „Спасителят в ръжта”,  издадена през 1951 година. В България са преведени също неговите "Девет разказа" (1953г.), както и сборник от четири новели под заглавие "Семейство Глас". По време на Втората световна война Селинджър успява да се срещне в Париж с друг от големите писатели, Ърнест Хемингуей, който по това време е военен кореспондент. Хемингуей е  впечатлен от писането  на Селинджър, и отбеляза: "Исусе, той има адски талант”. 

 

След 1965 година той спира да публикува книги и се отдава на отшелнишки живот в своя дом в Ню Хемпшир.

Интересен факт е, че през 2000 г. е издаден мемоар за Селинджър, носещ името „Спасителят на мечти”, писан от дъщеря му Маргарет.

Филмът ще разкаже за живота на американския писател преди и след неговото доброволно оттегляне от сцената на общественото внимание. Заслужава си да разберем още една частица от творческия и личен живот на един велик писател, какъвто е Селинджър. 

Апокалиптично с Бегбеде

                                                                                 

Издателство „Колибри” съобщи, че на 23-ти септември ще излезе на българския пазар новата книга на Фредерик Бегбеде. Имайки предвид колко добре е приет френският писател у нас, се очаква бързо изчерпване на тиража.

Заглавието „Първа равносметка след апокалипсиса” не ни изненадва със своята провокация, защото не сме и очаквали нещо стандартно от Бегбеде. Книгата е есеистична и разказва за литературните произведения, които авторът би спасил, ако дойде краят на света, както и  за начина, по който известни класици са го формирали като личност, за вдъхновението и обожанието към тях. Сред тях се нареждат Франсис Скот Фицджералд, Селинджър, Брет Елис и други. В класацията присъства и един диск на френската рок група  Téléphone.

Бегбеде уточнява, че най-обичаните автори са тези с трагичен край - "Винаги е плюс, ако писателят се самоубил като млад".

Досега на български от Бегбеде имахме удоволствието да се запознаем с: "Любовта трае три години", "Романтичният егоист", "Почивка в кома", "Мемоари на един откачен младеж", "Прозорци към света", "Разкази под екстази", "9, 99 лв", "Аз вярвам, аз също не".

Made in China (с вкус)

Свикнали сме да критикуваме китайските стоки заради лошото им качество, но дали това не е малко несправедливо? Действително повечето стоки, които внасяме са на изключително ниски цени и съответно не можем да очакваме продукт на нивото на Dior или Louis Vuitton и затова не са виновни китайските производители, а нашите вносители. С малко закъснение, ще споменем Китайската седмица на модата, проведена в Пекин, която изненада всички с иновативността и красотата, която внася в световната мода. Борбата за интернационалност изглежда като лесна битка в последните години и скоро световните fashion светила ще трябва да имат предвид сериозната конкуренция на Изтока.

 

Това, което ни направи впечатление, освен зашеметяващите модели, беше гримът и именно върху него ще акцентираме. Най-известният моден гримьор на Китай, Мао Гепинг, създаде от най-невероятни предмети фантастични форми върху човешкото лице. Артистичната му намеса се усеща и в прическите и облеклата.

Цветовете и материалите се съчетават по един сюрреалистичен начин и създават впечатление за приказност, за красиво създание от друг свят, което омагьосва с всяко потрепване на миглите си. 

Мао Гепинг изведе грима на едно ново ниво, след което всичко преди това изглежда семпло и сиво. Това е изкуство, което натъжава с нетрайността си, но въпреки това впечатляващо – раздвижва въображението ни за един нереален момент и отваря погледа ни за нови артистични изяви, в крайна сметка всичко може да бъде изкуство, стига да сме отворени за него и да виждаме красотата в сърцевината му.

Гримът включва пирамидални кабърчета, позлатени и кристални бижута, бронзови дрънкулки, които изглеждат като вътрешността на часовника на дядо ви. Представлява част от неговата „MGPIN” колекция, която включва митични същества и викториански богини с 3D грим. Ето няколко снимки и от предишни ревюта:

И видео от тазгодишното ревю: