Колко е важно да НЕ бъдеш сериозен!

„Наистина съществуват още много неща, с които човек може да прекара времето си. А преди беше време, в което хората се чудеха какво по дяволите ще правят цяла зима. Тогава се появяваше някоя голяма книга – голяма, прекрасна книга, и всеки се захващаше да я чете, за да прекара своето време. Това беше доста примитивен експеримент, преди телевизията, когато хората трябваше да гледат едно мастило на хартия, за Бога!"

Кърт Вонегът е един от най-големите американски романисти на миналия век. В наши дни актуалността на произведенията му не е спаднала изобщо, а тъкмо напротив – чуваме го как се присмива на проблемите, които още не са решени, на характерите, които още съществуват и на хората, които се приемат на сериозно.

В романа „Точния мерник” забелязах именно това – всеки герой, който по някакъв начин се опитва да се приеме на сериозно, бива осмиван и окарикатурен. Мисля, че наистина имах точен мерник, когато взех тази книга – тя успя да ме разсмее повече, отколкото предполагах. Смехът се поражда от изобразяването на реалността в нейната глупост, в дребните ежедневни проблеми, в разговорите между хората, в идеите, очакванията. Историята на Руди Уолци, чийто прякор е Точния мерник, събуди истинско удивление в мен – как така не бях чела нищо от Вонегът досега и защо бях допуснала подобно литературно престъпление?  В книгите си той отправя множество послания и призиви – някъде там, зад шеговития тон.

 Ето как отговаря в последното си интервю на въпроса защо се занимава с изкуство: „През целия си живот съм рисувал, най-вече просто за хоби, без да правя изложби или нещо подобно. Това просто е едно приятно за мен нещо и аз го препоръчвам на всеки. Винаги казвам на хората, правете изкуство, независимо колко добре или зле се справяте, защото така придобивате някакъв опит в създаването чрез себеизразяване, което извисява душата ви. Това включва пеене, танцуване, писане, рисуване, свирене на музикален инструмент...Това, което ненавиждам в днешните училищни комитети е, че те орязват все повече и повече часовете по изкуство в програмата на учениците, тъй като според тях изкуството не било начин за изкарване на прехраната. Ами, всъщност има много неща, които си заслужават да бъдат правени, без да бъдат начин за изкарване на прехрана. Това са подходящи начини човек да направи живота си по-приятен.”