Да се сгреем с греяно вино

Греяното вино е един чудесен начин да стоплим тялото и душата си през студените зимни месеци. Ще ви покажем как да си създадете домашен уют като приготвите сами напитката.

Съставки:

½ бутилка червено вино

1 пръчица канела

2гр. изсушен джинджифил

2,3 резена портокал

2,3 резена лимон

3 зелени шушулки кардамон

40гр. захар/кафява захар

Преди сервиране може да добавите белени бадеми и стафиди.

Начин на приготвяне:

1. Сипете виното в тенджера, добавете останалите съставки и ги оставете да поврят за 10 минути.
2. Сипете греяното вино в топлоустойчива чаша.

3. Ако добавяте бадеми и стафиди, първо сложете тях в чашата и след това изсипете виното.

На кафе с Чаплин

 (въображаема среща на страниците на „Моята автобиография” от Чарлз Чаплин)

Настанявам се на дивана в нас, заобиколена от всичките си вещи, картини, книги, цветя, слънчева светлина и чаша кафе в ръка. Разтварям кориците на „Моята автобиография” и каня срещу себе си на по чаша силно кафе най-великия режисьор, който винаги успява да ни разсмее и трогне – Чарли Чаплин. Това е дългоочаквана и мечтана среща още от първите ми спомени за „Хлапето” по телевизията и ето че най-накрая намерих начин да я осъществя. Поглеждам към Чарли, който ме стрелва с мъдрия си черно-бял поглед и постепенно започва да добива по-ясна форма и цвят, с напредването на разговора.

- Чарли, животът ти е бил толкова тежък и толкова пъти е висял на косъм. Имало е седмици, в които не си знаел дали ще ядеш и къде ще спиш, не си можел да ходиш нормално на училище като другите деца, не си имал и играчки или приятели, с които да си играеш, майка ти периодично е влизала в психиатрична клиника, баща ти ви е изоставил... при това положение за какво мечтаеше като малко момче?

Той се усмихва под мустак и погледът му потъва към едно друго време, друга епоха.

"Бях вестникарче, печатар, майстор на детски играчки, духач на стъкло, прислужник на лекар и т.н., но подобно на Сидни (б. м.: брат на Чарли Чаплин) по време на всички тези „професионални отклонения” нито за момент не забравях крайната си цел – да стана актьор. Затова, докато сменях професиите си, не преставах да си лъскам обувките, да си вчесвам косата, да си слагам чиста яка и периодично да отивам в театралната агенция „Блекмоур” на Бедфърд стрийт до бул. Стренд. Правех го, докато дрехите ми имаха приличен вид."

- Преживявал си много неуспехи, но и значително повече успехи в кариерата си. След всичко можеш ли да се определиш като оптимист?

"След моя неуспех в театър „Форестър” всичко, което опитвах, завършваше с провал. Но оптимизмът е една от най-характерните черти на младостта, защото младият човек инстинктивно чувства, че неуспехите са също така временни и че една непрекъсната поредица от неуспехи е също така невероятна, както е невероятно да не се отклониш от правия и тесен път на благоприличието. Рано или късно неминуемо настъпва обрат."

- Да, утешително е, че не може едно състояние да се задържи за постоянно, дори и лошото. Но много хора попадат в капана на безидейното живеене и губят стимул за промяна и развитие. Ти имаш страшно много филми и всички са били хитове и са пълнели киносалоните. Как успя да го направиш? Как не се изчерпа, как избегна зациклянето на едно място?

Очите му светят с жар, докато ръкомаха и се опитва да ми обясни прекрасния свят на идеите.

"Журналисти са ме питали как намирам идеите за филмите си и аз и до ден днешен не мога да дам задоволителен отговор. С течение на годините открих, че идеите се раждат, когато страстно желаеш да ги имаш; при такова непрестанно желание съзнанието се превръща в наблюдателна кула; понякога музиката или един залез може да възбуди въображението, да даде плът на една идея.

Според мен трябва да изберете тема, която да ви стимулира, да я разработите и да я уточните и ако след това не можете да я развиете по-нататък, да я отхвърлите и да подберете друга тема. Елиминирането чрез натрупване е пътят за намиране на онова, което търсите."

- Как все пак човек получава идеи?

"Само чрез постоянство, което стига до лудост. Човек трябва да има способността да страда и да поддържа ентусиазма си в продължение на дълъг период от време. Може за някои хора да е по-лесно, отколкото за други, но аз се съмнявам в това."

- И аз се съмнявам, важно е количеството труд, което човек влага в дадено нещо. Известен си със своите комедии и пословично чувство за хумор, но какво е това всъщност, кое ни разсмива и как разбираш кое е наистина смешно? Днес гледаме толкова много комедии, на които не можеш да се засмееш, но се радваш, че поне са убили по-малко от 10 човека този път, а твоите филми, въпреки изтеклото време, продължават да ни забавляват...

"Моята концепция за хумора обаче е малко по-различна: това е малкото несъответствие, което откриваме в едно на пръв поглед нормално поведение. С други думи, чрез хумора ние виждаме ирационалното в онова, което ни изглежда рационално, маловажното – в онова, което изглежда важно. Той също така засилва нашето чувство за самосъхранение и запазва здравия ни разум. Благодарение на хумора ние по-леко понасяме превратностите на съдбата. Той засилва нашето чувство за пропорция и ни разкрива, че зад прекалената сериозност се крие абсурдът.  Парадоксалното при създаването на една комедия е, че трагичното стимулира чувството за комичното, тъй като според мен комичното е предизвикателство към съдбата; ние трябва да се смеем на нашата безпомощност пред силите на природата – иначе ще се побъркаме."

- Аз живея в една малка и красива страна, но доста объркана в момента и като че ли малко загубила способността си да се надсмива над предизвикателствата на съдбата. Казва се България, знаеш ли за нея? Можеш ли да ни припомниш нещо от миналото й?

Чарли се замисля и сбръчква вежди. Някаква мисъл или колебание се появяват и след кратко мълчание все пак започва своята история, но тонът му вече не е така ведър и малко съжалявам, че съм попитала.

"Дадли Фийлд Малоун даде интересна вечеря в Гринидж вилидж и покани на нея холандския индустриалец Ян Бойсевейн, Макс Ийстман и др. На вечерята присъстваше един интересен човек, когото ми представиха под името „Джордж” (никога не узнах истинското му име) и който изглеждаше извънредно нервен и възбуден. По-късно някой ми каза, че той бил любимец на царя на България, който поел разноските за следването му в Софийския университет. Но Джордж се отказал от покровителството на царя и станал комунист, емигрирал в САЩ, включил се в „Интърнешънъл уъркърз ъв дъ уърлд” и впоследствие бил осъден на двадесет години затвор. Той беше излежал две години от присъдата си, беше получил право на обжалване и сега беше пуснат от затвора под гаранция.

Играхме на „шаради” и докато го наблюдавах, Дадли Фийлд Малоун ми прошепна:

- Той няма никакъв шанс да спечели делото.

Загърнал се в покривка за маса, Джордж беше започнал да имитира Сара Бернар. Ние се смеехме, но дълбоко в себе си мислехме, че той ще трябва да се върне в затвора за още осемнадесет години.

Това бе една странна, бурна вечер и когато си тръгнах, чух Джордж да вика зад гърба ми:

- Защо бързаш Чарли? Защо се прибираш толкова рано?

Отведох го настрана. Чудех се какво да му кажа.

- Не мога ли да направя нещо? – прошепнах му аз.

Той махна с ръка, сякаш да отхвърли мисълта, сграбчи ръката ми и прочувствено каза:

- Не се безпокой за мен, Чарли, аз ще се оправя."

- Такива истории не те ли карат да си мислиш, че в крайна сметка всичко е безсмислено?

"Не мога да повярвам, че нашето съществуване е безсмислено или случайно, както ни уверяват някои учени. Животът и смъртта са много решителни, много неумолими, за да бъдат случайни.

Пътищата на живота и смъртта – геният, покосен в разцвета на силите си, световните сътресения, катаклизми и катастрофи – всичко това може да ни изглежда безполезно и безсмислено. Но самият факт, че такива неща стават, сочи за една твърдо определена цел, която нашият триизмерен мозък не може да разбере.

Има философи, които твърдят, че всичко е материя в действие под една или друга форма и че във всяко съществуване нищо не може да бъде прибавено или отнето. Ако материята е действие, тя трябва да се ръководи от законите за причината и следствието. Ако приема това, тогава всяко действие е предопределено. Но ако това е така, нима самият факт, че почесвам носа си, не би бил също така предопределен, както и една падаща звезда? Котката се разхожда из къщата, листът пада от дървото, детето се спъва. Нима тези действия не датират от незапомнени времена? Не са ли те предопределени и няма ли да продължат до вечността? Ние знаем непосредствената причина, поради която пада листът и детето се спъва, но не можем да разберем кога е започнало това и кога ще свърши."

- Ако нищо не е случайно, това означава ли, че има нещо, което направлява живота ни и отговаря за нас?

"Аз нито вярвам, нито не вярвам в нещо. Това, което ти предлага въображението, се приближава до истината толкова, колкото онова, което може да бъде доказано по математически път. Човек не може винаги да стигне до истината чрез разума; той ни затваря в една геометрична схема от мисли, за която са необходими и логика, и правдоподобност. В сънищата си ние виждаме мъртъвците и ги приемаме за живи, макар същевременно да знаем, че са умрели. Въпреки че този сън няма никакво разумно основание, нима той няма своя собствена правдоподобност? Има неща, които разумът не може да проумее. Как бихме могли да разберем какво означава една милиардна част от секундата – и все пак според математиката тя съществува."

- И все пак не може в нищо да не вярваш, това е твърде отчайващо състояние за оптимист като теб, а нихилизмът не ти подхожда.

"Вярвам в неизвестното, във всичко, което не можем да разберем с нашия разум; вярвам, че онова, което не можем да разберем, е един прост факт, но в други измерения и че в неизвестното се крият безкрайни сили, които действуват в полза на доброто."

- Значи вечната борба между доброто и злото може да бъде представена и като борба между известното и неизвестното. Хората май твърде много разчитат на известните факти и пропускат фактора неизвестност, който може да крие „безкрайни сили” за нещо прекрасно.

Чарли ми се усмихва, разтваря ръце плавно и деликатно и като фокусник измагьосва екран, на който отнякъде из моето или неговото съзнание се прожектира заключителната реч от „Великия диктатор”:

"Животът може да бъде хубав и свободен, но ние сме се заблудили. Алчността е отровила човешките души, обградила е целия свят с барикади от омраза и сляпо ни е хвърлила в нещастия и кръвопролития. Открихме тайната на бързината, но станахме зависими от нея. Машините, които създават нашето благоденствие, ни оставиха да гладуваме. Знанието ни превърна в циници. Разумът ни направи груби и жестоки. Мислим прекалено много, а чувстваме прекалено малко. Ние имаме повече нужда от човечност, отколкото от машини, имаме нужда от милосърдие и доброта, отколкото от разум. Без тези качества животът ни ще бъде низ от насилия и всичко ще бъде загубено." 

Bra care

Да се погрижим за сутиена си, за да се погрижи той за нас

В съвременното общество съществува известен култ към големия бюст, който според мен е доста изкривен. Естествено е хората да имат различни вкусове и много по-важно от просто големия бюст, е това той да изглежда добре оформен, в подходящо и добре поддържано бельо. 

Носене на сутиена

Специалистите съветват да имате поне 3 на брой сутиена в гардероба си, които да Ви стават, съответно да са удобни и подходящи за ежедневна употреба – един, който да носите, един, който да се суши, и един, които да изчаква да бъде облечен. За да се запази по-дълго еластичността на влакната, е необходимо да оставите сутиена 24 часа без да бъде обличан. Колкото по-често сменяте сутиените си, толкова по-дълго ще изглеждат добре и ще можете да ги носите с удоволствие.

Няма константно правило относно това колко точно трябва да продължава средния живот на един сутиен, но е добра идея да спрете да го носите когато еластичността започне да поддава и/или когато постоянно започнете да гласите презрамките, за да ви пасва.

Правилно пране

Тъй като нашият климат не създава предпоставки за по-обилно потене, можете да носите сутиена 3-4 пъти до следващото пране. Замърсяването също бързо изхабява сутиена. Спортните сутиени е добре да изплаквате с хладка вода след всяко обличане. Грижете се за това сутиенът да не променя цвета си поради недостатъчно често пране, което важи особено за белите. Не разчитайте, че ще го избелите с белина или по-активен препарат, защото те намаляват еластичността на влакната. Използвайте бебешки препарати или такива за деликатни тъкани. Най-добре е да изберете пране на ръка. Просто го накиснете за няколко минути.

Със сигурност е по-удобно просто да сложим сутиена в пералнята, но това не е особено препоръчително. Все пак ето няколко съвета, ако не можете да отделите време за пране на ръка:

• Не слагайте тежки неща в пералнята с бельото - дънки, чаршафи, кърпи, одеяла, а неща със сходно на сутиена тегло. 
• Изберете програма с ниска температура.
• Използвайте препарат за фини тъкани.
• Закопчайте сутиена, преди да го сложите в пералнята.
• За да сте по-сигурни, че прането няма да го деформира или той да закачи други дрехи, можете да го сложите в калъфка на възглавница, например, или да използвате топка или торбичка за пране, които можете да купите на приемлива цена от повечето магазини за бельо или дори от хипермаркет.

Дизайнът и формата на повечето топки е сходен – във формата на сфера с дупки, през които водата и перилните препарати преминават без проблем. В първата сфера има още една - тя е предназначена да придържа чашките на сутиена от вътрешната страна, така че той да няма никакви шансове да се деформира.

Правилно сушене

Изстискайте внимателно водата – стиснете, без да прегъвате чашките, да извивате и усуквате плата.

Най-добре е да оставите сутиена да изсъхне сам на въздуха. Препоръчително е да не сушите сутиените на пряка слънчева светлина. Ако все пак изберете сушилня, закопчайте го, както при пране в пералня, и изберете програма с ниска температура. Имайте предвид, че високата температура намалява еластичността и при прането, и при сушенето.

Не обличайте сутиена, преди да се уверите, че е напълно сух.

Съхраняване

За да Ви служат по-дълго, сутиените трябва да бъдат добре съхранявани. Съществуват три начина за правилно съхранение на сутиени:

Сутиените са разкопчани и разположени в легнало положение един върху друг.

Сутиените са закачени на закачалка.

Сутиените са сгънати по средата, така че едната чашка влиза в другата и всеки следващ е сложен в предходния.

Не слагайте върху сутиените нещо, което може да натежи на върховете на чашките им.

Грижата за себе си носи повече увереност и сексапил.

Стрес!!! тест

Все още простирането на дрехите навън е най-разпространеният начин за сушенето им. Поставени в ситуация, в която това е единственият начин да ги изсушите. Мръсните дрехи вече за цял куп и се налага да перете точно днес. Но когато поглеждате небето, установявате, че цялото е покрито с тъмни, дъждовни облаци. Какаво си мислите?

1. “О, не, това не е истина! Значи трябва да чакам до утре? Какво ще обличам?”

2. “Ще изчакам още малко и ще видя дали времето няма да се оправи.”

3. ”Е, явно няма да пера днес.”

4. “Ще изпера проклетите дрехи, независимо дали ще вали или не.”

  

Когато към неприятните домашни задължения се прибави и неочакваното лошо време, вече имаме чудесен пример за дребните стресови ситуации, с които се сблъскваме в ежедневието си. Реакцията Ви спрямо този неподходящ за пране ден е показателна за нивото на стрес в собствения Ви живот.

1. “О, не, това не е истина! Значи трябва да чакам до утре? Какво ще обличам?”

Ниво на стрес: 80. Позволявате на всички дреболии, които могат да се объркат и се объркват да Ви засегнат. Насъбрали сте толкова много стрес, че дори и най-малкият повод може да Ви раздразни и провали целия Ви ден. Време е да направите пауза, да си починете, преди да се е отразило на здравето Ви.

2. “Ще изчакам още малко и ще видя дали времето няма да се оправи.”

Ниво на стрес: 50. Не сте погълнати от стреса и успявате да запазите разума си бистър, когато нещата не вървят по план. Продължавайте да работите върху проблемите, които могат да бъдат решени още при зараждането им и всичко ще бъде наред. Запомнете, че не целият стрес е за лошо. Възползвайте се от стресовите ситуации – нека те Ви мотивират.

3. ”Е, явно няма да пера днес.”

Ниво на стрес: почти 0. Не позволявате на дребните проблеми да Ви притесняват, тъй като според Вас няма никакъв смисъл от това. На прав път сте със спокойния си подход. Не можете да спрете дъжда като се тревожите за него.

4. “Ще изпера проклетите дрехи, независимо дали ще вали или не.”

Ниво на стрес: почти 100. Подложени сте на толкова много стрес, че игнорирате реалността и се опитвате да направите невъзможното. А когато не успеете, се оказвате с още по-големи проблеми и повече стрес от преди. Ако просто отделяте време за почивка и обмисляте нещата, ще осъзнаете колко напразни усилия влагате във всичко. Забавете ход и приемайте нещата по-ведро. Няма да дойде краят на света, ако обуете същите чорапи още веднъж.

"Подвижна къщичка"

Тази статия е вдъхновена от близък мой приятел, който не харесва чадърите, а според мен просто трябва да им даде шанс и да ги опознае по-добре. Да дадем шанс на чадъра!

Да, за много хора не е особено приятно, когато вали, не само защото е мокро, а защото трябва да носим и чадър – често по-тежък, отколкото ни се иска, не винаги има къде да го сложим, а понякога изобщо не започва да вали.

Представете си, обаче, какво бихме правили, ако никой до момента не беше изобретил чадъра? Или ако чадърите бяха дефицитна стока и се полагаше само по един в семейство?

Когато нямало чадъри...

лотосово листо - чадър

Това е било едва около 4000 години пр.Хр. Има различни предположения за създаването на първия чадър. Тази, за която има исторически доказателства, е история за сръчен китайски дърводелец и неговата съпруга, която му носела храна, когато имал работа извън къщи. Когато валяло дъжд, тя идвала при него цялата мокра заедно с мокрия му обяд. Затова дърводелецът построил поредица от навеси, под които хората да се скриват, когато вали. Но тъй като те нямало как да следват съпругата му по целия път, тя отново се мокрила... или по-скоро обядът. Така дошла идеята за „подвижен навес“ или, както го нарекли, "покривът, който винаги е с нея“ и „подвижна къщичка". Това е била същинска къщурка, тежаща цял килограм. Другата история е за малко момче, което се предпазило от дъжда, слагайки над главата си голямо лотосово листо.

В Древен Египет и Китай чадърът се използвал за защита от слънцето и бил притежание само на царе, фараони и императори. Чадърите били богато украсени - брилянти, злато, птичи пера и били изключителен лукс. Чадърите на китайските императори били в ярко жълто и символизирали покровителство над нацията. За символ на богатство и власт са се считали и в Индия. Едва през 17 в. във Франция влиза във всекидневна употреба под името “парасол”, защото предпазва от слънцето. Тогава чадърът се превръща в моден аксесоар, а французите го украсяват с ресни и рюшчета. Любопитно е, че той е първообраз на подвижния покрив на кабриото при автомобилите.

В днешно време креативността в „чадърената“ индустрия продължава и ние можем само да се радваме, че чадърът за нас може да е далеч по-свеж и забавен аксесоар от просто покрив от дъжда.

 

  

хибрид между чадър и акустична система

В него е монтиран плейър, който се управлява с бутони върху дръжката на чадъра. Високотехнологичното устройство възпроизвежда триизмерен звук направо на улицата и практически при всякакви климатични условия. 

А ако чадърът Ви се скъса и няма откъде да си купите нов, винаги може да извадите сапун и да се възползвате от момента  - "когато съдбата ти поднася дъжд, направи си пяна".

Невероятно изкуство от хартия

За повечето хора изкуството създава много бариери за преодоляване - материалите са скъпи, липсава им подходящо пространство или може би мислят, че е трудно и изисква много специални инструменти. Понякога това е вярно, но невероятните творби на артистите, които ще ви покажем тук, са създадени, използвайки единствено хартия, ножица или нож.

                                        Peter Callesen

                                                                   Calvin Nicholls

Освен това, тяхното поразително изкуство променя нашия поглед към хартията. Тя е около нас постоянно в различни форми, но не сме се замисляли какви необикновени и красиви творби бихме могли да направим от нея.

                                                                                   Yulia Brodskaya

                                                                                            Anant Nanvare

                                                                                        Lisa Nilsson

Превръщането на хартията в изкуство води началото си от Япония преди около хиляда години. В момента това изкуство се развива и се създават нови техники- оригами, квилинг, папие маше, а творбите на артистите обикалят изложби и музеи по цял свя.

                                                                                               Joel Cooper

                                                                                      Lisa Rodden

 

                                                        Hung Cuong

Следващият път, когато си помислите да изхвърлите ненужна хартийка или опаковка, опитайте да ги сгънете или отрежете, за да направите нещо красиво.