На кафе с Чаплин

 (въображаема среща на страниците на „Моята автобиография” от Чарлз Чаплин)

Настанявам се на дивана в нас, заобиколена от всичките си вещи, картини, книги, цветя, слънчева светлина и чаша кафе в ръка. Разтварям кориците на „Моята автобиография” и каня срещу себе си на по чаша силно кафе най-великия режисьор, който винаги успява да ни разсмее и трогне – Чарли Чаплин. Това е дългоочаквана и мечтана среща още от първите ми спомени за „Хлапето” по телевизията и ето че най-накрая намерих начин да я осъществя. Поглеждам към Чарли, който ме стрелва с мъдрия си черно-бял поглед и постепенно започва да добива по-ясна форма и цвят, с напредването на разговора.

- Чарли, животът ти е бил толкова тежък и толкова пъти е висял на косъм. Имало е седмици, в които не си знаел дали ще ядеш и къде ще спиш, не си можел да ходиш нормално на училище като другите деца, не си имал и играчки или приятели, с които да си играеш, майка ти периодично е влизала в психиатрична клиника, баща ти ви е изоставил... при това положение за какво мечтаеше като малко момче?

Той се усмихва под мустак и погледът му потъва към едно друго време, друга епоха.

"Бях вестникарче, печатар, майстор на детски играчки, духач на стъкло, прислужник на лекар и т.н., но подобно на Сидни (б. м.: брат на Чарли Чаплин) по време на всички тези „професионални отклонения” нито за момент не забравях крайната си цел – да стана актьор. Затова, докато сменях професиите си, не преставах да си лъскам обувките, да си вчесвам косата, да си слагам чиста яка и периодично да отивам в театралната агенция „Блекмоур” на Бедфърд стрийт до бул. Стренд. Правех го, докато дрехите ми имаха приличен вид."

- Преживявал си много неуспехи, но и значително повече успехи в кариерата си. След всичко можеш ли да се определиш като оптимист?

"След моя неуспех в театър „Форестър” всичко, което опитвах, завършваше с провал. Но оптимизмът е една от най-характерните черти на младостта, защото младият човек инстинктивно чувства, че неуспехите са също така временни и че една непрекъсната поредица от неуспехи е също така невероятна, както е невероятно да не се отклониш от правия и тесен път на благоприличието. Рано или късно неминуемо настъпва обрат."

- Да, утешително е, че не може едно състояние да се задържи за постоянно, дори и лошото. Но много хора попадат в капана на безидейното живеене и губят стимул за промяна и развитие. Ти имаш страшно много филми и всички са били хитове и са пълнели киносалоните. Как успя да го направиш? Как не се изчерпа, как избегна зациклянето на едно място?

Очите му светят с жар, докато ръкомаха и се опитва да ми обясни прекрасния свят на идеите.

"Журналисти са ме питали как намирам идеите за филмите си и аз и до ден днешен не мога да дам задоволителен отговор. С течение на годините открих, че идеите се раждат, когато страстно желаеш да ги имаш; при такова непрестанно желание съзнанието се превръща в наблюдателна кула; понякога музиката или един залез може да възбуди въображението, да даде плът на една идея.

Според мен трябва да изберете тема, която да ви стимулира, да я разработите и да я уточните и ако след това не можете да я развиете по-нататък, да я отхвърлите и да подберете друга тема. Елиминирането чрез натрупване е пътят за намиране на онова, което търсите."

- Как все пак човек получава идеи?

"Само чрез постоянство, което стига до лудост. Човек трябва да има способността да страда и да поддържа ентусиазма си в продължение на дълъг период от време. Може за някои хора да е по-лесно, отколкото за други, но аз се съмнявам в това."

- И аз се съмнявам, важно е количеството труд, което човек влага в дадено нещо. Известен си със своите комедии и пословично чувство за хумор, но какво е това всъщност, кое ни разсмива и как разбираш кое е наистина смешно? Днес гледаме толкова много комедии, на които не можеш да се засмееш, но се радваш, че поне са убили по-малко от 10 човека този път, а твоите филми, въпреки изтеклото време, продължават да ни забавляват...

"Моята концепция за хумора обаче е малко по-различна: това е малкото несъответствие, което откриваме в едно на пръв поглед нормално поведение. С други думи, чрез хумора ние виждаме ирационалното в онова, което ни изглежда рационално, маловажното – в онова, което изглежда важно. Той също така засилва нашето чувство за самосъхранение и запазва здравия ни разум. Благодарение на хумора ние по-леко понасяме превратностите на съдбата. Той засилва нашето чувство за пропорция и ни разкрива, че зад прекалената сериозност се крие абсурдът.  Парадоксалното при създаването на една комедия е, че трагичното стимулира чувството за комичното, тъй като според мен комичното е предизвикателство към съдбата; ние трябва да се смеем на нашата безпомощност пред силите на природата – иначе ще се побъркаме."

- Аз живея в една малка и красива страна, но доста объркана в момента и като че ли малко загубила способността си да се надсмива над предизвикателствата на съдбата. Казва се България, знаеш ли за нея? Можеш ли да ни припомниш нещо от миналото й?

Чарли се замисля и сбръчква вежди. Някаква мисъл или колебание се появяват и след кратко мълчание все пак започва своята история, но тонът му вече не е така ведър и малко съжалявам, че съм попитала.

"Дадли Фийлд Малоун даде интересна вечеря в Гринидж вилидж и покани на нея холандския индустриалец Ян Бойсевейн, Макс Ийстман и др. На вечерята присъстваше един интересен човек, когото ми представиха под името „Джордж” (никога не узнах истинското му име) и който изглеждаше извънредно нервен и възбуден. По-късно някой ми каза, че той бил любимец на царя на България, който поел разноските за следването му в Софийския университет. Но Джордж се отказал от покровителството на царя и станал комунист, емигрирал в САЩ, включил се в „Интърнешънъл уъркърз ъв дъ уърлд” и впоследствие бил осъден на двадесет години затвор. Той беше излежал две години от присъдата си, беше получил право на обжалване и сега беше пуснат от затвора под гаранция.

Играхме на „шаради” и докато го наблюдавах, Дадли Фийлд Малоун ми прошепна:

- Той няма никакъв шанс да спечели делото.

Загърнал се в покривка за маса, Джордж беше започнал да имитира Сара Бернар. Ние се смеехме, но дълбоко в себе си мислехме, че той ще трябва да се върне в затвора за още осемнадесет години.

Това бе една странна, бурна вечер и когато си тръгнах, чух Джордж да вика зад гърба ми:

- Защо бързаш Чарли? Защо се прибираш толкова рано?

Отведох го настрана. Чудех се какво да му кажа.

- Не мога ли да направя нещо? – прошепнах му аз.

Той махна с ръка, сякаш да отхвърли мисълта, сграбчи ръката ми и прочувствено каза:

- Не се безпокой за мен, Чарли, аз ще се оправя."

- Такива истории не те ли карат да си мислиш, че в крайна сметка всичко е безсмислено?

"Не мога да повярвам, че нашето съществуване е безсмислено или случайно, както ни уверяват някои учени. Животът и смъртта са много решителни, много неумолими, за да бъдат случайни.

Пътищата на живота и смъртта – геният, покосен в разцвета на силите си, световните сътресения, катаклизми и катастрофи – всичко това може да ни изглежда безполезно и безсмислено. Но самият факт, че такива неща стават, сочи за една твърдо определена цел, която нашият триизмерен мозък не може да разбере.

Има философи, които твърдят, че всичко е материя в действие под една или друга форма и че във всяко съществуване нищо не може да бъде прибавено или отнето. Ако материята е действие, тя трябва да се ръководи от законите за причината и следствието. Ако приема това, тогава всяко действие е предопределено. Но ако това е така, нима самият факт, че почесвам носа си, не би бил също така предопределен, както и една падаща звезда? Котката се разхожда из къщата, листът пада от дървото, детето се спъва. Нима тези действия не датират от незапомнени времена? Не са ли те предопределени и няма ли да продължат до вечността? Ние знаем непосредствената причина, поради която пада листът и детето се спъва, но не можем да разберем кога е започнало това и кога ще свърши."

- Ако нищо не е случайно, това означава ли, че има нещо, което направлява живота ни и отговаря за нас?

"Аз нито вярвам, нито не вярвам в нещо. Това, което ти предлага въображението, се приближава до истината толкова, колкото онова, което може да бъде доказано по математически път. Човек не може винаги да стигне до истината чрез разума; той ни затваря в една геометрична схема от мисли, за която са необходими и логика, и правдоподобност. В сънищата си ние виждаме мъртъвците и ги приемаме за живи, макар същевременно да знаем, че са умрели. Въпреки че този сън няма никакво разумно основание, нима той няма своя собствена правдоподобност? Има неща, които разумът не може да проумее. Как бихме могли да разберем какво означава една милиардна част от секундата – и все пак според математиката тя съществува."

- И все пак не може в нищо да не вярваш, това е твърде отчайващо състояние за оптимист като теб, а нихилизмът не ти подхожда.

"Вярвам в неизвестното, във всичко, което не можем да разберем с нашия разум; вярвам, че онова, което не можем да разберем, е един прост факт, но в други измерения и че в неизвестното се крият безкрайни сили, които действуват в полза на доброто."

- Значи вечната борба между доброто и злото може да бъде представена и като борба между известното и неизвестното. Хората май твърде много разчитат на известните факти и пропускат фактора неизвестност, който може да крие „безкрайни сили” за нещо прекрасно.

Чарли ми се усмихва, разтваря ръце плавно и деликатно и като фокусник измагьосва екран, на който отнякъде из моето или неговото съзнание се прожектира заключителната реч от „Великия диктатор”:

"Животът може да бъде хубав и свободен, но ние сме се заблудили. Алчността е отровила човешките души, обградила е целия свят с барикади от омраза и сляпо ни е хвърлила в нещастия и кръвопролития. Открихме тайната на бързината, но станахме зависими от нея. Машините, които създават нашето благоденствие, ни оставиха да гладуваме. Знанието ни превърна в циници. Разумът ни направи груби и жестоки. Мислим прекалено много, а чувстваме прекалено малко. Ние имаме повече нужда от човечност, отколкото от машини, имаме нужда от милосърдие и доброта, отколкото от разум. Без тези качества животът ни ще бъде низ от насилия и всичко ще бъде загубено."