Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
„Пет разказа за един разстрел“ е филм, който връща вярата в доброто българско документално кино. Режисьорът Костадин Бонев и сценаристката Ивайла Александрова са работили цели 4 години върху него. Той вече е награден със „Златен Ритон“ на ХХ фестивал на българското документално и анимационно кино в Пловдив.
Филмът е озвучен от актрисата Цветана Манева, която ни въвежда в историята така: "На 23 юли 1942 г. един мъж е осъден на смърт от военнополевия съд на марионетното Българско царство и още същия ден е разстрелян. Десет години по-късно светът ще узнае, че той е един от най-големите български поети, раждани през XX век, и хората, които са го познавали, ще започнат да осребряват славата му."
Филмът е за големия български поет Вапцаров – в него не само се третират вече познатите факти, но и се тълкуват чрез поезията му. През цялото време зрителят изпитва кълбо от емоции – той ту съчуства, ту се ядосва, става му тъжно, замисля се, вниква по-дълбоко в историята на Вапцаров. Филмът провокира гледащия да мисли и да чувства.
Всички знаем, че Вапцаров е разстрелян без съд и присъда и че приживе така и не е признат от никого за таланта си, но по време на прожекцията всичко това може да се осмисли много по-различно.
Докато слушаме разказите, визуално ни се представя поредица от фотографии – на поета като млад, на съпругата му, на квартирата им, както и снимки на важни документи и вещи, решили съдбата му. Филмът ни предлага и разказите на майката на Вапцаров – автентично се запознаваме със спомените й за него.
Сценаристката Ивайла Александрова казва за филма, че „е много вълнуващ - с душевната документалистика, с отговорното отношение към историята".
Филмът е озвучен от актрисата Цветана Манева, която ни въвежда в историята така: "На 23 юли 1942 г. един мъж е осъден на смърт от военнополевия съд на марионетното Българско царство и още същия ден е разстрелян. Десет години по-късно светът ще узнае, че той е един от най-големите български поети, раждани през XX век, и хората, които са го познавали, ще започнат да осребряват славата му."
Филмът е за големия български поет Вапцаров – в него не само се третират вече познатите факти, но и се тълкуват чрез поезията му. През цялото време зрителят изпитва кълбо от емоции – той ту съчуства, ту се ядосва, става му тъжно, замисля се, вниква по-дълбоко в историята на Вапцаров. Филмът провокира гледащия да мисли и да чувства.
Всички знаем, че Вапцаров е разстрелян без съд и присъда и че приживе така и не е признат от никого за таланта си, но по време на прожекцията всичко това може да се осмисли много по-различно.
Докато слушаме разказите, визуално ни се представя поредица от фотографии – на поета като млад, на съпругата му, на квартирата им, както и снимки на важни документи и вещи, решили съдбата му. Филмът ни предлага и разказите на майката на Вапцаров – автентично се запознаваме със спомените й за него.
Сценаристката Ивайла Александрова казва за филма, че „е много вълнуващ - с душевната документалистика, с отговорното отношение към историята".
Ако още не сте го гледали, имате последна възможност да го направите в "Одеон" на 3-ти, 4-ти и 6-ти февраури.
Няма коментари:
Публикуване на коментар