9 важни ежедневни навика от Индия

Искате ли да знаете тайните на тези, които пораждат склонност към по-дълъг живот? Нямам предвид пиене на вода от извода на младостта или да с храним само с марули. В действителност хората, които живеят по-дълго имат навици и модели на поведение, които не само им помагат за по-дълъг живот, но и той да бъде по-щастлив. Тази концепция ми се струва доста добра. Ето какво намерих аз по въпроса:

В университета на Южна Калифорния има геронтологична програма(геронтология - общобиологична наука за възрастните организми), наречена "степен на остаряване", посветена на изучаването на продължителността на живота на човека и застаряването на населението. Един от учените предприема пътуване до Индия, за да научи как хората от Третия свят доживяват до 90-100 години. Неговите проучвания дават поглед към навиците, необходими да се постигне това.

Ето и някои от съветите:

1. Избягвайте стреса.

Той не ни е необходим, за да живеем по-пълноценно, затова е добре да опитаме да го премахнем. Стресът изразходва огромно количество хранителни вещества от нашия организъм, който той няма как да набави чрез храната, и това вода до редица здравословни проблеми и изменения в поведението ни. 

2. Поддържайте добър социален живот.

Изследователите предполагат, че добрите и активни отношения с околните, със семейството и приятелите, може да намали риска от депресия, което се среща често при пациенти в напреднала възраст и често може да доведе до преждевременна смърт. Ние сме социални животни и част от здравето ни зависи именно от общуването. Осъществяването на добри социални отношения (аз не говоря за "харесвания" във фейсбук) всеки ден, е навик на хората, които живеят по-дълго и по-щастливо.

3. Обръщайте внимание на духовните си преживявания.

Доказано е, че духовността се грижи за човешката психика. Индия със сигурност има силни корени в това отношение. 

4. Вземете си домашен любимец.

Радостта, която предизвиква домашният любимец намалява нивата на стрес и кръвното налягане. Това е по-скоро западна традиция, но е доказано, че се отразява благотворно на умственото, емоционалното и социалното здраве.

5. Сейте оптимизъм.

Старейшините, които са били интервюирани в това проучване, имат оптимистичен дух. Хората, които са около тях, са били с тенденцията и те се чувстват по-щастливи в следствие на това влияние. Тези старейшини опитвали да разпространят своята нагласа и перспективите в нея и на други хора. 

6. Поставяйте си цели и работете за тях.

Човек може да работи много докато е млад, да изгради успешна кариера и да прекара остатъка от дните си под някое палмово дърво с питие в ръка. Но хората, които живеят дълго винаги имат проект, върху, който да работят, в това число дори домакинска работа. Един стар индийски милионер с 35 служители все още се събужда рано всяка сутрин, за да помете къщата си. Преди време бях попитала един 82-годишен човек с успешен бизнес как изглежда толкова млад и енергичен. Той ми каза, че това, което държи духът и тялото му млади е, че "всеки път, малко преди да изълня целта си, си поставям нова."

7. Следете с какво се храните.

Дори в настоящия момент да не виждате това върху себе си, храната ни е в непосредтсвена връзка с младостта на тялото ни. Хората, които живетя по-дълго имат по-строги хранителни навици - график на хранене, ядат честно на малки порции, консумират повече пресни храни и като цяло избягват месото. Също така и билките са в основата на тяхното хранене. Използват повече подправки. 

Лично аз не бих казала, че месото е вредно, считам, че всеки човек може да констатира какво е най-добре за него. При всички случаи месото от магазина не е с висока хранителна стойност.

8. Бъдете физически активни.

Хората, които живеят дълго ходят повече пеша. Факт е, че в градовете, където са повечето от нас, въздухът е толкова мръсен, че е спорно доколко е полезно това. Осигурете си разходки в планина, в паркове и извън големите градове.Long живеещи хора се свалят негодници и да направим нещо. Йогата също е един от най-полезните физически навици на хората в Индия. Друг навик от Индия? Взимайте студени бани.

8. Никога не спирайте да учите.

Четене на книги, писане, запаметяване на поезия или проза, учене на песни, слушане на истории и други подобни са само някои от навиците, които хората с дългогодишен живот правят често. Искреният интерес към изучаването на нови неща за света е обща ччерта сред тези хора.

Инвестирайте енергията си в тези навици. Те не водят просто до по-дълъг живот, а създават важни стойности, за да можем да живеем пълноценно.

Невероятни кътчета за четене

За мен четенето на книга е специален ритуал. Обичам да се наместя в някое уютно местенце, заобиколена от ароматни свещи, релаксираща музика, чаша кафе и да се отпусна спокойно в света на фантазията. Намирам нещо вдъхновяващо в това да имам определено пространство за тази цел.

То трябва да бъде меко, удобно, добре осветено и за предпочитане да има къде да оставиш чашата си. За всички любители на книгите, предлагам селекция от няколко страхотни кътчета за четене, които веднага ви пренасят в друга реалност.

Френски романтични комедии

Напоследък американските комедии не могат да ме впечатлят по никакъв начин, някак скучни са и не ме карат да се смея с глас. Това обаче определено успява да направи европейското кино, в частност френското. 

Затова предлагам пет френски романтични комедии, които ми допаднаха:

1. Най-скъпото/ Hors de prix (2006)

На Френската ривиера всичко си има цена – любовта, страстта, дори и романтиката. Трудолюбивият и сдържан Жан (Гад Алмалех) често остава след работа, за да покрие колегите си зад бара в лъскав хотел. Изящната и разточителна Ирен (Одри Тоту) слиза в бара и след поредица забавни обърквания двамата прекарват нощта заедно в младоженския апартамент на хотела. На сутринта Ирен разбира, че мъжът в леглото й не този за когото го смята и набързо изчезва, оставяйки зад гърба си разбитото сърце на Жан. Една година по-късно тя отново се появява в хотела. Дали плановете й ще се объркат, когато разбере, че любовта на Жан към нея не е угаснала?

2. Любовта е за двама /L'amour, c'est mieux a deux (2010)

Филмът разказва за двамата приятели Мишел (Кловис Корнияк) и Венсан (Ману Пайе). Те са приятели от детинство, но са с напълно противоположни възгледи за живота и жените. Мишел разчита на случайността, за да срещне идеалното момиче, а Винсент смята, че мъжете трябва да мислят само за секс. Противоположните им  възгледи за жените са застрашени от провал след запознанството им с Анжел (Виржини Ефира) и Натали. Те ще попаднат в безброй комични ситуации, за да се променят.

3. Шансът на моя живот/La chance de ma vie (2011)

Жулиен (Франсоа-Хавиер Демайсън) има сериозен проблем.  Той носи лош късмет с катастрофални резултати на всяка жена, с която излиза. Изпраща ги в болница няколко пъти в седмицата, унищожава професионалния им живот или превръща приятелите им в техни врагове. Жулиен е се явява като истинска черна котка за жените. И точно, когато приема, че никога не ще намерите истинската любов среща  Джоана (Виржини Ефира). Какво ли ги очаква?

4. Перфектният план/Un plan parfait (2012)

Изабел (Даян Крюгер) мечтае за сватба. Но над семейството й тежи проклятие. Всички първи бракове неминуемо завършват зле. Затова, когато приятелят й предлага брак, Изабел решава да надхитри съдбата. Тя хваща първия срещнат на хоризонта мъж – Жан-Ив (Дани Буун), завърта му главата и докато се усети, вече са женени. До тук добре, но тръгват ли нещата точно в желаната от нея посока?

5. Ейяфятлайокутъл /Eyjafjallajökull (2013)

Изригването на вулкана Ейяфятлайокутъл е изненадващ удар за всички пътуващи. Но за Ален (Дани Буун) и Валери (Валери Бонетон), които са бивши съпрузи, това е истинска катастрофа. За да стигнат на време за сватбата на дъщеря си в Корфу, те трябва да пътуват заедно. Съвместното им пътуване обаче изглежда невъзможно, поради взаимната им ненавист. Ще успеят ли да стигнат на време за сватбата, при положение, че във всяка секунда всеки се опитва да изиграе другия?

Когато сте уморени след работа, или просто искате да разнообразите ежедневието си с доза смях, погледнете тези предложения. Аз лично много се забавлявах докато ги гледах, надявам се и на вас да ви харесат!

Бродирани пейзажи

Перуанската художничка Ана Тереза Барбоса (името й ми напомня на капитан Барбоса от филма „Карибски пирати”, а на вас? :P ). Информацията за нея е оскъдна, но скоро попаднах на изображения на нейни творби и много ме впечатлиха.

Интересното при нея е, че в творбите си обединява в едно рисунка, скулптура и бродерия. Барбоса прави имитация на природни пейзажи, растения, хора. Всяка вълничка и тревичка са представени по един натуралистичен начин и създава усещане за реалност.

 „Обединява два елемента - черно и бяло рисуване, и цветни бродерии, което дава дълбочината на работата. За нея не съществуват рамки и граници. Ана заменя четката с друг инструмент – иглата, и започва да създава планове.”.

Ана Тереза Барбоса е получила няколко награди, сред които наградата за визуални изкуства "Pasaporte ал ООН Artista" през 2006 г., както и награда за живопис от Централната банка на Перу през 2010 година.

Тайната на креативността

"Тайната на креативността е да знаете как да скриете своите източници."  Айнщайн

Най-странното нещо при творчеството е, че за вдъхновението се говори като че ли е някаква магия, която се появява от нищото. Но в крайна сметка всичко идва от някъде.

Обикновено зад вдъхновението стои информация за чуждите идеи, над която да надградим със свои собствени. Т.е., ако ви липсва вдъхновение, четете повече, общувайте повече и по-ефективно(слушайте хората, интересувайте се), правете повече неща в живота си, бъдете по-наблюдателни - човек може да почерпи вдъхновение от всякъде.

През Ренесанса чираците-художници са се учили чрез копиране на произведенията на майсторите. Тайната на креативността е да признаем гения на другите и да го пренасочим за собствените си цели. Ако нямаме ментор, тогава можем да се учим чрез наблюдение. Когато видите нещо, което ви допада, опитайте да формулирате защо го харесвате. Дали е предмета на дадена статия, личността на автора, ползата от нея, визуалната наслада, ако става дума за реклама или дреха, например. Творчеството е навсякъде, трябва просто да го видите и да приложите това, което виждате в него, в собствената си работа.

Намерете хора или проекти, приличащи на вашия или които изпълняват сходни функции. Погледнете хора със сходен на вашия опит, които правят сходно нещо или потърсете отделни негови елементи във вече съществуващото. Базирайки се на него, може да го надградите със своята идея, да видите какво не ви харесва в него и да го направите по-добре при вас. Съберете впечатления от повече места, иначе рискувате несъзнателно да изплагиатствате.

Всяко изкуство е имитация. През 20ти век съществува спор дали изкуството трябва да подражава на природата или обратното. Всичко в света подражава на друго. Най-креативните хора имитират по-редки, по-брилянтни източници и прикриват следите си. Има причина много велики художници винаги са струпани на едно място, както географски, така и хронологично. Взаимодействието с творчески личности ни прави по-креативни. А в днешно време нямаме ограничения откъде да почерпим вдъхновение, защото чрез  интеренет можем да бъдем на всяко място по света, без да ставаме от дивана.

Ако искате да сте по-креативни, не чакайте вдъхновението, а започнете да експериментирате. Творчеството не е толкова сътворяване, колкото реорганизация.

Раят зад другия ъгъл - утопията на Пол Гоген

"Като деца, в Акрипа играехме една игра, при която се подреждахме не в кръг, а в квадрат. За да се върне в играта, отлъченото момче питаше: "Тук ли е раят?". А отговорът гласеше: "Не, не е тук, а зад другия ъгъл." Тази детска игра по моему изразява търсенето на невъзможното. А какво е търсенето на невъзможното? Утопията."

Така Марио Льоса обяснява избора на заглавие за романа си (ИК "Хермес") – "Раят зад другия ъгъл". През 2010-та Марио Варгас Льоса е удостоен с  Нобелова награда за литература. Призът от Шведската академия му се дава за "картографирането на властовите структури и отчетливото му изобразяване на личностните устойчивост, бунт и поражение". Той е един от водещите латиноамерикански романисти, публицисти и есеисти.

Два живота разглежда тази книга – този на големия художник Пол Гоген и на баба му Флора Тристан, която според мен е дори по-вълнуваща откъм характер и живот, отколкото известният си внук. Всяка глава разглежда хронологично съдбите и на двамата. Флора е "толкова независимо и упорито същество, каквото по онова време можеше да бъде само един мъж" – животът я изправя пред редица изпитания и проблеми, които биха могли да сломят всеки един човек. Жена, която е имала мизерно и трудно детство, после принудително е омъжена за избухлив и агресивен по-възрастен мъж, който я тормози по всякакви начини, тя събира сили и кураж и една нощ си тръгва. Нещо напълно недопустимо за времена, в които жената няма абсолютно никакви права – тя е просто придатък към съпруга си и е подчинена напълно на неговата воля. Естествено Флора е преследвана от закона за съпружеска измяна, успяват да й вземат децата, да я осъдят като безпътна жена, уличница и лоша майка. Ето точно толкова е струвала думата на жената по онова време (1850 – 1900 г.) и то във Франция.

Бракът като покупко-продажба, унижение и мъжки авторитет е една от темите, които са добре развити в романа. След редица перипетии и мизерия на Флора съдбата предоставя няколко пъти шанс да заживее богато, спокойно и буржоазно, като по този начин животът й е предначертан и уреден до последния ден. Само че тя отказва, за да се посвети на нещо немислимо за жена – създаване на Съюз на работниците, който да се грижи за бедните и онеправданите чрез една безкръвна революция. Флора знае, че "една сирена от парижките салони не може да промени с нищичко социалната действителност, нито да има някакво влияние в политиката".

Във фабриките работният ден продължава по 18 часа – за една и съща работа жените получават наполовина от мъжете, експлоатират се деца на 7-8 години. Хората са просто един добитък, който върши непосилна работа за малко пари и умира под 50-годишна възраст, за да дойде друг на негово място. Какво тук значи някаква си личност?

Пол Гоген 

Пол Гоген е френски живописец, скулптор и график постимпресионист. Не знаех много за живота му, но благодарение на биографичните факти, които Льоса ни поднася по един увлекателен начин, сега ми се струва, че лично съм общувала с него...Той открива страстта си към рисуването късно - на около 35 за пръв път хваща четка и платно. За дълбоко учудване на съпругата си захвърля буржоазното си съществуване и престижната професия на Борсата, която му носи безбожно много пари и се отдава на новото си хоби, което го обрича на мизерия, заедно с цялото му семейство. Не след дълго осъществява мечтата на приятеля си Ван Гог и отива да живее в Таити - в търсене на един необвързан с условности свят, назад към примитивното. Търсенето на абсолютна свобода, приобщаването към племената на острова, следването на диви обичаи и вярвания, правят от някогашния буржоа напълно нов човек. До края на живота си той се бори с мизерията, алкохолизма, редица венерически болести, почти пълно ослепяване и моменти на лудост. 

На острова обаче има почти постоянно вдъхновение и там рисува най-добрите си картини. Много от личните му моменти и отношения са описани от Льоса, базирани единствено на факти, без художествени измислици. В романа се появяват и някои от най-известните хора по това време - Ван Гог, Дега, Жорж Санд и редица други. Гоген има изключително скандален, противоречив и интересен живот, живот на гений, който единствено е искал да бъде щастлив: "и тогава раят няма да е вече една абстракция освободена от проповедите на отчетата и лековерието на вярващите, ще се превърне в история, във всекидневие за всички смъртни".

Роман за справедливостта, гения, щастието, свободата и вечната сила на човешкия дух.

Подаръци за книгомани

"Книгата е единственото място, където можете да наблюдавате крехка мисъл, без да я счупите или да срещнете експлозивна идея без страх, че ще избухне в лицето ви. Тя остава едно от малкото райски места, където човешкият ум може да получи едновременно провокация и уединение."

Да подарите книга на четящ човек е едно от най-трудните неща на света. Той или вече я е чел, или има причина да не го направи (не харесва автора или жанра). Като човек, който много пъти се е усмихвал неловко по тези две причини, ви съветвам да наблегнете на нещо друго, освен ако не знаете конкретно коя книга би си купил приятелят ви.

Ето някои оригинални идеи за книгоманите:

Цитати на известни личности вдъхновени от кафето

Кафето. Сутрешният ритуал, без който началото на деня е немислим. От дълги години кафето привлича хората с омайващия си аромат и освежаващо въздействие. Популярната напитка поражда у великите умове и интересни мисли за нея. Ще ви покажем няколко цитата на известни личности, вдъхновени от пристрастяващото действие на кафето.

„Дори лошото кафе е по-добро от липсата на кафе изобщо.” – Дейвид Линч

„Да се самоубия или да си взема кафе?” – Албер Камю

„Сред многобройните лакомства на масата … кафето може да се разглежда като едно от най-ценните.” - Бенджамин Франклин

„Силно кафе, много силно кафе, това е, което ме събужда.” - Наполеон Бонапарт

„Отмервах живота си с кафени лъжички.” -  Томас Стърнз Елиът

„Щом кафето попадне в стомаха, предизвиква голяма суматоха. Идеите започват да се движат... пораждат се асоциации, листът е запълнен. Кафето е съюзник и писането престава да бъде борба.” - Оноре дьо Балзак

„Някои сутрини се събуждам, сядам, пия кафе, гледам моята красива градина и си казвам: "Помни колко хубаво е това, защото може да го загубиш. "” - Джим Кери

„За мен миризмата на току-що приготвено кафе е едно от най-великите изобретения.” - Хю Джакман

„Без сутрешното ми кафе съм като изсъхнало парче печено месо.” - Йохан Себастиан Бах

„Кафето ни прави корави, сериозни и спокойни.” - Джонатан Суифт

„Ако това е кафе, моля да ми донесете чай, но ако това е чай, моля да ми донесете кафе.” - Ейбрахам Линкълн

Бърз и вкусен кекс

Като дете много обичах този кекс. Има малко съставки, които човек почти винаги има вкъщи, става бързо и е вкусен. Позволява да се сервира с разнообразни добавки (сладолед, сладко, плодове...), което може да го превърне от най-обикновен кекс в специален сладкиш. 

Необходими продукти:

2,5 ч.ч. брашно

4 с.л. олио

1 бурканче сладко със смлени плодове

1 кисело мляко

1 с.л. сода за хляб

Може да го направите какаов, ако вместо сладко сложите 1 бр. канела, 2 с.л. какао и 1,5ч.ч. захар.

Начин на приготвяне:

Сипвате брашното и олиото в купа, разбърквате малко. Ако го правите с какао, добавете и него. Шупнете млякото със содата за хляб и го добавете в сместа. Добавете сладкото, ако ще го правите със сладко, и разбъркайте отново докато стане еднородна смес. 

Намазнете тавичка, покрийте тази повърхност с брашно и изипете сместа.

Фурната се загрява до 150°C. Кексът се пече на 180°C. Преди да бъде изпечен, трябва да се разпука в средата.

Може да го поръсите с пудра захар, да го залеете или украсите с шоколад или плодове. 

Защо работата от 9 до 5 е вече минало

Работа от 9 до 5 - мечтаната работа?

Естественият цикъл на продуктивността

Когато работите по лични проекти, колко често се случва да прекарате 8 часа пред компютъра без прекъсване? Почти никога, нали? Да, това няма смисъл, защото губим способността да бъдем концентрирани в рамките на няколко часа. Ние минаваме през редуващи се периоди на висока и ниска умствена острота. Можем да прекараме 8 часа в работа, но времето трябва да бъде разделено на сесии и естеството на дейности да се редува.

Проблемът с 8 - часовия работен ден

Продължаващият 8 часа работен ден е отживелица. Той има смисъл за физически труд и производствена работа, но с информационните работници, тя не следва естествените цикли на енергия. Способността на физически работещ човек да мисли аналитично е без значение, той извършва механична работа чрез физическа сила.

В днешно време за почти всички задачи е нужно творческо или стратегическо мислене, трябва да се подходи различно. Начинът, по който отговаряте на имейл или интерпретирате дадена информация може да се различава драстично в зависимост от нивото Ви на енергия. Малко хора вършат работата си добре в 5:30 следобед, обикновено просто се опитват да останат будни.

Не мога да говоря от името на всички, но вероятно и Вие сте забелязали, че нивото на производителността като цяло намалява най-много два пъти на ден - сутрин и малко след обяд. Най-продуктивен е периодът в началото на деня. Хората са способни на творчески задачи като писане и решаване на сложни технически проблеми. След няколко часа напрегната работа енергийните нива спадат и ние сме склонни по-скоро да довършваме нещо вече започнато. Към края на цикъла умът ни е толкова претрупан и уморен, че по-скоро сме склонни да извършваме най-рутинните задачи. Цикълът на следобед е подобен, но пикът на производителността не е толкова висок. За различните хора пиковете и спадовете варират, но като цяло само 3-4 часа на ден са много продуктивни.

Дори да опитаме да работим много усилено, това няма да доведе до кой знае какво, тъй като просто нямаме енергия. Превесът на непродуктивните часове на фона на продуктивните в рамките на отработения ден, са следствие на тези 8 часа.

Когато достигнем до нискоро енергийно ниво на цикъла, можем да релаксираме с не-работна дейност. Затова и в Гугъл, например, и в много фирми от ИТ сферата има зона за почивка и игри. Не можем да сме много продуктивни и своевременно не можем да си починем, за да се заредим с енергия, защото имаме определен 8 постоянно отредени за работа. Резултатът е милиони непродуктивни хора, които стоят зад бюрата си, а предпочитат да правят нещо друго.

Каква може да бъде алтернативата

Някои компании са се опитали да направят работната среда по-приятна, както примера с Гугъл . Въпреки че тези удобства са със сигурност подобрение, те са скъпи за работодателите и само частично отговарят на нуждите на служителите.

Решението на проблема се крие в сегментирането на работните часове, следвайки естествените цикли на работа на ума. Това ще бъде най-икономически ефективно за работодателя и ще направи работата по-приятна за служителите. 

Когато служителите стават по-нетрудоспособни, се заемат с лични задачи, с които да си починат. Представете си, например как в един топъл пролетен ден, вместо да стоите на работа между 2 и 3, когато така или инъче ви се спи, отидете с приятели да изпиете по бира в парка за час-два или се разхождате по магазините, рисувате и имате свободата да направите каквото решите.

Разбира се, винаги ще има нужда от офис работници в предприятията (като лекарски кабинети и адвокатски дружества), които изискват ежедневно взаимодействие с клиентите, но за повечето фирми това наистина не е необходимо.

Все повече от комуникациите се осъществяват с имейл или месинджър. Които далеч не е необходимо да се осъществяват в офиса ежедневно и винаги.

Друг често срещано възражение е, че служителите ще злоупотребяват и ще се чувстват отдалечени работните ангажименти. Това може да се реши с няколко оптимизации, с чекиране в работната система, мотивация за работа. Основното е, че свършената работа ще бъде по-качествена от това, което се извършва в настоящия момент.

Предполагам, че основата причина да не се въвеждат подобни методи е, че фирмите се движат инертно по познатия бизнес модел и не са особено склонни да въвеждат промени. Налице е също така наречената на офис политика. Ако един човек получи доверие да работи от разстояние, някои ревниви служители биха се оплакали. 

Според СЗО циклите на средностатистическия човек са разпределени по следния начин: 

Ако се събуждате в 7, то до 8 е най-добре да закусите. След това до 9 да свършите някои от най-важните задачи от деня, за които се изисква повече концентрация. От 9 до 10 е най-подходящото време за спорт, ако искате да изгорите мазнини, освен това ще повишите тонуса си. От 10 до 11 отново сте в период на активна умствена работа, тъй като сте с повишен адреналин от тренировката. От 11 до 12 е малко по-слаб период, в който започвате да огладнявате. От 12 до 13 следва обяд и лека почивка. Непосредствено след обяд получавате енергия и може да свършите още неща за около час. Между 13 и 14-14:30 часа, зависи в колко сте обядвали, храносмилате и тогава Ви се доспива. Тогава аз често *спя и след това чувствам много енергия. Може да се разходите, да свършите някаква лична работа. От 16 до 17-18 също не е период на сериозно съсредоточение, тогава можете просто да довършите нещо. И в периода около 18-19 часа отново идва енергия и може да свършите нещо, което Ви доставя удоволствие. 

*Ако решите да спите в рамките на работния ден, изградете си цикли за по не повече от 30 минути, тъй като, ако спите повече ще усещате ленивост. 

След 40-50 години ще можем да разказваме на децата си как някога хората са работили в офис.

Вътре

Вън нищо ново в играта на възрастни

освен тези ужасни деца,

които играят по-добре от мене.

Прозорците са затворени, но се чува:

все тези викове, че предразсъдъците ни

са природни закони,

мутиращия глас на онова, което

мечтаеше да бъде важно и велико.

Докога ще мутира?

Вън отново се смениха сезоните, вътре

каквото пазех, изветря или се вкисна.

Вън осемгодишните

тичат около нас като около пънове,

а пък ние не им казваме,

че невежеството не закриля

в играта на възрастни всеки ден

вън и вътре.

Eкатерина Йосифова