Раят зад другия ъгъл - утопията на Пол Гоген

"Като деца, в Акрипа играехме една игра, при която се подреждахме не в кръг, а в квадрат. За да се върне в играта, отлъченото момче питаше: "Тук ли е раят?". А отговорът гласеше: "Не, не е тук, а зад другия ъгъл." Тази детска игра по моему изразява търсенето на невъзможното. А какво е търсенето на невъзможното? Утопията."

Така Марио Льоса обяснява избора на заглавие за романа си (ИК "Хермес") – "Раят зад другия ъгъл". През 2010-та Марио Варгас Льоса е удостоен с  Нобелова награда за литература. Призът от Шведската академия му се дава за "картографирането на властовите структури и отчетливото му изобразяване на личностните устойчивост, бунт и поражение". Той е един от водещите латиноамерикански романисти, публицисти и есеисти.

Два живота разглежда тази книга – този на големия художник Пол Гоген и на баба му Флора Тристан, която според мен е дори по-вълнуваща откъм характер и живот, отколкото известният си внук. Всяка глава разглежда хронологично съдбите и на двамата. Флора е "толкова независимо и упорито същество, каквото по онова време можеше да бъде само един мъж" – животът я изправя пред редица изпитания и проблеми, които биха могли да сломят всеки един човек. Жена, която е имала мизерно и трудно детство, после принудително е омъжена за избухлив и агресивен по-възрастен мъж, който я тормози по всякакви начини, тя събира сили и кураж и една нощ си тръгва. Нещо напълно недопустимо за времена, в които жената няма абсолютно никакви права – тя е просто придатък към съпруга си и е подчинена напълно на неговата воля. Естествено Флора е преследвана от закона за съпружеска измяна, успяват да й вземат децата, да я осъдят като безпътна жена, уличница и лоша майка. Ето точно толкова е струвала думата на жената по онова време (1850 – 1900 г.) и то във Франция.

Бракът като покупко-продажба, унижение и мъжки авторитет е една от темите, които са добре развити в романа. След редица перипетии и мизерия на Флора съдбата предоставя няколко пъти шанс да заживее богато, спокойно и буржоазно, като по този начин животът й е предначертан и уреден до последния ден. Само че тя отказва, за да се посвети на нещо немислимо за жена – създаване на Съюз на работниците, който да се грижи за бедните и онеправданите чрез една безкръвна революция. Флора знае, че "една сирена от парижките салони не може да промени с нищичко социалната действителност, нито да има някакво влияние в политиката".

Във фабриките работният ден продължава по 18 часа – за една и съща работа жените получават наполовина от мъжете, експлоатират се деца на 7-8 години. Хората са просто един добитък, който върши непосилна работа за малко пари и умира под 50-годишна възраст, за да дойде друг на негово място. Какво тук значи някаква си личност?

Пол Гоген 

Пол Гоген е френски живописец, скулптор и график постимпресионист. Не знаех много за живота му, но благодарение на биографичните факти, които Льоса ни поднася по един увлекателен начин, сега ми се струва, че лично съм общувала с него...Той открива страстта си към рисуването късно - на около 35 за пръв път хваща четка и платно. За дълбоко учудване на съпругата си захвърля буржоазното си съществуване и престижната професия на Борсата, която му носи безбожно много пари и се отдава на новото си хоби, което го обрича на мизерия, заедно с цялото му семейство. Не след дълго осъществява мечтата на приятеля си Ван Гог и отива да живее в Таити - в търсене на един необвързан с условности свят, назад към примитивното. Търсенето на абсолютна свобода, приобщаването към племената на острова, следването на диви обичаи и вярвания, правят от някогашния буржоа напълно нов човек. До края на живота си той се бори с мизерията, алкохолизма, редица венерически болести, почти пълно ослепяване и моменти на лудост. 

На острова обаче има почти постоянно вдъхновение и там рисува най-добрите си картини. Много от личните му моменти и отношения са описани от Льоса, базирани единствено на факти, без художествени измислици. В романа се появяват и някои от най-известните хора по това време - Ван Гог, Дега, Жорж Санд и редица други. Гоген има изключително скандален, противоречив и интересен живот, живот на гений, който единствено е искал да бъде щастлив: "и тогава раят няма да е вече една абстракция освободена от проповедите на отчетата и лековерието на вярващите, ще се превърне в история, във всекидневие за всички смъртни".

Роман за справедливостта, гения, щастието, свободата и вечната сила на човешкия дух.