Малките хора в големия свят

                          

Всеки се чувства ужасно малък понякога, а светът изглежда твърде голям и може би страшен, но едно 14-годишно момче намира нещо много успокояващо в представата да си малък Палечко. Преоткрива всичко, което ни заобикаля, нови възможности и фантастична перспектива. Това е един приказен свят, изпълнен с всекидневните предмети, които рядко ни правят впечатление. Малкият фотограф Зев Хувър вижда нещата по различен начин и се опитва да ни разкрие своя голям свят в серия фотографии, които представляват и автопортрети.

Зев Хувър, родом от Масачузец, САЩ, решава да покаже своята фотосесия във Flickr като я кръщава "Little folks" (малки хора), доста подходящо, нали? 

Фантастичните снимки са направени чрез компютърна обработка, като хората са смалени до размерите на близалка и подредени в сюрреалистичен свят.

Един чудесен начин да преоткриете реалността и да погледнете на всекидневието като на приказка. Вижте сами!

Истината за г-жа Носталгия

Дали защото е зима и ни липсват витамини, или защото животът ни не винаги се развива както ни се иска, забелязвам, че хората често говорят с чувство на носталгия за нещо отминало. 

Потърсих какво пише за носталгията в Гугъл и попаднах на „изследване на учените от университета в Саутхемптън, в което...“. В общи линии в него ставаше дума за това, че носталгията не е непременно лошо чувство и че не поражда изолираност от света. 

Със сигурност всеки изпитва носталгия, въпросът е по-скоро в какво състояние се намираме след това и помага ли ни всъщност носталгията. 

Изпитваме носталгия към хубавите спомени от миналото. Не е въпросът толкова това, че се сещаме за тях, а колко често и какъв извод правим за настоящето. Помага ли ни носталгията да съзидаваме?  Дали не е по-добре да махнем снимката на любим човек от портфейла си, а просто да му се обаждаме по-често, да създадем предпоставките да живеем тук и сега, с нещата, с които сме заобиколени, и да бъдем щастливи с тях. А ако не сме, още по-добре, тогава ще бъдем по-мотивирани да ги променим към по-добро. Не разполагаме с безкрайно много енергия, затова е добре да я влагаме в себе си, а не в спомени, над които в настоящия момент нямаме контрол. Нека използваме хубавите спомени, старите успехи, приятели, които не сме виждали отдавна, за да правим всичко възможно да се повторят и да ги има отново, и тогава да ни бъде още по-хубаво... А ако нещо го няма и не би могло да се върне, то тогава - колко е прекрасно, че го е имало! защото можеше и да не се бяхме срещали с него никога.

Живеем в динамично време и тази динамика е стимул по-бързо да излизаме от състоянията си на "зациклилост"... Можем да се възползваме от динамиката и разнообразието, които ни заобикалят, и да се потопяваме в тях, да черпим идеи, сила и вдъхновение от позитивите на обкръжаващия ни свят. А ако тъкмо за Вас носталгията е почва за съзидателност, тогава дерзайте! :) 

Валери Петров

                                                    Така веднъж във снежната алея
                                                    видях следи: "той" беше минал с "нея".
                                                    Аз тръгнах по следите и узнах
                                                    какво се бе развило между тях:
                                                    как тук над нея той бе тръснал клона,
                                                    как там си бе изула тя шушона,
                                                    за да изтърси влезлия и сняг,
                                                    и как я бе придържал той, и как,
                                                    използвайки таз полуизмама,
                                                    стояли бяха дълго време двама,
                                                    трептящи от любов, един до друг,
                                                    в гората без движение и звук
                                                    освен почукването на кълвача.
                                                    И продължавайки след тях да крача,
                                                    представих си аз нежната игра
                                                    на двамата във снежната гора
                                                    и видях как на дългата и клепка
                                                    звездата на една снежинка трепка
                                                    и как разтапя топлия и дъх
                                                    скрежеца върху мекичкия мъх
                                                    на шала му. А той не е кротувал
                                                    а той , разбира се, я е целувал,
                                                    мошеникът с мошеник, виж го ти!
                                                    Вървях и се ядосвах аз почти
                                                    и още с тая ревност във гърдите
                                                    в миг гледам: отделиха се следите
                                                    и без да спрат, на първия завой,
                                                    тя тръгна вляво, а във дясно той.
                                                    Какво бе станало? Нима раздяла?
                                                    Озадачен, сред тишината бяла
                                                    с ръце в джобовете си аз стоях.
                                                    И изведнъж засмях се с тъжен смях:
                                                    наистина те бяха тук вървели
                                                    на таз алея в белите тунели,
                                                    но не в прегръдка, както мислех аз,
                                                    а поотделно, с разлика от час,
                                                    и не любовна двойка бяха, значи,
                                                    а двойка най-случайни минувачи,
                                                    един за друг незнаещи дори
                                                    Как тъжни са тез букови гори!
                                                    И аз стоях, обзет от болка тиха
                                                    по всички тез неща, които биха
                                                    могли да бъдат, но, уви! - не са
                                                    подобно тази среща във леса...

10 страхотни приложения за старите ви вещи

Разчистването вкъщи едва ли е любимата ви дейност. Ние ще ви дадем невероятни идеи какво да направите с на пръв поглед непотребните нещата, които откривате. Така може да превърнете досадното задължение в креативно занимание.

Ако се чудите къде да държите книгите, които постоянно си купувате, ние ви предлагаме да използвате овехтяла дървена стълба за направата на библиотека. Разпънете я и ще имате много оригинална етажерка.

Следващото ни предложение е да си направите стол от куфар. Трябват ви само четири крачета за опора и две възглавници, за да стане меко и удобно. Резултатът е много винтидж мебел.

Ако имате излишни стари сгъваеми столове, ние имаме многофункционално приложение за тях. Разпънати и закачени на стената столовете се превръщат в етажерки, а на долната им част може да поставите закачалки с дрехи. Така ще спестите място, а вещите ви ще са подредени и винаги пред очите ви.

Друга идея за направата на рафтчета на стената е да използвате книги като поставки. Могат да бъдат отдавна прочетени книги или такива, които не харесвате особено. Те няма да се повредят, а само ще служат за поставка и ще създадат интересен дизайн на дома ви.

Трябва ви нова лампа? Поканете няколко приятели вкъщи, изпийте няколко бутилки и вече можете сами да си направите полилей. Използвайте за абажур стъклените бутилки.

Ако искате рибки за домашен любимец, ще ви покажем какъв невероятен дом може да им направите. Използвайте стар телевизор за аквариум. Изглежда изключително оригинално и в ретро стил.

На любителите на спорта следващите идеи ще им допаднат много. Ако са ви останали хилки за федербал от детството ви, може да ги използвате като рамки за огледала. Така домът ви ще показва, че обичате спорта.

Следващото ни предложение е да използвате старо и непотребно колело като декорация за банята ви. Звучи малко странно, но не може да отречете, че изглежда доста интересно и новаторско.

Може да използвате колело от велосипед, за да си направите оригинален часовник. Само сложете стрелки от стар часовник и е готов.

Ако пък искате да зарадвате някои с ръчно изработен подарък и шиенето ви се отдава, използвайте стара ръкавица за направата на симпатично плюшено мече.

"Да нарисуваш птица" - Жак Превер

На Елза Енрике

Вземи бои и четка
и първо нарисувай клетка                           

после с размах-два
добави отворена врата.
Нарисувай след това
нещо за красота,
после нещо обикновено,
нещо хубаво
и нещо потребно                                              

за птичето.
Намери дърво
и окачи на него твоето платно,
в градината
или в гората
скрий се зад това дърво,
не говори
и дори не се движи…
Понякога птичето бързо пристига,
но понякога много време не стига,
за да се реши
да долети.
Не се обезсърчавай –
чакай,
чакай, ако трябва с години.
Всъщност твоето търпение
не е от никакво значение
за красотата на това творение.
Когато птичето долети,
ако изобщо прецени,
запази дълбока тишина,
и го чакай да намери своята врата.
Когато птичето мине през нея,
ти лекичко се протегни
и я затвори.
После
изтрий внимателно
клетката от твоето платно
без да докосваш на птичето
нито едно перо.
После нарисувай дървото
като най-красивото клонче
избери за своето птиче.
Нарисувай също зелени листа,
добави на вятъра свежестта,
на слънцето нежната топлина
и шумът на насекомите в лятната суха трева.
И после чакай птичето да реши да запее.
Ако птичето не иска да пее
това не е на добре,
защото значи, че рисуваш зле.
Но, ако птичето все пак се реши
и те удостои
със своята песен,
това е повече от добре
и означава, че ще ти даде,
едно свое перце,
с което да напишеш
името си долу, в ъгъла, под неговото краче.

Когато нощем се напивам с блусове...

На М.

Когато нощем се напивам с блусове
и хвърлям тежката любов зад борда,
душата ми във свлачища и трусове,
разкъсвана от лунен прах и горда -
душата нощем търси болна думите,
а сблъсква се навсякъде с мълчание
и лута се в мечти и във безумие -
открива своето свещено знание...
Душата ми, над бездната надвесена,
разпуска плитки и лекува рани,
поглежда те с очите есенни
и капят сълзи в голите ти длани.
Когато нощем ме напива самота
със вино тежко, огнено и живо,
във теб се влюбва моята душа
и тръгне ли по пътя, е щастлива...

Бояна Петкова, 29.11.1998

Хотел El de Salto – музеят на призраците

Хотел Ел де Салто се намира в близост до Богота, Колумбия, в непосредствена близост до водопада Текендама. Място с приказно красива природа и призрачни тайни. Вероятно именно красотата на местността и величието на водопада омайват хората чак до загуба на разсъдък.

Водопадът Текендама е висок 157м и е една от най-посещаваните туристически забележителности в Колумбия. До водите му може да се стигне с автомобил и е характерно, че те пресъхват напълно през декември. Районът е заселен около 10 000 г.пр. Хр., като това са едни от първите постоянни жители в Колумбия. Има много легенди, свързани с местността.

Една от тях е свързана с културата Чибча съществувала в периода XII – XV век. 
Фактът, че са говорили “чибча” ги идентифицира като езикова група, която нарича себе си “муиски” т.е. хора. Те основават селища край реки върху платото Кундинамарка (Боготското плато) в северните и южните райони на Източните Кордилери още от II век. Около Богота те почитали своя бог-закрилник - Бочика (Небесна дъга). Митът гласи, че когато хората се разселили по земята, от изток дошъл Бочика. Той е описван като белокож, със светли коси, с брада и мустаци и с дълъг плащ, украсен с малки дървени кръстчета. Учел хората да добиват памук, да тъкат платна и да шият дрехи, като извезват върху тях кръстчета. За враг на Бочика се обявил Чибчачум, божественият покровител на всички онези, които боравят със злато, както и на търгуващите с него. Чибчачум решил да залее с високи води платото на муиските. Тогава Бочика пробил скалите със златен жезъл и водата започнала да се оттича, но била толкова много, че и до днес тече като водопад – свещения водопад Текендама.

Според друга легенда, по време на испанското завоевание в Южна Америка, за да избягат от робството, коренните жители на района скачали от водопада и според легендата се превръщали в орли, за да запазят свободата си.

Хотел Ел де Салто дава възможност на хората да се насладят на уникалната природа възможно най-близо до нея - до самия ръб на скалата. Той е във френски готически стил и е бил построен като символ на радостта и елегантността на елитните граждани на Републиката на 20-те години на миналия век.

Къщата била посещавана от най-богатите хора в страната. Била разкошно обзаведена - имала 18 апартамента с бани и камини, и ресторант с тераса, с 4 надземни и 2 поземни, където били помещавани складове и перални.

Посещаемостта на хотела била в пряка зависимост от гледката към водопада. През следващите десетилетия населението в района се увеличило с много бързи темпове и била изградена голяма индустриална зона, което довело до силното замърсяване на река Богота и гледката далеч вече не била така красива. Затова и притокът на туристи постепенно намалявал.

Склоновете, в близост до хотела, често били последната твърда почва под краката на хора, които страдали от несподелена любов, на фалирали бизнесмени и на други хора с нещастни съдби, които скачали от скалата. За да се справят с притока на хора, търсещи край на живота си в местността, местните жители започнали да разпространяват слухове за духовете на мъртвите, които бродят наоколо. Пазачът на сградата твърди, че духовете са на гости на хотела, които били редовни посетители на бара и след стабилна почерпка, започвали разправии, които често прераствали в побоища, завършващи с полет през някой от прозорците към бездната пред хотела. Когато някой намирал писмо или някаква лична вещ без притежател, се е смятало, че притежателят й е сложил край на живота си, скачайки от скалите. Това допълнително спомогнало за намаляването на туристите и затварянето на хотела през 1990-та.

В момента на сградата е даден нов живот, като е превърната в музей на биоразнообразието и местната култура. Все пак драматичността витае в района и предстои да наблюдаваме какви ще бъдат следващите интересни събития около приказно-призрачния хотел.