Една жена би трябвало да има пари

Една жена би трябвало да има
на разположение достатъчно пари,
с които да може да наеме жилище за себе си,
дори и никога да не й се налага да живее сама.


Една жена би трябвало да има
поне една перфектна дреха,
която да облече, ако шефът й
или мъжът на мечтите й поиска да я види след час.


Една жена би трябвало да има
младост, която да помни с удоволствие.


Една жена би трябвало да има
минало, което е достатъчно пикантно,
че да си заслужава да бъде разказвано.


Една жена би трябвало да има
комплект отвертки, безжична бормашина и черен дантелен сутиен.


Една жена би трябвало да има
една приятелка, която винаги я разсмива, и една, която й позволява да си поплаче.


Една жена би трябвало да има
поне една хубава мебел, която е купила чисто нова
и не я е наследила от някого.


Една жена би трябвало да има
комплект от осем чинии,
кристални чаши за вино
и рецепта за страхотно ястие,
което да накара гостите й да се почувстват специални.


Една жена би трябвало да има
чувство за контрол върху собствената си съдба. 


Една жена би трябвало да знае
как да се влюбва,
без да загуби себе си.


Една жена би трябвало да знае
как да напусне работа,
да се противопостави на приятел
или да прекрати връзка,
без да унищожи приятелството,
съществувало преди това.


Една жена би трябвало да знае
кога да опитва с всички сили
и кога просто да се откаже.


Една жена би трябвало да знае
че не може да промени
дължината на бедрата си,
широчината на ханша си
или характерите на родителите си.


Една жена би трябвало да знае
че детството й може да не е било перфектно,
но вече е свършило.


Една жена би трябвало да знае
какво не би искала да направи
и какво би направила
заради една любов.


Една жена би трябвало да знае
как да живее сама,
дори да не й харесва...


Една жена би трябвало да знае
на кого може да вярва,
на кого - не;
и защо не бива да приема
нищо твърде присърце.


Една жена би трябвало да знае
къде да потърси подкрепа,
когато душата й е наранена...


Една жена би трябвало да знае
какво може и какво не би могла да свърши
за един ден, за месец...или за една година...

Мая Анджелоу

Известната афроамериканска писателка Мая Анджелоу почина на 28-ми май в дома си в Северна Каролина. Тя беше и поетеса, и борец за граждански права: "Детство, изпълнено с мъка и малтретиране, я бе накарало да замлъкне – но писателския глас, който тя откри у себе си, помогна на поколения американци да видят своята дъга сред облаците и ни вдъхнови да бъдем най-добрите версии на себе си", каза в изявление американският президент.

"Лошото дете на киното"

Ларс фон Триер е наречен от критиката „лошото дете на киното”, заради специфичния стил, с който прави филмите си и поради факта, че се опитва да се придържа към класическите модели в киното.

С творчеството му се запознахме на тазгодишния София филм фест. Неговите филми са определени за доста скандални. Той застъпва идеята за завръщане на правдоподобните истории в киното и отхвърля техническите и изкуствени мотиви от филмите.

Ларс фон Триер се стреми да се разграничи от комерсиализма в киното и търси сериозни теми, които са болезнени за света днес, поглед към световете, които крием в себе си. 

През творческата си кариера създава няколко трилогии. Всяка от тях е с различна тематика.  Първата е посветена на Европа и е съставена от филми, започващи с буквата „Е”  - „Елемент на престъплението”, „Епидемично” и „Европа”. След 1995 г. той създава трилогия посветена на доброто, носеща името „Златно сърце”, в която влизат „Порейки вълните” (1996г.), „Идиотите” (1998 г.) и „Танцьорка в мрака” (2000 г.). Има посветена трилогия на депресията, в която са включени филмите: „Антихрист”, „Меланхолия” (2011 г.) и най–новият му проект „Нимфоманка” (2013 г.).   Остава незавършена трилогията му за Америка, включваща филмите „Догвил” и „Мандерлей”.

Може да се каже , че Ларс фон Триер обича да нарушава жанровите канони. Пародира всички жанрове в киното - военния, детективските филми, мелодрамата, мюзикъла, гангстерския трилър, комедията, филмите на ужасите, а също така и апокалиптичното кино с филма „Меланхолия“.

Ще се разгледаме три от филмите на датския режисьор.

„Порейки вълните” (1996 г.) е филм, който печели много филмови награди, най–вече за актьорската игра в него.  Целта му е да раздроби на малки парчета темата за любовта, секса и крайната привързаност. Той е една ода на любовта, на вярата, на изкуплението. Една история, която ни кара да се запитаме кое е правилно и кое е грешно в суровата действителност, в която живеем. Филмът е една реалистична творба, посветена на вътрешния свят на човека. В него датският режисьор засяга и темата за дълбоката вяра.  Именно затова и първоначално той е бил озаглавен "Вездесъща любов".  Актьорската игра е брилянтна. Главните роли са поверени на Емили Уотсън и Стелан Скарсгард.

"Идиотите" (1998г.), както и "Порейки вълните", е причислен към трилогията на Триер за доброто.

 Всичко се върти около младите хора, които искат да избягат от реалния живот. Чрез тази игра, както я наричат всички,  всеки един от тях носи своите проблеми вътре в себе си. Всички се правят на луди през цялото време. Това е подигравка със съвременното обществото. Ларс фон Триер се опитва да ни покаже, че всички сме човешки същества и че с всеки трябва да се отнасяме по еднакъв начин. Всеки заслужава уважение независимо дали е идиот или луд.

"Идиотите" е една от най–шокиращите му творби. В този филм е показано грозното лице на модерното общество, което е издигнало в култ хедонизма, консуматорския нагон и егоизма. Това е една сатира, която остро критикува съвременния морал на обществото, деградацията му и оскотяването на хората.

През 2011 г. на екран излиза филмът „Меланхолия”. Основен мотив във  филма е депресията. Самият режисьор казва:  „При мен всичко започва със страха.”. Страхът обаче води до депресия, а след нея идва меланхолията, която е болезнено състояние на угнетеност, потиснатост и тъга.  

Самият Триер обяснява, че филмът не е съсредоточен върху края на света, а по-скоро върху душевното състояние на човека. Депресията, която обхваща човешката душа. Във филма виждаме ясни препратки към Шекспир. Английският драматург, въпреки че е живял доста преди Триер, създава също меланхоличен тип персонаж – принц Хамлет от едноименната трагедия. 
Двата женски персонажа в "Меланхолия", изиграни от Кирстен Дънст и Шарлот Генсбург, впечатляват изключително много. Актрисите са все едно две половини на ябълка, допълват се изцяло. Смесица на въображение и реалност.

Голото тяло тук отново е на показ. Това се явява  обща черта на всички  филми на Ларс фон Триер. Сексът за него не е свързан с любовта, а по-скоро с насилието, унижението (в „Порейки вълните”)  и предизвикателство към обществото (в „Идиотите” и „Меланхолия”). Това обикновено предвещава някаква катастрофа в живота на хората.

Филмите на Ларс фон Триер излизат от рамките на баналното и тривиалното. Пародира и осмива обществено приетите норми, като им се противопоставя.

Родената на прага

Родената на прага

Каквото и да ме правите,
Накъдето и да ме теглите –
Все такъв ще ми е нрава.

На одъра мама ме е родила,
Но аз мисля, че е било на прага
Или сред поле, на кръстопът.

Затуй всички посоки ме привличат,
Затуй съм и отсам, и отвъд.
Обувки с тънки токчета обичам
И звънки тротоари,
Обичам неонови барове
И булеварди шумни.

И боса да стъпвам обичам
По трева, по пясък, по шума;
И такава работа да върша,
Че силата ми да играе
И слънцето да ме прегръща.

Само да има пътуване – 
Грабвам дрехата,
На стъпалото скачам.
А през нощта детето си сънувам,
Роклята си в къщи окачвам…

Сигурно съм на праг родена!
Затуй две жени се бият в мене,
Две времена на две страни ме викат.
Не може ме оправи никой…


Днес, на 84 години, почина поетесата Станка Пенчева. Тя е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украйнски, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език.

"Нимфоманка" - непознатият свят на емоциите

Повечето от вас най-вероятно вече са запознати със заглавието на най-новото филмово творение на скандалния Ларс фон Триер. То беше сред най-нашумелите заглавия на тазгодишния София филм фест. Независимо дали сте гледали филма, или до вас са достигнали само мненията за него, сте наясно, че тази дългоочаквана лента в две части успя да предизвика бурни дискусии и противоречиви мнeния у зрителите.

Известният датски режисьор винаги успява да накара зрителя да се почуства неудобно пред екрана. Показването на голи тела също е нещо типично за естетиката на скандинавеца. В “Нимфоманка” обаче Триер цели не просто да скандализира публиката с голота и секс сцени. А какво е посланието на филма тогава?

В двете части на проекта е показана психологията на една нимфоманка, за която светът на емоциите е напълно непознат. Героинята Джо опознава себе си и света чрез секса, защото светът на емоциите ѝ е чужд.Сексуалността е водещата сила за нея, не я чувства като порок или заболяване. Джо обича своите желания, но и страда заради тях, защото не може да бъде заситена и се чувства отхвърлена от обществото. Филмът е изпълнен със скандални сексуални преживявания, които са лекомислени само на пръв поглед. Зад тях стои една самотна и неразбрана душа.

В този филм психоанализата играе важна роля за тълкуването и разбирането на природата на нимфоманката. Тя дава отговори за причините за поведението на Джо и може да открие корените за такъв тип свръхсексуалност.

Според Фройд сексуалният нагон и влечение е характерен за всяко дете, но не винаги се помнят. Тази своеобразна амнезия липсва при Джо. Героинята, която сама се определя като нимфоманка, помни сексуалното си влечение още от ранна детска възраст.

Разказът във филма e воден от главната героиня и има характера на интимна изповед. Тя разказва за безразборните си сексуални преживявания, за любовните си трепети и как достига до момент, в който вече не може да изпитва сексуално удоволствие. Натурализмът на сексуалните сцени предизвиква философски размисли върху поведението на героинята.

Непознаването на емоционалния свят провокира героинята, да го изследва единствено чрез удоволствието, което ѝ е познато. Въпреки че Джо се е обявила срещу любовта нещата се обръщат, когато приятелката ѝ Би ѝ разкрива тайната съставка на секса - любовта. Точно в този момент самата Джо се влюбва.

Когато най-накрая героинята има шанс да я изживее, тя сякаш я изтласква от съзнанието си. Емблематична е репликата, която героинята казва на любимия си в този момент - “Запълни всичките ми празнини”. Но колкото и вулгарно да звучи в контекста на случващото се в сцената, тя всъщност е молбата на героинята за пълноценен живот.

Във втората част на филма нимфоманката вече е безчувствена към сексуалните преживявания. Тя опитва да си възвърне чувствителността като опита нови усещания. На Джо ѝ остава като единствен вариант да прибегне до мазохизма и самонаказанието като начин да усети нещо. Според Фройд има силна връзка между удовлетворяването и изпитването на физическа или душевна болка. “Жестокостта и половия нагон са най-тясно свързани.” Фройд казва още - “Твърди се също, че всяка болка сама по себе си съдържала възможността за изпитване на удоволствие." За героинята Джо единствено физическата болка я кара да усеща нещо.

Интересно е режисьорското решение образът на Джо да бъде поделен между две актриси. В началото на филма актрисата  Стейси Мартин запленява зрителя с неповторимото си екранно присъствие. Втората актриса е Шарлот Генсбург, която сме виждали и в други филми на Ларс фон Триер. Тя пресъздава по много убедителен начин идеята за напълно срината и страдаща жена, която е съсредоточена около невъзможността да бъде заситена. Триер е искал да подчертае по много силен начин погрозняването и отчаянието на героинята си.

Затова ако все още не сте гледали скандалната "Нимфоманка", направете го, за да се запознаете с историята на Джо и да се убедите за пореден път в таланта на Ларс фон Триер.

Една проста и работеща техника във флирта

Ето един нов инструмент във Вашия флирт арсенал: Вашият глас. Изследванията показват, че жените и мъжете могат да манипулират своят глас, за да звучи още по-привлекателен.

Изследователи от Колежът Олбрайт правят изследване над 20 мъже и 20 жени, в който те да променят гласа си с цел да звучи по-уверен. Друга група от 40 души (20 мъже и 20 жени) изслушали всички записи и им дали оценка. 
Изследванията показват, че мъжете, които се стермят да звучат по-уверени, доминиращи и интелигентни не са възприети като по-привлекателни от жените, отколкото, ако говореха нормално. 
Обратното се оказва за жените. При целенасочената промяна на звученето на гласа им, мъжете им дават средно с една единица по-висока оценка за привлекателност за разлика от обикновеното звучене на гласа им.

Защо е гласът ни е толкова важен, когато става дума за сексапил? 
Изследователите казват, че нашата способност да променяме гласа си (и нашата способност да възприемаме фините разлики в гласовете на другите) е резултат от еволюционните промени. Гласът подсказва биологични биологични фактори, с които да преценим другите и да преценим можем ли да общуваме успешно с тях.