"Лошото дете на киното"

Ларс фон Триер е наречен от критиката „лошото дете на киното”, заради специфичния стил, с който прави филмите си и поради факта, че се опитва да се придържа към класическите модели в киното.

С творчеството му се запознахме на тазгодишния София филм фест. Неговите филми са определени за доста скандални. Той застъпва идеята за завръщане на правдоподобните истории в киното и отхвърля техническите и изкуствени мотиви от филмите.

Ларс фон Триер се стреми да се разграничи от комерсиализма в киното и търси сериозни теми, които са болезнени за света днес, поглед към световете, които крием в себе си. 

През творческата си кариера създава няколко трилогии. Всяка от тях е с различна тематика.  Първата е посветена на Европа и е съставена от филми, започващи с буквата „Е”  - „Елемент на престъплението”, „Епидемично” и „Европа”. След 1995 г. той създава трилогия посветена на доброто, носеща името „Златно сърце”, в която влизат „Порейки вълните” (1996г.), „Идиотите” (1998 г.) и „Танцьорка в мрака” (2000 г.). Има посветена трилогия на депресията, в която са включени филмите: „Антихрист”, „Меланхолия” (2011 г.) и най–новият му проект „Нимфоманка” (2013 г.).   Остава незавършена трилогията му за Америка, включваща филмите „Догвил” и „Мандерлей”.

Може да се каже , че Ларс фон Триер обича да нарушава жанровите канони. Пародира всички жанрове в киното - военния, детективските филми, мелодрамата, мюзикъла, гангстерския трилър, комедията, филмите на ужасите, а също така и апокалиптичното кино с филма „Меланхолия“.

Ще се разгледаме три от филмите на датския режисьор.

„Порейки вълните” (1996 г.) е филм, който печели много филмови награди, най–вече за актьорската игра в него.  Целта му е да раздроби на малки парчета темата за любовта, секса и крайната привързаност. Той е една ода на любовта, на вярата, на изкуплението. Една история, която ни кара да се запитаме кое е правилно и кое е грешно в суровата действителност, в която живеем. Филмът е една реалистична творба, посветена на вътрешния свят на човека. В него датският режисьор засяга и темата за дълбоката вяра.  Именно затова и първоначално той е бил озаглавен "Вездесъща любов".  Актьорската игра е брилянтна. Главните роли са поверени на Емили Уотсън и Стелан Скарсгард.

"Идиотите" (1998г.), както и "Порейки вълните", е причислен към трилогията на Триер за доброто.

 Всичко се върти около младите хора, които искат да избягат от реалния живот. Чрез тази игра, както я наричат всички,  всеки един от тях носи своите проблеми вътре в себе си. Всички се правят на луди през цялото време. Това е подигравка със съвременното обществото. Ларс фон Триер се опитва да ни покаже, че всички сме човешки същества и че с всеки трябва да се отнасяме по еднакъв начин. Всеки заслужава уважение независимо дали е идиот или луд.

"Идиотите" е една от най–шокиращите му творби. В този филм е показано грозното лице на модерното общество, което е издигнало в култ хедонизма, консуматорския нагон и егоизма. Това е една сатира, която остро критикува съвременния морал на обществото, деградацията му и оскотяването на хората.

През 2011 г. на екран излиза филмът „Меланхолия”. Основен мотив във  филма е депресията. Самият режисьор казва:  „При мен всичко започва със страха.”. Страхът обаче води до депресия, а след нея идва меланхолията, която е болезнено състояние на угнетеност, потиснатост и тъга.  

Самият Триер обяснява, че филмът не е съсредоточен върху края на света, а по-скоро върху душевното състояние на човека. Депресията, която обхваща човешката душа. Във филма виждаме ясни препратки към Шекспир. Английският драматург, въпреки че е живял доста преди Триер, създава също меланхоличен тип персонаж – принц Хамлет от едноименната трагедия. 
Двата женски персонажа в "Меланхолия", изиграни от Кирстен Дънст и Шарлот Генсбург, впечатляват изключително много. Актрисите са все едно две половини на ябълка, допълват се изцяло. Смесица на въображение и реалност.

Голото тяло тук отново е на показ. Това се явява  обща черта на всички  филми на Ларс фон Триер. Сексът за него не е свързан с любовта, а по-скоро с насилието, унижението (в „Порейки вълните”)  и предизвикателство към обществото (в „Идиотите” и „Меланхолия”). Това обикновено предвещава някаква катастрофа в живота на хората.

Филмите на Ларс фон Триер излизат от рамките на баналното и тривиалното. Пародира и осмива обществено приетите норми, като им се противопоставя.