по клепачите хуквам
и все забравям да те попитам,
как ме обичаш толкова рошава,
толкова хлъзгава през сърцето ти,
катереща са по клена,
който искаш да снимаш…
Как ме обичаш такава;
с рани по стъпалата от бързане,
с всичките ми объркани гравитации,
с ранното тръгване,
вечното непристигане…
Как ме обичаш
с всичките ми проклети стихове,
сънищата ми за високо,
с цялата сол във гърдите…
Започвам да се страхувам -
врабче, сгушено в мишницата ти –
че искам да съм различна.
Дишай… дишай в сърцето ми,
сресвай косите, снимай дърветата!
Аз мога всякак.
Катя Начева
Няма коментари:
Публикуване на коментар