За тези, които обичат да казват, че жените са ограничени, че светът е по-суров за жените и всичко е много по-трудно и опасно за нас – ето едно опровержение, защото когато човек наистина иска, намира начин да постигне целите си.
Александра Давид-Неел се противопоставя на всичко гореспоменато. Изследователка, пътешественик, теософ, анархист, атеист, феминистка, член на масонски орден, писателка и първата жена европейка, допусната до забранения град Лхаса в Тибет! Жена, живяла във време, когато „слабият пол” е бил смятан за красив аксесоар, затворен в пространството на дома и държан зорко под око и все пак разчупила всички общоприети представи за жената.
Родена е през 1868 г. във Франция под името Луиз-Йожени-Александрин-Мари Давид и само две години по-късно предприема първото си самостоятелно пътешествие из улиците на Париж (за ужас на родителите си). Следващото й приключение е на 18 години (1886 г.), когато се качва на велосипед и отпрашва сама от Брюксел до Испания, после до Френската Ривиера и през Алпите обратно вкъщи, без да каже на никого. (1886 г.! Та тогава жените не са си подавали и носа навън без придружител!) Опасно-неопасно, нищо не могло да спре Александра. Но това е само началото!
Александра била обещаваща оперна певица в двайсетте си години, но се отегчава от това и решава да посвети живота си на приключенията. Прекарва 40 години из Азия, търсейки духовно просветление. Прекосява Корея, Япония, Монголия, пустинята Гоби, като едва не умира (стига до там да готви ботушите си и това не е част от филм на Чарли Чаплин), върви пеша през Китай и Хималаите (в средата на зимата на 1924 г. на 5791 м. височина!), за да стигне Тибет, място, забранено за външни хора; осиновява тибетско момче Лама Йонгден, с когото осъществява повечето си пътешествия и е от изключителна помощ за нея през дългия й живот; вечеря с Далай Лама; живее няколко години в пещера (на 3657 м. височина), където медитира.
На 36-годишна възраст (1904 г.) се жени за Филип Неел по взаимна изгода, но малко след това заминава за Индия и почти не се вижда със съпруга си. Но подобна страстна и жива натура не може да остане и без някое любовно приключение сред многото други. В Индия среща Сидкеонг Тулку, млад и красив махараджа от Сикким, в когото се влюбва и остава най-значителната й любовна афера, доста краткотрайна, за съжаление, защото бива отровен през 1914 г. и умира. От него й остава само една огърлица от златни монети, която пази до края на живота си и отказва да продаде дори една от тях, независимо колко лошо е било финансовото й положение на моменти.
После се обръща към Гомчен, окултен учител, живеещ близо до Тибет. Смятан за магьосник, който контролира демони и лети във въздуха, той я обучава в медитация и техники за дишане, с които да създава топлина, което й спасява живота в пътуването през снеговете до Лхаса. В следствие от неговото влияние и учение, тя създава „Магия и мистерия в Тибет” и „Моето пътуване до Лхаса”, публикувани 1927 г. Александра заживява близо до Гомчен в пещера, заедно с осиновения си син Йонгден. След една от медиациите им Гомчен й казва, че в пътуването си до Лхаса ще получи съобщение „написано във вятъра”, какво е било и дали го е получила, не знаем, но явно е имала попътен вятър, щом е успяла да стигне целта. В края на обучението си при него, тя трябвало да мине и съответното изпитание – да се изкъпе в планински поток под лунна светлина и после гола да седне и да медитира до зазоряване (напомням, че се намира на 3657 м. височина!). Тя се простудява, но все пак успява да премине и през това и да продължи пътешествието си из Тибет и да установи, че среща високо развита цивилизация, за разлика от общоприетото мнение тогава. Преоблича се като просяк в дрипи, който служи на Йонгден, за да навлезе свободно в Тибет, а после духът й толкова впечатлява всички, че е възприета като преродена богиня и дори се бояли от нея.
На 60-70-годишна възраст отново посещава Китай и Япония, но положението по това време било бедствено (1937 г.), бедността и японският империализъм по това време били в своя пик. Затова с много усилия едва успява да стигне Индия (пеша и на 70 години).
На 100-годишна възраст Александра си подновява паспорта с идеята да пътува отново до Тибет, но не доживява до този миг. Умира на 101 години! Прахта й, както и тази на Йонгден, е разпръсната над водите на Ганг през 1971 г., каквото е било нейното желание.
Александра Давид-Неел е сред най-големите изследователи на Тибет и написва 25 книги върху източната култура, религия и пътешествия, сред които и все още впечатляващата „Моето пътуване до Лхаса: Класическата история на единствената западна жена, успяла да влезе в Забранения град”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар