05:00 – време за ставане, време за започване на едно дългопланирано пътешествие. Нов ден, нови емоции, нова дестинация. Бързо обличане и приготвяне и поемаме на запад към една от най-красивите столици в Европа – Виена.Многогодишна мечта на майка ми беше да посети това пространство на аристократизъм, изтънчена архитектура със зашеметяващи готически катедрали, пространство на култура, застинало в едно отдавна отминало време, към което се бяхме запътили. Да, това е Виена! Град от миналото, достъпен в настоящето. Най-накрая дойде денят за осъществяването на нейната мечта и аз бях с нея да я подкрепям, да й помагам и да се наслаждавам с цялото си същество на този магически град, с който се свързах завинаги и който откри за мен света на дами и джентълмени, които, противно на очакванията, съществуват и днес.
И така 05:00 часа е и ние сме на път за летището – това е моя лична мечта. Чекиране, чакане, настаняване и ето ме – готова да полетя. Бученето заглуши всичко, скоростта ме прилепи до седалката и неусетно се отделихме от земята и се отправихме към облаците. Какво странно усещане е да останеш без земя под краката си (подът на самолета не се брои). Виждаш всичко отвисоко и дори не можеш да повярваш, че се побираш в онези малки кутийки долу. Продължаваме да се издигаме и лека пара, като нежна мъгла, ни обгръща и затруднява гледката към земята. Постепенно се сгъстява и накрая вече нищо друго не се вижда, освен облаци, облаци и пак облаци. Бели пухкави облачета плуват наоколо, а ние на свой ред се потапяме в тях и чувство на сигурност ме сгрява отвътре, някакво лъжливо усещане за материя, която ни държи, като памук, който ни изолира от всичко. Но всичко си има край и следователно все по някое време трябваше да се приземим, а предвид това, което следва, дори не съжалявам.
Кацаме, благодарим за успешния полет и се радваме да усетим отново земята под краката си. Следваща отправна точка е влакът за Виена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар