„Златю Бояджиев и Бараците” в София

Бараците (1964 г.)

От 13 юни до 1 септември Софийска градска галерия ще бъде любезен домакин на творчеството на Златю Бояджиев. Изложбата отбелязва 110 години от рождението му и е разделена на две части – едната показва различни етапи в творческото развитие на художника, а другата е посветена на красивото и вдъхновяващо приятелство на Златю Бояджиев с Васил Бараков и Давид Перец – тримата известни като Бараците.

Автопортрет (1941 г.)

Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в с. Брезово (сега град) и е починал на 2 февруари 1976. От картините му ни гледат сцени от селския бит, пейзажи, портрети, къщите на Стария град в Пловдив.

Овчари (1941 г.)

Според сина му, Геогри, баща му е бил изключително плодотворен художник, който е рисувал по една картина на ден, при това след инсулта, който оставя парализирана ръката, с която твори. Животът на художника, пианиста, скулптура е заключен в ръцете, които улавят света около тях и го канализират според префинената чувствителност на артиста. Загубата на ръката коренно променя този свят. Страстта към боите не го оставя на мира, докато след години упорит труд не се научава да рисува с лявата си ръка и картините му добиват нов, различен живот, който издига художника до нивото на най-добрите ни постижения в модернистичната живопис. От ренесансов, неокласически стил преминава към експресионистичен, авангарден и много драматичен в цветовете и композициите. Платната му се изпълват с множество персонажи и динамика. Трагедията се трансформира в нещо ново и красиво, култивирано от силата на духа на художника и от пристрастяващия аромат на бои.

Стълпотворение (1965 г.)