Френска капсула на времето

Симон дьо Бовоар е една от най-забележителните жени на 20-ти век – тя е на първо място писател: автор на есета, новели, метафизични романи, философски трудове, както и създател на трактата „Вторият пол”, който се смята за основополагащ текст на съвременния феминизъм. Бовоар от ранна възраст се развива интелектуално, окуражавана от баща си, а по-късно става и най-младият студент в Сорбоната, който преминава следдипломния изпит по философия. Самият й живот е изключително вълнуващ – има връзка със Сартр, а обръжението й е съставено от най-големите френски интелектуалци; пътува много – САЩ, Китай, Русия, Куба, запознава се с Фидел Кастро, Че Гевара, Мао Тзе Дунг. Бовоар има силно изявени политически позиции и се бори за правата на жените в Алжир по време на войната. Френската интелектуалка скандализира по-голямата част от обществото с бисексуалните си връзки (на два пъти е уволнявана от учителски пост, заради интимни отношения с малолетна ученичка), с подкрепата си за аборта, който по това време е подсъден и се обявява против брака, който според нея легитимира мъжкото господство. За времето си нейните убеждения са повече от провокативни и крайно скандални за една жена. Това е възможно най-сбитият разказ за житейския път на Бовоар, който ни подсказва, че и в романите си е вложила биографични елементи от авантюристичните си преживявания.

    

„Мандарините” излезе на български с огромно закъснение – книгата печели наградата „Гонкур” през 1954, а чак през 2011-та става едно от преводните събития на книжния пазар у нас. В Древен Китай мандарините са най-образованите и влиятелни цивилни, а в книгата на Бовоар са представителите на най-елитната интелигенция. Историята на романа ни дава изключително точна представа за следвоенното време и живота на френските интелектуалци. Основните персонажи в романа са прототипи на самата Бовоар – Ан

Дьоброй, Сартр - Робер Дьоброй, Албер Камю – Анри Перон и американският любовник на Бовоар – Нелсън Олгрен, който може да бъде припознат в Луис Броуган. "Мандарините" е напрегнат, интелектуален, историзиращ, екзистенциален и сложен роман, текста за травмата от войната, смъртта, миналото, опитващ да намери някакъв път към бъдещето. Битките са не само спомени от бойното поле и световната покруса, те са и душевни – героите непрекъснато са в конфликт със себе си и околния свят, надскачат границите си, затварят се в себе си, задават си въпроси, търсят смисъла на живота, ролята на литературата, активни са политически, доминират и се подчиняват. Бовоар ни показва светското общество и неговите скрити зад блясъка язви, лицемерието на САЩ и Русия, скандалните разкрития за съветския ГУЛАГ, самоунищожението на зависимата жена и страха от безформеното бъдеще.

"Мандарините" е роман за кризата – не само личната, но и историческата. Бовоар ни поднася интелектуално удоволствие от 615 страници, които се изчитат на един дъх.

Хвани ми ръката...

               хвани ми ръката
               заведи ме там
               където е шарено
               ще носиш дрехи

               само от слънце
               и парфюм от
               сол вятър мен
               ще танцуваме
               ти като буря
               а аз ще те водя
               и всяко завъртане
               ще е гръм
               пурите си ще паля
               от бедрата ти
               а черният ром
               ще облизва
               всяка твоя извивка
               като джентълмен
               като копеле
               като мен
               хвани ми ръката
               Куба е там
               където се обичаме.


              Августин Господинов

Умира бавно този...

Умира бавно този,
Който не пътува,
И този който не чете,
И който музика не слуша,
И който във очите няма благодарност.

Умира бавно този,
Който себеуважението си погубва сам,
И този който никому за нищо не е помага.

Умира бавно този,
Който с непознатите избягва да говори,
И който, роб на навиците стари,
Върви по пътища еднакви всеки ден,
И който никога не е сменил занятие,
И този който никога не е рискувал,
да промени цвета на дрехите дори.

Умира бавно този,
Който избягва всякакво вълнение,
И крие вихъра от чувства и емоции,
А с тях се връща блясъка в очите ни,
И се лекуват бързо наранените сърца.

Умира бавно този,
Който никога не сменя курса,
Нещастен в работата си и в любовта,
И този който не рискува нищо,
За да последва своята мечта,
И този който, па макар веднъж в живота,
Не е загърбил здравия си разум.

Живей сега,
Рискувай още днес и
Действай веднага!
Не се оставяй да умираш бавно!

Пабло Неруда

ON! FEST

ON! FEST e още едно страхотно събитие, което ще се проведе този месец. Фестивалът с невероятно разнообразна програма започва на 20-ти септември и продължава три дни. ON! FEST обединява в себе си най-интересното в съвременното градско изкуство, начини на забавление, спорт и лайфстайл. Пригответе се за много приятни емоции и изненади на обичайното място- Inter Expo Center.

Програмата включва демонстрации с ролери и BMX, Drift шоу с 6 автомобила, танци, музика, разнообразни уъркшопове, гейминг, паркур, аниме. За повече подробности отнсно събитията можете да разгледате сайта на фестивала - http://onfest.bg/bg

Билети ще намерите на касите на: Germanos, Пикадили, OMV, Техномаркет, Технополис, Office 1, магазин На тъмно, Rush Streetlife Store, както и онлайн от Eventim.bg.

Свежи идеи за разделители за книги

Тъй като никъде не успяхме да намерим историята на разделителите за книги, предположихме, че би могла да бъде следната - "Едно момче, на име Владимир, например, много обичало да чете и имало любим разделител за книги. Един ден, докато четял му се доспало, но не отбелязал страницата, до която стигнал. Събудил се няколко часа по-късно, озовал се вътре, между страниците на книгата, което историците по-късно нарекли Проклятието на изгубените страници."

За да не бъдем и ние подвластни на него, решихме да ви предложим някои чудесни и красиви идеи, с които да отбелязвате страниците, до които сте стигнали.

Този разделител можете да направите от текстил или само ушенцето отгоре да бъде текстилно, а останалата част от картон, които да залепите един за друг.

Прелестно хартиено сърчице, което, при желание, можете да направите и от плат. Формата на сърце би могла да бъде заменена и с друга, която може да изпълнява същата функция.

Една "мовембър" идея - мъжкият разделител за книга

Жените-воини на Изтока

Да се разходим малко назад във времето и погледнем на изток към феодална Япония. Какво виждаме? Приказните дървени сгради с извити покриви и хармонични градини, цъфналите вишни, гейши с малки хартиени чадърчета и цветя в косите, вероятно и самураи, които вървят с гордо вдигната глава... За самураите много е говорено, писано и дори филмирано (който не е гледал "Седемте самураи" на Акира Куросава, може да попълни пропуска си след тази статия). Те са смелите воини от висшето съсловие в Япония. Образовани, силни и изкусни в бойните изкуства. Но далеч не са единствените заслужили слава воини, нито са първи по рода си!

Да сте чували за онна бугейша? Вероятно не. Поради някаква причина историците предпочитат мъжете-герои, а в случая говорим за жени-герои. Онна бугейшите са жени-воини от висшата класа, които са участвали в битките рамо до рамо с мъжете и са защитавали своите семейства и шогунат с цената на живота си. Те не се вписват в типичната представа за ролята на жената, която не е била много по-различна в Япония от тази в Европа например. От жената се очаквало да бъде нежна, крехка, да седи в дома и да се грижи за уютната атмосфера. Бойните изкуства не влизали в сметките. Но по стечение на обстоятелствата на жените им се наложило да придобият известни бойни умения, за да защитават домовете си, когато мъжете отсъстват, а в случай на война, да се бият и умират с чест заедно с тях. Дори е имало женско сепуко (това е ритуално самоубийство, типично за самураите, представлява разрез на корема, като е въпрос на чест да го изтърпиш, без да показваш болката си; при жените се е прерязвало гърлото). Онна бугейшите имали и предпочитани оръжия, като най-често прибягвали до нагината (дълъг жезъл с извито острие накрая).

Сред най-известните, но и забулени в тайни, онна бугейши са императрица Джунгу и Томое Гозен.

Императрица Джунгу в Корея

Императрица Джунгу (169-269 сл. Хр.) доказва уменията си на воин доста преди да се появи класата на самураите. Била е женена за четиринадесетия император на Япония – Чуай, който управлявал между 192 и 200 г. Когато той умира, тя става регент и повежда страната във война срещу Корея, като според легендите побеждава, без да е пролята и капка кръв. По това време е била бременна с престолонаследника, който изчакал три години в утробата й, докато войната приключи и тогава се родил. Обяснението било, че той всъщност е бил Хачиман – богът на войната. Историците спорят около събитията от онова време, но е факт, че се е превърнала в толкова важен символ за Япония, че през 1881 г. се появила върху банкнота (тя била първата жена изобразявана върху банкнота в Япония).

Томое Гозен (1157-1247) е друга легендарна дама, която е участвала във войната Генпей (1180-1185) и се смята, че е оцеляла. Според исторически източници: 

„Томое беше изключително красива, с бяла кожа, дълга коса и чаровни черти. Тя беше също забележително силен стрелец (бел. на авт.: с лък), а като фехтовач тя беше воин, струващ колкото хиляда, готова да атакува демон или бог, върху кон или на крак. Тя се справяше с конете с превъзходно умение; яздеше невредима надолу по опасни склонове. Когато и да е надвиснала битка, Йошинака (бел. на авт.: Минамото но Йошинака – неин любовник, генерал и член на самурайския клан Минамото) я изпращаше като негов пръв капитан, екипирана със здрава броня, свръхголям меч и мощен лък; и имаше повече прояви на храброст от всички останали негови воини.” (из "Историята на Хайке"). Какво точно се е случило с нея след войната не се знае. Според някои се е била и умряла геройски, според други е отрязала главата на врага и е изчезнала, а според трети се е омъжила за Уада Йошимори, след чиято смърт е станала монахиня. Независимо от това, тя е станала вдъхновителка на много творци. Историята й е представяна в традиционния японски театър кабуки, телевизионни серии, аниме, книги, видео игри, картини и др.

На първата картина Томое свири на кото (традиционна роля), а на втората е в битка.

Онна бугейша – една друга страна на консервативна Япония, на традиционния женски идеал, на гейшите, на изкуството!

ПАРКирането разрешено!

В петък, на 20-ти септември, няколко очертани места за паркиране в София ще се превърнат във временни паркове.

PARK(ing) Day е глобално, ежегодно събитие, в което граждани, артисти, дизайнери, активисти и организации си партнират във временното преобразяване на паркинг места в паркове. Зеленият проект се реализира за трети път в столицата ни, от фондация Credo Bonum в партньорство с организацията Rebar, арт и дизайн студио от Сан Франциско, които са автори на идеята.

Броят на временно преобразените публични пространства, които ще могат да бъдат видени в рамките на деня, ще надхвърли 28 места в различни части на столицата. 

Ограничения в дизайна на парк мястото няма. През последните години участниците по света са превръщали паркинг места в безплатна здравна клиника, градска ферма, арт инсталация, политически семинар, място за безплатни уроци по танци и йога, магазин за безплатен ремонт на колелета и дори за парк(инг) сватба.

В София паркингът на Credo Bonum пред галерията на фондацията на ул. Бенковски ще работи като информационен център, откъдето ще може да разберете повече информация за всички участници.

Проектът Crazy Taxi на група „Изчезваща София“ ще превземе четири паркинга като на всеки от тях ще има различни „превозни средства“ оцветени като таксита. Всеки желаещ ще може да изпробва алтернативни методи за придвижване в града като скейтборд, ролери или метла.

Любителите на бирата ще могат да научат интересни факти за кехлибарената напитка и историята на марката в специална изнесена музейна експозиция – „Светът на Загорка“ на ул. Княз Александър 1.

PARK(ing) библиотека пред Полския институт на ул. Веслец 12, ще зарадва посетителите си с много награди като интересни книги и пътеводители, свързани с полската култура и туризъм. Посолството на Дания предлага малка датска градина със състезание по оцветяване за деца и ще почерпи всички с датски маслени бисквитки.

Очакват ви още много изненади! В рамките само на един ден PARK(ing) Day ще опита да вдъхнови своите посетители и да ги накара да се замислят за нови идеи за преобразяването на градското пространство.

 

Великата загадка

Никой не иска да се спира задълго на тази тема, но отделете само минута, за да помислите какво се случва с нас след смъртта. Представете си, че душата остава след смъртта. Дали душата отива на друго място или смъртта е абсолютният край? Вярвате ли в съществуването на рай и ад или в прераждането на душата? Същите тези въпроси са вълнували хората години наред, но трябва да признаем, че дори и сега да нямаме никаква светлина по въпроса. Смъртта си остава най-великата загадка в живота.

В този сценарий си представете, че душата остава след смъртта. Каква форма мислите, че приема, след като се освобождава от тялото?

1. Душата е с размера и формата на тялото, в което е била.

2. Душата запазва човешката си форма, но увеличава размера си.

3. Душата е съвсем мъничка и с човешка форма, подобна на фея.

4. Душата е като огнена топка или облак – няма определена форма.

Идеята Ви за душата е директно отражение на представата Ви за самите Вас. Описанието, което сте избрали, показва как се чувствате в кожата си.

1. Душата е с размера и формата на тялото, в което е била.
Вие се радвате на най-ценното притежание на света – самоуважението. Приемате се с всичките си недостатъци и се обичате такива, каквито сте. Запазете това отношение през целия си живот и не спирайте да откривате нови и нови неща, които харесвате у себе си.

2. Душата запазва човешката си форма, но увеличава размера си.

Не сте доволни от сегашното си положение. Усещате, че Ви предстои да вкусите и постигнете толкова много неща, което Ви кара да виждате истинската си същност много по-голяма, отколкото е в момента.

3. Душата е съвсем мъничка и с човешка форма, подобна на фея.

Въпреки всичките си положителни качества, все още не сте открили онова, което да Ви накара да се почувствате значими и велики. Не става въпрос толкова за чувство на неудовлетвореност, колкото за съмнение в собствените си способности. Склонни сте да се питате: “Какво не ми е наред?”, но сякаш не сте в състояние да намерите отговора. Не Ви е наред това, че сте човек като всички останали, т.е. несъвършен. Приемете го и ще забележите, че да си човек има своите плюсове.

4. Душата е като огнена топка или облак – няма определена форма.

Не се тревожите за недостатъците си и не се гордеете със силните си страни, сравнението с други хора въобще не Ви притеснява. Всъщност почти не се интересувате от собствената си личност. Това е или защото сте невероятно повърхностни, или много мъдри. Но дори и това не Ви се струва особено важно.

Предсказанията на Едгар Алън По

Вярвате ли в предсказанията? Е, смята се, че писателят Едгар Алън По е могъл да предсказва чрез своите произведения. 

По известен e като създател на детективския жанр в американската литературата.  

Според него е много по-интересно престъпленията да бъдат разкривани от любителите  на престъпления. Той, като любител на криминалната интрига,  достоверно я вмъква в своите произведения. Прогнозите, които правел в разказите, се сбъдвали десетилетия по-късно. Едгар Алан По се оказал родоначалник на жанр от литературни предсказания. Фактите сами говорят за себе си. 

Едно дело от 28 юни 1884 година предизвиква интереса на хората към предсказателните способности на По. Историята е следната:  От английското пристанище Саутхемптън към далечните брегове на Австралия потеглила яхтата Миньонет с екипаж от четирима души. Сред моряците се оказал и един новак, избягал от родителите си. Това бил 17-годишен младеж, носещ името Ричард Паркър. Яхтата попаднала на буря и потънала. 16-те дни в плаване на саморъчно направен сал без запаси от храна и питейна вода сломили оцелелите. Пръв не издържал младежът, започнал да пие морска вода и отслабнал. Останалите не могли да се справят с глада. Когато скиталците били прибрани от Монтесума, един от тях разказал какво им се случило в морето и делото достигнало до съда. Много интересно е, че в далечната 1838 г., всички подробности били описани от Едгар Алан По в "Повест за приключенията на Артър Гордън Пим". Дори името на загиналия, Ричард Паркър, напълно съвпадало с действителността . 

В същата книга било открито още едно загадъчно предсказание. Според А. С. Сонин, който е доктор по физико-математически науки, запознавайки се с определен откъс от книгата установил, че По подробно е описал свойствата на течните кристали, а те били открити половин век след завършване на повестта. А ето и откъса: "Загребвайки вода в съд и оставяйки я да се успокои, забелязахме, че се разслоява на множество отчетливо различими жилки, като всяка имаше определен оттенък, че те не се смесваха и че силата на сцепление на частиците на една или друга жилка бяха несравнимо повече, отколкото между различните жили. Прекарахме нож напряко на струите и те веднага се събраха, както става с обикновената вода, а когато извадихме острието, никакви следи не останаха. Ако внимателно се прокара нож между две жилки, то те се отделяха една от друга и чак след известно време силата на сцепление ги сливаше отново заедно.”

Елементи с пророчески  характер биват открити и в други произведения на американския писател. В разказа си "История с въздушен балон", той описал полет над Атлантика. Такова събитие се случило век по-късно. В "Разговор с мумия” виждаме мумия, която е съживена с помощта на електрически ток.  Известно е, че с помощта на електрически заряд се подновява дейността на спрялото сърце. Оживялата мумия пък разказва, че хората могат да изпадат в продължителен, летаргичен сън и могат да живеят по 800 години, както се казва в Библията. 

Дори смъртта на този велик писател е забулена в мистериозност. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години.  Ритуалът всяка година е винаги един и същ: в ранните часове на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози. 

Вие как мислите дали американския писател е имал тази дарба да предсказва събития?

Монолог на опитомената пчела

Омръзна ми жуженето нахалост.
Омръзна ми килията от восък.
Към мене никой не изпитва жалост,
дори Христос
не ме настъпва с босия...
Не роптая - просто ми се жили.
Безсмислено от цвят на цвят се лутам -
излитам първи, връщам се -
ухилен,
пак търтея яде меда за утре.
Пак бърше лигите от медовина,
пак сърба, лочи и пръхти, и мляска...
Един от нас ще трябва да загине -
в света на кошера е вече тясно.
Крилата ми все лепнат от въпроси
и бие в жилите ми огнен сок...
Слънчасала към слънцето се нося,
а пламналия мак е тъй висок!

Румен Леонидов

Свят от фетиши

 

След като разгледахме фобиите (тук), да поговорим и за фетишите. Първоначалното значение на фетиша е било обвързано със свещен предмет, за който се смятало, че притежава магическа сила (такива в днешно време могат да бъдат талисманите и амулетите). В последствие значението на думата се разширява и днес доста по-често се употребява като сексуален фетишизъм или – парафилия (И кой според вас го разширява? Зигмунд Фройд, разбира се, според когото фетишът се дължи на травма в детството.).

 

Всички имаме предпочитани части от тялото на човек. За жените това най-често са ръцете, коремът, раменете или гърбът. За мъжете сме наясно кои са най-разпространените... Но има и по-различни влечения – към предмети, места или действия, които доста хора биха намерили за малко... странни. Ето и по-забележителните от тях:

 

Фетиш към неодушевени предмети

Обикновено това са неща като определено облекло, бельо, обувки, чорапи и др. (в тази категория попада и обличането на дрехи от другия пол, което се нарича трансвествен фетишизъм, каква ли травма в детството отключва това?). Към тях се прибавят и сексуалните влечения към картини, сгради, статуи и каквото се сетите. Дори една жена на име Ейя-Риттер Берлинер Мауер през 1979 г. се жени за Берлинската стена. Представете си ужаса й, когато я разрушават. Не всяка любов има happy end, затова пък друга жена, омъжена за Айфеловата кула, все още се радва на щастлив брак (как кулата е потвърдила своето „да” пред света си остава мистерия...). Към тази категория може да се прибави и форнифилията, която се проявява като възбуда от представянето на хора като мебели.

Омораши

 

 

В Япония има и фетиш към хора, на които им се пишка. Да, точно така, фетишистите дори наемат актриси, които да се преструват, че им се ходи до тоалетната. Това не включва никаква голота и си е доста софт всъщност.

Макрофилия

 

 

Харесвате Жерар Депардийо заради големия му нос? Тогава може би и вие попадате в категорията на макрофилите. За тях колкото повече, толкова по-добре, защото влечението е именно към големия размер, дори гигантски по възможност. Може да се отнася до крака, ръце, носове или пък ръст, всеки си има предпочитания.

Формикофилия

 

 

Ужасът (фобията) при едни може да е върховна наслада при други. Формикофилията представлява удоволствие от насекоми, които лазят по тялото ти и дори по възможност те хапят и жилят. На тях едва ли им се налага да си купуват препарати против хлебарки или комари, практично.

Симфорофилия

 

 

Гръм и мълнии, порои, разтърсващи импулси и стонове от недрата на Земята, еротично? За някои, да. Тези хора много си падат по бедствията и колкото по-мощни и унищожителни са, толкова по-въздействащо. Някои дори си докарват големи бели, играейки си с огъня, защото във възбудата си им е трудно да вземат адекватното решение да се махнат от горящата кола или сграда (true story!).

Хиерофилия

 

 

Защо религията да не бъде секси? За някои хора си е върхът на удоволствието. При хиерофилията въздействат всякакви религиозни предмети и хора, свързани с религията.

Дендрофилия

 

Ето едни почитатели на природата и най-вече на дърветата! Един малко по-различен начин да се насладиш на природата...

Вампиризъм и Автовампиризъм

 

Да благодарим на поредицата „Здрач” за увеличаването на популярността на този фетиш. Удоволствието е от приемане на кръв и представянето, че си вампир.

Плюшофилия

Вероятно някои пазят по-упорито детското в себе си щом не могат да се откажат от плюшените играчки дори в леглото!

Ворерафилия

 

Не всички фетиши са невинни и безопасни. Ворерафилията представлява сексуален канибализъм, желание да отхапеш от партньора си. Най-известният ворерафил е Армин Мейвес, който пуска обява в интернет, че търси мъж, когото да изяде и убие и изненадващо такъв се намира... В момента Армин Мейвес излежава доживотна присъда в Германия.

Хибристофилия

 

 

Падате ли си по лошите момчета, момичета? Хибристофилията се среща главно при жени, които изпитват влечение към престъпници и дори нарочно попадат в затвора, за да се сближат с повече от тях...

 

Фетишите могат да разнообразят ежедневието, но не бива да го обсебват, така че полека с дърветата и сградите, за да няма пострадали после.

Лунното вълшебство на Георги Господинов

„И всичко стана луна” на Георги Господинов е една от малкото книги, която успя искрено да ме изненада – не съм любител точно на разказите, винаги ме е дразнило в тях това, че влизаш в историята и твърде бързо тя приключва, оставят ми горчив привкус, недовършен. „Лунните” истории на Господинов обаче ме плениха веднага – всяка дума беше точно на мястото си, персонажите бяха толкова истински и пълнокръвни, че ги усещах до себе си, сякаш  ги познавах от дълги години и сега просто научавах повече за живота им. 

Харесвам книги, които ме карат да мисля, а тази е точно такава – след всеки разказ се спирах, за да разсъждавам над събудилите се в мен въпроси и да се наслаждавам на отговорите. Чувствата, които се пораждаха  от описаните закъснели срещи,  от апокалиптичните картини, тъжните самоубийства, веселите случки, забавните диалози, душевните катарзиси, са много повече, отколкото човек може да очаква да получи от 168 страници.

Когато затворих книгата и въздъхнах дълбоко, наистина ми се стори, че всичко стана луна.