Да се разходим малко назад във времето и погледнем на
изток към феодална Япония. Какво виждаме? Приказните дървени сгради с извити
покриви и хармонични градини, цъфналите вишни, гейши с малки хартиени чадърчета
и цветя в косите, вероятно и самураи, които вървят с гордо вдигната глава... За
самураите много е говорено, писано и дори филмирано (който не е гледал "Седемте
самураи" на Акира Куросава, може да попълни пропуска си след тази статия). Те
са смелите воини от висшето съсловие в Япония. Образовани, силни и изкусни в
бойните изкуства. Но далеч не са единствените заслужили слава воини, нито са
първи по рода си!
Да сте чували за онна бугейша? Вероятно не. Поради
някаква причина историците предпочитат мъжете-герои, а в случая говорим за
жени-герои. Онна бугейшите са жени-воини от висшата класа, които са участвали в
битките рамо до рамо с мъжете и са защитавали своите семейства и шогунат с
цената на живота си. Те не се вписват в типичната представа за ролята на
жената, която не е била много по-различна в Япония от тази в Европа например.
От жената се очаквало да бъде нежна, крехка, да седи в дома и да се грижи за
уютната атмосфера. Бойните изкуства не влизали в сметките. Но по стечение на
обстоятелствата на жените им се наложило да придобият известни бойни умения, за
да защитават домовете си, когато мъжете отсъстват, а в случай на война, да се
бият и умират с чест заедно с тях. Дори е имало женско сепуко (това е ритуално
самоубийство, типично за самураите, представлява разрез на корема, като е
въпрос на чест да го изтърпиш, без да показваш болката си; при жените се е
прерязвало гърлото). Онна бугейшите имали и предпочитани оръжия, като най-често
прибягвали до нагината (дълъг жезъл с извито острие накрая).
Сред най-известните, но и забулени в тайни, онна
бугейши са императрица Джунгу и Томое Гозен.
Императрица Джунгу в Корея |
Императрица Джунгу (169-269 сл. Хр.) доказва уменията
си на воин доста преди да се появи класата на самураите. Била е женена за
четиринадесетия император на Япония – Чуай, който управлявал между 192 и 200 г.
Когато той умира, тя става регент и повежда страната във война срещу Корея,
като според легендите побеждава, без да е пролята и капка кръв. По това време е
била бременна с престолонаследника, който изчакал три години в утробата й,
докато войната приключи и тогава се родил. Обяснението било, че той всъщност е
бил Хачиман – богът на войната. Историците спорят около събитията от онова
време, но е факт, че се е превърнала в толкова важен символ за Япония, че през
1881 г. се появила върху банкнота (тя била първата жена изобразявана върху
банкнота в Япония).
Томое Гозен (1157-1247) е друга легендарна дама, която е участвала във войната Генпей
(1180-1185) и се смята, че е оцеляла. Според исторически източници:
„Томое беше
изключително красива, с бяла кожа, дълга коса и чаровни черти. Тя беше също
забележително силен стрелец (бел. на авт.: с лък), а като фехтовач тя беше
воин, струващ колкото хиляда, готова да атакува демон или бог, върху кон или на
крак. Тя се справяше с конете с превъзходно умение; яздеше невредима надолу по
опасни склонове. Когато и да е надвиснала битка, Йошинака (бел. на авт.: Минамото
но Йошинака – неин любовник, генерал и член на самурайския клан Минамото) я
изпращаше като негов пръв капитан, екипирана със здрава броня, свръхголям меч и
мощен лък; и имаше повече прояви на храброст от всички останали негови воини.”
(из "Историята на Хайке"). Какво точно се е случило с нея след войната не се
знае. Според някои се е била и умряла геройски, според други е отрязала главата
на врага и е изчезнала, а според трети се е омъжила за Уада Йошимори, след
чиято смърт е станала монахиня. Независимо от това, тя е станала вдъхновителка
на много творци. Историята й е представяна в традиционния японски театър кабуки,
телевизионни серии, аниме, книги, видео игри, картини и др.
На първата картина Томое свири на кото (традиционна роля), а на втората е в битка. |
Онна бугейша – една друга страна на консервативна
Япония, на традиционния женски идеал, на гейшите, на изкуството!
Няма коментари:
Публикуване на коментар