Лентата на Мьобиус е дълга, правоъгълна, усукана лента, на чийто принцип Ешер създава своите картини.
Това е и последният филм на южнокорейския режисьор Ким Ки-Дук и е най-крайното му и заплетено филмово произведение до момента. Появява се на екраните първо на фестивала във Венеция през 2013 г. и чак след това в родината му, където обаче е забранен. Когато излизат положителните оценки и високият рейтинг на филма, там също започва да добива популярност, а у нас може да се види на София Филм Фест.
Андрю Чан (от Кръга на филмовите критици на Австралия) казва за филма: "Да наречеш Мьобиус смел е всъщност омаловажаване, тъй като е много повече от това, това е филм, който ще ви преследва, ще се задържи при вас и вероятно ще ви обезпокои, докато не забравите завинаги за него".
Това определено е филм, който може да обезпокои зрителя, да го възмути, да го разбунтува срещу подобни извращения и в крайна сметка, да го остави с широко отворени очи, докато не се появят финалните надписи на екрана. Ким Ки-Дук ни представя една драма, подобна на гръцка трагедия, и почти виждаме Едип в ролята на едно южнокорейско момче, навлязло в пубертета и започнало да открива своята сексуалност, за да се откаже от нея завинаги. Проблемите, които имат майка му и баща му (свързани с неговите изневери), неминуемо рефлектират върху него, за да му нанесат много повече от психически травми - той е не просто психически скопен, но и напълно физически и то от собствената му майка, която в последствие се опитва да се реваншира за причиненото зло и да му достави удоволствие. Бащата от своя страна се реваншира, отрязвайки собствения си пенис. Така целият филм се завърта около властта на фалоса и силата на мъжа, поставя се въпросът кога мъжът е мъж и дали без пенис, той все още може да се заяви като такъв. Същевременно е предсавена жената - едновременно жертва на мъжкото желание и притежаваща силата да го отнеме.
В този филм няма да чуете реплики, но чак към края му ще осъзнаете това, тъй като действието тече толкова естествено, водено от света на жестовете и мимиките, че думите се оказват напълно излишни.
Ето и какво казва сам режисьорът:
Какво е желание?
Какво са гениталии?
Семейство, желание и гениталии са изначално едно. Аз съм бащата, майката съм аз и майката е бащата. Ние сме родени в желание и се размножаваме в желание. Така че сме свързани в едно като лентата на Мьобиус и оттам аз завиждам, мразя и обичам себе си.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар