Последната любов на г-н Морган

„Последната любов на г-н Морган” е филмова адаптация по романа на Франосаз Дорнер „La Douceur assassine”. Това е последния филм на режисьорката Сандра Нетелбек, който може да бъде видян на София Филм Фест.

Заглавието на филма е малко подвеждащо. Зад  него се крие съвсем друга история. „Последната любов” на Матю Морган  (Майкъл Кейн) всъщност си остава неговата съпруга, която умира, а той не може да се примири с нейната смърт. 

Обратът в неговия живот настъпва, когато среща доста по - младата от него французойка Полин ( Клеманс Поези). Отношенията между тях се развиват със скоростта на светлината. Сближаването между тях ще се окаже съдбовно и за двамата, защото разбират, че това което ги сближава е самотата. 

Матю  се самообвинява за смъртта на своята съпруга и това го води до пагубни мисли и действия (прави опит за самоубийство). Но светлината и топлината, които внася Полин придават смисъл на живота му, щастието се връща при него. Полин възприема Матю като бащата, който е изгубила, а той открива в нея множество черти, който му напомнят за съпругата му. Чрез Полин, г-н Морган, успява да възстанови изгубените връзки със сина си и да осъзнае, че живота не свършва, след загубата на любим човек.

Езикът е силно засегнат в този филм. Редуването на френски и английски показва разпада в комуникацията между хората. Затова Полин умее да говори английски и това засилва връзката помежду им и улеснява тяхното общуване.

Сандра Нетелбек не ни представя платонична или сексуална връзка между героите. Тя разкрива пред очите ни силата на истинското приятелство, утехата от общуването помежду ни, както и смисъла на семейството.