Тайните на работната атмосфера

Колко часа прекарваме в работа - 6-8-12? Някои от нас работят в офис, други са основно в движение, трети, като мен, откъдето решат. Без значение къде точно работим, обикновено за повечето от нас работният процес заема по-голямата част от деня. Често жертваме себе си в различни аспекти, а това са твърде много часове за подобна размяна. 

Лично за мен е изключително важно да се чувствам добре през целия работен процес, да се чувствам вдъхновена, когато работя в парка, в кафе или зад бюрото си, както, когато пиша тази статия, например. Където и да се намираме, има базисни неща, от които се нуждаем, за да протича работната ни дейност добре. Именно поради тази причина се поразрових за идеи по темата. 

• Сложете цветя. Цветята ще ви направят с до 12% по-ефективни, намаляват умората до 30%, а главоболието до 20%.
• Сложете около себе си предмети, които ви мотивират и ви създават позитивни емоции - снимка на любим човек или постер; часовник, свещ, или друг предмет, който особено много ви харесва; листчета с мотивиращи фрази; любима чаша, в която да сипвате кафе или чай...Създайте атмосфера, която да ви предразполага и да ви накара да се чувствате добре. 
• Ако говорите повече по телефона - използвайте хендсфри.
• Заглушете неприятните звуци или си създайте своя атмосфера с музика.
• Столът и стойката, ако ще прекарвате време седнали, са много важни.
• На всеки час правете стречинг или леко протягане и раздвижване.
• Ако се срещате с някого в почивките, опитайте да се разходите за няколко минути, вместо да стоите на едно място.
• Ако се налага да обядвате с бърза храна, по-добре си носете обяд от вкъщи. Представете си една малка симпатична кутийка, в която ви чакат вкуснотии, без да е необходимо да чакате на опашка в магазина. 
• Обградете се с подходящи цветове. Дори офисът да е в друг основен тон, нищо не пречи да създадете свое кътче на бюрото си.
• Синьото е подходящо, ако се занимавате с анализаторска дейност.
• Червеното увеличава енергията, стимулира сърдечния ритъм и дишането. Идеален за физическа дейност.
• Жълтото е оптимистичен цвят, който стимулира концентрацията и вдъхновението. Подходящ е за креативна работа.
• Бялото отразява светлината и създава усещане за простор. Подходящо е за всички дейности.
• Сложете в офиса топла дреха и чадър за всеки случай.

Ако имате нужда от конкретни идеи за дизайн на офиса или на бюрото си без да плащатена професионалист за това - в Pinterest, например, има доста разнообразни предложения.

Човекът е човек, когато е с билет в ръка, а според мен човек е човек, когато работи и е вдъхновен. Тъй като вероятно повече работим, отколкото пътуваме - нека се постараем да се чувстваме човешки всеки ден.

Жан-Люк Годар и Анна Карина - любов като на кино

                                "Беше странен и плах, плашеше ме с големите си тъмни очила."

Анна Карина за Жан-Люк Годар

Това е една любовна история, но за жалост не с щастлив край. В нея се разказва за една от иконичните двойки на 60-те години, която светът следи със затаен дъх. Но тя вълнува хората и до днес (поне мен :)). Тя е манекенка и актриса, а той един от емблематичните имена на Френската нова вълна. 

Анна Карина заимства артистичното си име от руската литературна героиня Анна Каренина, защото тя е страстна, освободена и модерна личност. 

Интересното е, че младата датчанка получава прякора си не от кого да е, а от самата Коко Шанел, която по това време е моден редактор на списание "Жур де Франс".

По много интересен начин се случва първата среща на двамата. След като става известен с шедьовъра си "До последен дъх", Годар решава да пусне обява във вестник, която гласи следното: "Жан-Люк Годар търси сродна душа, за да я снима в новия си филм". Но не харесва нито една от кандидатките явили се за ролята. И точно в този момент вижда Анна Карина, която се снима в реклама за сапун. Обажда се на нейния агент и я кани на кастинг.

Анна отива, макар до този момент да не е чувала името на знаменития режисьор. Първото и впечатление от него е:  "Беше странен и плах, плашеше ме с големите си тъмни очила". Годар казва на младата актриса, че ще й даде второстепенна роля, но ще трябва да се съблече. Тя отказва и ядосано напуска. 

Година след тази случка Анна получава телеграма, гласяща: "Бихте ли дошли в офиса на господин Годар?". Забравила за първата им среща отива и получава първата си главна роля във филма "Малкият войник". От този момент нататък всичко се променя. Тя се превръща в неговата муза и заедно снимат седем филма. 

Годар открива младото момиче за света. Те започват бурна връзка, изпълнена с постоянни обрати. Тя е неговото "момиче от бъдещето", защото смята, че тя е неговата женска версия. Първата им година заедно е най-щастливата. Постоянно са навън, ходят по кина, клубове, партита. Той я ревнува и иска да е само негова, тя иска той да е непрекъснато до нея. 

Анна Карина разбира, че е бременна и на 3 март 1961 г. двамата сключват брак в Швейцария. Но Годар започва все повече да се затваря в себе си. Постоянно пътува и не се прибира с дни. Един ден я открива в безсъзнание. Оказва се, че е направила спонтанен аборт. 

След това тяхната връзка започва да върви надолу, докато не се разбира, че Анна Карина има любовна авантюра. Двамата се разделят през 1967 г. както в живота, така и на екрана. След раздялата с Годар Ана Карина се жени три пъти и продължава да играе на театралната сцена и в киното.

Смята се, че всичките седем филма ("Жената си е жена", "Да живееш живота си", "Отделна банда", "Алфавил", "Лудият Пиеро", "Made in USA", "Малкият войник"), които снимат заедно, разказват за тяхната връзка. 

Е, ако искате да разберете дали това твърдение е вярно трябва да гледате някой от филмите или пък всички. Гарантирам, че няма да съжалявате, защото неслучайно името на Годар е емблематично за френското и световно кино.

5-те правила на Джорд Оруел за ефективно изразяване

Тъй като знаем, че не малка част от читателите ни са артистични и пишещи хора, решихме да споделим нещо интересно по този повод.

Когато пишем, езикът е основният ни инструмент и е важно да го използваме ефективно. Това е необходимо не само когато пишем, а и в бизнес общуването, в политиката и изобщо навсякъде, където езикът е изразно средство.

Джордж Оруел дава ценни съвети по темата в своето есе "Политика на английски език"(1946). Ако следвате 5те правила на Оруел за ефективно писане, ще се отличите от конкурентите си и с ясно изложени идеи.

1. Никога не използвайте метафори, притчи, или други фигура на речта, които сте свикнали да чувате често.

Това звучи лесно, но на практика е доста трудно.  За фрази като "рамо до рамо", "ахилесова пета", "лебедова песен" се сещаме бързо, звучат познато и мелодично и ни спасяват, когато не можем да измислим нещо по-добро. Точно поради тази причина е добре да се избягват. Този тип фрази са станали толкова удобни познати, че вече не създават емоционална реакция. Отделете време да измислите нови въздействащи изрази.

2. Никога не използвайте дълга дума, там където може да употребите кратка.

Дългите думи трябва да се използват доста умело, за да ви накарат да изглеждате по-интелигентен, в противен случай ще звучите по-скоро претенциозно и арогантно. Освен това те са по-трудно разбираеми.

Когато Хемингуей бил критикуван от Фокнър за неговия ограничен речник, той отговорил:

"Бедният Фокнър, Вие наистина ли смятате, че големите емоции идват от големите думи? Той мисли, че аз не знам за думи за 10 долара. Аз ги познавам добре. Но има и по-стари и по-прости и по-добри думи, това са тези, които аз използвам."

3. Ако е възможно да спестите някоя дума, направете го.

Всички думи, които не допринасят смисъл за мисълта ви, я размиват. По-малко винаги е по-добре. Винаги.

4. Никога не използвайте страдателен залог, ако можете да използвате деятелен.

Пример за страдателен залог е следното: 

• Гардеробът е преместен от баща ми. - "е преместен" е в страдателен залог.
• Баща ми премести гардеробът. - "премести" е в деятелен залог.

Деятелният залог е по-кратък и ясен.

5. Никога не използвайте чуждици, термини или жаргони, ако можете да се сетите за български еквивалент.

Това не е особено лесно, особено за чуждиците и техническите термини, тъй като в нашия език навлизат все повече такива. Все пак, за да бъдете разбрани от всички, ако е възможно, спазвайте това правило. 

Аз самата, в стремежа си да звуча знаеща и начетена по време на филологическото ми обучение, добих навика да говоря излишно сложно и това не ми помага в общуването. Стремежът към по-ясно и точно изразяване в последната година, се отразява много благотворно върху работните и личните ми дела.

Надявам се да намерите тези правила полезни и чрез тяхното прилагане да се разбирате по-добре с хората около себе си.

Нашата стая

Тъжно е това, че тъгата естествена
има устни и благоприличие.
Не излизай... Думите се разместиха
и в сложна инверсия скитат.
Не излизай – тъгата си няма убежище
освен няколко книги на рафта.
Прочети ги след малко... И скрежът
върху листите ще порасне.
И мисли за метафори, прекосили конкретното
и реално до капка пространство.
Има няколко разлики – и те са цветни
приумици в нашата стая.
Едно цветно обръщане на съня към лицето.
Едно копче, избягало в ъгъла.
И едно изумително усилие двете
тела да поглъщат мълнии.
Не ходи до прозореца... Остави го на времето
и на гълъба, който сияе.
Ако винаги има поне три отражения,
нека с тебе това да не знаем.
Не размествай понятия. Премести закачалката,
както правиш със всичко наоколо.
Тези шапки са вече чупливо кристални.
И са шапки от друга посока.
Аз не крия, че слизам като болно растение
и край въздуха сядам откъснат.
Не излизай. И не спирай да мислиш над мене
с прежълтели от прелистване пръсти.
Прочети ме – ако искаш да бъда прочетен.
И щом стигнеш до нещо замаяно,
донеси ми дъжда... Целуни ми хрилете
и тогава изплувай от стаята.

Николай Милчев

Тревожните усмивки на лиричните клоуни

"Лиричните клоуни"  (ИК ,,Леге Артис‘‘, 2014) от Ромен Гари е книга, която исках да прочета, откакто я видях на български, но съзнателно отлагах момента, защото знаех, че ще ми се "случи" в най-подходящото време. Така и стана. Преди това съм чела само "Сияние на жена", но ми беше напълно достатъчно, за да поискам да прочета всичко, което е написал (подобни чувства свързвам само с Ремарк). 

Романът първоначално е написан под заглавието „Цветовете на деня” през 1952 година. Той е в основата на холивудски филм, под заглавие „Мъжът, който разбираше жените” с Хенри Фонда и Лесли Карън в ролите на „съвършената двойка”.  Ан и Уили са точно такива - тя е зашеметяваща актриса, той е човекът, който я е създал и е изградил безупречния образ, който пресата и феновете толкова много боготворят. 

Маските и ролите при Гари са много - те са наслоени една върху друга и затрудняват читателя, който иска да стигне до първоначалния, непокътнат и чист образ на героя. И Ан, и Уили имат неосъществени мечти и желания, които потискат в името на общата си маска. Ан иска да срещне мъжа на живота си, да изпита всички неподправени и бурни емоции, очарованието на любовта и копнежа по мъж... Уили иска той да бъде това за нея. 

"Лиричните клоуни са винаги мъже, защото няма унижение, на което не биха се подложили за жената, която обичат"

Разбира се, не си го признава просто така, дори когато остава сам със себе си отрича почти шизофренично на глас най-интимните си страхове и надежди. Гари не му дава шанс да се скрие от пиесата, много шеметно го гони по редовете, докато накрая не го виждаме оголен и сломен от чувствата си, оскърбен и изоставен в своята слабост. Както всеки мъж, когато обича несподелено:

"…никога да не срещнеш онази, която никога няма да те обикне, ето това вероятно е най-точното определение за човешко щастие"

Ан - предполагам прототип на голямата любов на Гари -  Джийн Сибърг. Уили се опитва да я "предпази" от любовта й с друг мъж по всевъзможни начини, но съдбата си знае своето. Ако ти е писано да се обесиш, няма да се удавиш. И там, сред цялата клоунада, Ан го среща  и се разпознават от пръв поглед. Оттам нататък всичко е въздишки. Но няма да издавам. Искам да усетите историята така, както и аз - ударно, красиво, малко пристрастяващо.

Безумните конфликти и исторически събития се усещат на всяка страница, те са неизбежна част от личната история, войната прониква във всяко кътче на душевните терзания, дори и в най-щастливите моменти тя е там, за да предупреди, че нищо не е вечно и всеки копнеж по завършеност е илюзия.

Ромен Гари пише в предговора: "Позволено е човек да не вярва в неизбежността на ядрения холокост, но когато генералният секретар на НАТО, господин Лунс ви заяви, че СССР имат шест ядрени бойни глави, насочени към Западна Европа и че разрушителната сила на тези ракети е триста и шейсет хиляди пъти по-голяма от бомбата в Хирошима, най-малкото, което можете да си кажете е, че май не е останало кой знае колко от казаното преди повече от век от Верлен: „Боже мой, Боже мой, животът там е, простичък и мирен…". Взаимоотношенията на смешното с тревожността са известни още от Бергсон, Фройд и Чаплин, а след Бъстър Кийтън, У. К. Фийлдс, братята Маркс и мнозина други днес Уди Алън създава в тази област изключителни образци. Бурлеската се превръща в последния пристан на инстинкта за самосъхранение."

Смятате, че сте емоционално интелигентни? Да проверим.

Когато емоционалната интелигентност е осъзната от обществото като важен фактор за човешното общуване, са проведени статистики, чиито изводи показват парадокс - хората със средно IQ превъзхождат тези с високо по отношение на емоционалната интелигентност(EQ).

ЕИ(емоционална интелигентност) е свързана с начина, по който управляваме социалното си поведението, решенията, които взимаме по отношение комуникацията с хората, емпатията, разбирането и управлението на собствените ни емоции.

Когато хората могат да разберат и дефинират собствените си емоции, тогава могат и да ги управляват. Изследвания показват, че само 36% от хората могат да направят това, в останалите случаи хората взимат ирационални решения, които водят до непродуктивни действия.

Много хора биха могли да определят, че се чувстват зле, но е важно да може да се дефинира чувството по-ясно - разочарование, раздразнителност, потиснатост... Колкото по-конкретни думи използваме за дефиниране, по-добра представа добиваме в точно как се чувстваме, какво го е причинило, и какво можем да направим по въпроса.

Любопитни ли сте към околните?

Няма връзка с това дали сте интроверт или екстроверт. Емоционално интелигентните хора са любопитни за всички около тях. Любопитството е следствие на емпатията - един от най-значимите признаци за висока ЕИ. Колкото повече ви е грижа за другите хора и преживяванията им, толкова по-голямо любопитство започвате да имате към тях.

Можете ли приемете промените?

Емоционално интелигентните хора са гъвкави и се адаптират относително лесно. Те знаят, че страхът от промяна е спиращ и е основна заплаха за успеха и щастието. Те търсят добрата промяна, която се спотайва зад ъгъла, и изготвят план, за да я предизвикат.

Знаете ли силните и слабите си страни?

Емоционално интелигентните хора са наясно в какво са добри и в какво не. И знаят как да навигират това - оповават се на силните си страни и опитват да подобрят слабите.

Добрия герой ли сте във вашата приказка?

Голяма част от емоционалната интелигентност се свежда до социална чувствителност, способността да разбираме други хора. Знаете ли какво става под повърността, какви са мотивите на хората да правят едно или друго нещо?

Лесно ли се обиждате?

Ако имате добри познания за това кои сте, вероятно е трудно някой да навлезе в личното ви пространство и да ви обиди. Емоционално интелигентни хора са уверени в себе си и с отворено съзнание, което ги прави по-скоро дебелокожи. Могат дори да иронизират себе си или да позволяват на другите да шегуват с тях.

Знаете ли как да кажете "не" на другите и на себе си?

Емоционална интелигентност означава упражняване на самоконтрол. Можете да отложите моментното удоволствие и да се избегнете импулсивни действия. Изследване, проведено в университета на Калифорния в Сан Франциско, показва, че колкото по-трудно ви е да кажете "не", толкова по-вероятно е да изпаднете в депресивно състояние. Да кажеш "не" наистина е голямо предизвикателство за самоконтрола за много хора. "Не" е мощна дума и трябва смело да я владеем.

Страхувате ли се да грешите?

Емоционално интелигентните хора се дистанцират от грешките си, но не ги забравят. Ако се държите на безопасно разстояние от грешките си, но достатъчно близо, за да може да използвате опита от тях, така по-лесно ще се адаптирате към бъдещия успех. Ако строите живота и решенията си, базирайки се на грешките си, това ще предизвика тревожност, страмежливост, а, ако ги забравите напълно, то вероятно ще ги повторите. Ключът към равновесието е да адаптираме опита от грешките си в полза на бъдещите ни успехи.

Давате ли без да очаквате нищо в замяна?

Когато някой ни дава нещо, спонтанно, без да очаква нищо в замяна, това оставя силно впечатление. Например, ако имате интересен разговор с някого за книга, и, когато го видите след месец, да се появите с книга в ръка. Емоционално интелигентните хора да изградят силни връзки, защото са ангажирани с мисъл за другите.

Усещате ли да таите недоволство към околните в себе си?

Ако изпитваме злоба и недоволство, това предизвиква реакция на самозащита и ни пречи да реагираме разумно. Да останем в състояние на недоволство към някого, означава да си предизвикаме стрес, което от друга страна вреди не само на поведението, но и на здравето ни. Винаги можем да опитаме да обсъдим и да стигнем до решение на въпроса.

Съумявате ли да неутрализирате токсичните хора?

Справянето с подобен тип хора обикновено е доста разочароващо и изтощително. Важно е да поддържаме чувството си за контрол и в подобна ситуация да подхождаме рационално. ЕИ хора се стремят да разбират гледната точка на другия и да намерят решение на създалата се ситуация, като не позволяват на отрицателната емоция на отсрещния на им повлияе.

Стремите ли се към перфекционизъм?

Емоционално интелигентните хора не се стремят към съвършенство*, защото знаят, че то не съществува. Човешките същества по природа правят грешки. Когато съвършенството е цел, човек винаги остава с чувството, че не се справя, тъй като би могло да бъде и по-добре. Това е уморително и често може да ви откаже или да намали усилията ви. Емоционално интелигентните са развълнувани от това, което са постигнали и за това, което ще постигат в бъдеще.
*Разбира се, тук говорим за стремеж към краен перфекционизъм, чието непостигане води до неудовлетвореност. Добре е човек да има за цел да прави нещата добре.

Оценявате ли това, което имате?

Наскоро водих разговор с доста успешна дама, която ми каза, е според личните й наблюдения, основна причина хората да не постигат успех е, че не са благодарни за това, което имат и постигат. Човек отделя много повече време в мисли за това, което не е направил както трябва или за това, което трябва да свърши, изпитвайки чувство за неудовлетвореност.

Отделете време да помислите за какво сте благодарни. Това ще намали стреса, ще подобри настроението ви, физическото състояние и нивото на енергия.

Изключвате ли се понякога от технолигиите и ангажиментите?

Когато сме 24/7 активни дори несъзнателно в нас се акумулира стрес, което отнема от капацитета ни. Принудете себе си поне веднъж седмично да бъдете ойлайн. Изклюете телефона, дайте почивка на ума и тялото.

Колко кафета/коли/редбули пиете на ден? 

Пиенето на големи количества кофеин води до освобождаване на адреналин, а адреналинът е източник на агресивни реакции. Тези реакции често са в конфликт с рационалното мислене в наша полза, за да гарантираме моментния си комфорт. Това би било супер, ако ни преследва мечка, но не и ако трябва да поддържаме дългосрочни взаимоотношения. Когато кофеинът поставя мозъка и тялото в това възбудено състояние на ставаме подвластни на емоциите.

Спите ли достатъчно?

Сънят е в пряка връзка с нивото на стрес и това доколко се освобождаваме от него. Самоконтрола, вниманието и паметта намаляват, ако не получаваме достатъчното количество съм за нашия организъм.

Размишлявате ли над негативни теми?

Колкото повече размишляваме върху негативните мисли, толкова повече сила има даваме. Повечето негативни мисли са само мисли, а не факти. Дори това да не се случи, мозъкът ни го възприема като заплаха. Така нареченото "вкарвам се във филм".

Зависи от някого удоволствието и забавлението ви?

Ако позволите на някого щастието и удовлетворението ви да зависи от него, вие вече не сте господар на собственото си щастие. Ако се чувствате неуверени е нещо, поискайте мнението на близките си хора, които искрено ви обичат, за да разберете дали сте прави или не. Когато ЕИ хора се чувстват доволни от нещо, което са постигнали, не биха позволили не достатъчно обосновано да се наруши удовлетвореността им.

Предполагам, че човек едва ли би намерил великата житейска мъдрост в една статия, дори да е безкрайно вярна и задълбочена. За мен беше интересно да разпозная свои близки и себе си в някои точки, докато пишех статията, да анализирам поведението ни и да формулирам отговори на отдавна поставени въпроси.

Е, всички ли сме емоционално интелигентни или има върху какво да се работи?

Гълъбовото перо на Людмила Исаева

Присетих се за една позабравена поетеса и редактор, за която почти не се пише, още по-малко пък се преиздава - Людмила Исаева.

Едно от онези имена, които ми се струва, че винаги ще събират несправедливо прах и ще бъдат подминавани и от читателя, и от критиката. Замислих се колко са известните български авторКИ – на първо четене всеки знае Багряна, Дора Габе, Леда Милева, Блага Димитрова...и дотам. Може би някой ще се сети и за Фани Мутафова, току-виж Яна Язова и Бленика. Ако не говорим за съвременните ни писателки (Виргиния Захариева, Радостина Ангелова и т.н.), излиза че в периода 1900-2000-та година имаме само 5-6 отличили се имена. Е, време е да отворим скрина!

Коя е Людмила Исаева?

Тя е не само съпруга на известния си мъж – Младен Исаев, за когото мисля да пиша друг път. Тя е редактор, автор на десет стихосбирки, сътрудник на Радио София. Последната й стихосбирка е "Сбогом на слънцето" и излиза малко след самоубийството й през 1991 година, 4 месеца след смъртта на съпруга й. В едно от стихотворенията в тази книга тя сякаш описва това, което ще извърши: „Тогава какво ми остава, Господи? Преди да кажа "сбогом" на слънцето - като висша твоя милост - да изпия до дъно горчивата чаша, след която няма събуждане. Сега, след като всичко разбрах, осъзнах, проумях...“.

Редакторът й Иван Методиев пише: "Това е последната авторска книга на Людмила Исаева. Последното дело, което е бързала да завърши, преди да се приобщи към плеядата трагично напуснали ни поети. Работата на редактора в случая се свежда само до това да не се допусне промяната дори на една запетайка от текста така, както ни е оставен. Дано очите и ушите на идващите поколения бъдат повече отворени за доброто, отколкото са нашите очи и уши".

Ако успея да отворя очите и ушите поне на няколко души за нейните стихове, ще бъда доволна. Подбрах три:

Гълъбово перо

Тихо е. Тъжно е. Птици прелитат...

На ревера ми - гълъбово перо.

От това, че погледна дълбоко в очите ми,

не очаквам нищо добро.

Нещо силно и властно във мене приижда -

как ще го понеса?

По-добре да умра, само ти да не виждаш

тази издайническа сълза.

Виждам твоята тъмна глава да почива

върху смуглите ми колене.

Някога вярвах това, че го има,

сега вече - не.

И защо? За какво? - Ти не питай, не питай...

Приеми ме с гълъбово перо.

Но е тъжно това, че ме гледаш в очите,

а не чакам аз нищо добро.

Внезапни строфи

Арестувайте моите мисли! -

Недостойните, плахите, низките...

Отчаяните и страхливите.

Малодушните, тъжно-горчивите...

Арестувайте моите мисли!

Арестувайте ги! - Без милост и без пощада,

по луна изведете ги на площада

като бойци, недостойни за боя,

като войници, напуснали строя...

Арестувайте моите мисли!

Уморени от битки горчиви,

от удари тежки и несправедливи,

с нерадостна орис белязани,

със мъчна обич наказани,

те, станали зли и нещастни,

започват да стават опасни.

Арестувайте моите мисли!

Те нямат право да се предават,

те нямат право да се съмняват

в Разума, Слънцето и Доброто

и в хармонията на естеството.

Арестувайте ги, преди да е късно -

преди в краткия миг на самотност -

те в нищото лек да потърсят...

Хора,

в името на Живота,

арестувайте моите мисли!

Елегично стихотворение

На Станка Пенчева

... А казват, че от обич се умира!

От тази истинска любов неповторима,

дошла като повеля на съдбата

да бъде благослов или разпятие.

Любов със свойта жертвеност велика

и с туй, че нищо тя не иска и не пита;

любов нечакаща ни зов, ни снизхождение,

на смърт осъдена от своето рождение;

любов без минало, без бъдеще, без нищо

едно затворено в гърдите пепелище.

... А казват, че от обич се умира

тогаз, кажете, как съм още жива?

О /аметисова рибка/

Дишам в ръцете ти,
по клепачите хуквам
и все забравям да те попитам,

как ме обичаш толкова рошава,
толкова хлъзгава през сърцето ти,
катереща са по клена,
който искаш да снимаш…
Как ме обичаш такава;
с рани по стъпалата от бързане,
с всичките ми объркани гравитации,
с ранното тръгване,
вечното непристигане…
Как ме обичаш
с всичките ми проклети стихове,
сънищата ми за високо,
с цялата сол във гърдите…
Започвам да се страхувам -
врабче, сгушено в мишницата ти –
че искам да съм различна.
Дишай… дишай в сърцето ми,
сресвай косите, снимай дърветата!
Аз мога всякак.

Катя Начева