Любов без предразсъдъци

Фотопроектът "All love is equal" на американския фотограф Брейдън Съмърс показва един възможен сценарий от не толкова далечното бъдеще, в който хората с различна сексуална ориентация са приети от обществото. На думи се води, че и сега е така в по-развитите държави, но острите прояви на нетърпимост говорят достатъчно.

Осъществявайки проекта си, Брейдън посещава ЮАР, Индия, Англия, Ливан, Франция и други държави, в които се запознава и фотографира различни еднополови двойки (в някои от изброените държави хомосексуализмът се наказва със смърт).

Потопете се в приказните фотографии на Съмърс:

снимки: http://www.bradensummers.com

Безплатни музеи в деня на Съединението

Тази година денят на Съединението - 6 септември, - ще бъде отпразнуван и с безплатен вход в някои музеи и галерии. Ето и кои са те:

1. Националната художествена галерия ще разтвори вратите си за посетители в 10 и ще можете да се насладите на произведенията на изкуството чак до 18 часа.

2. Музеят на християнското изкуство, който се намира в криптата на храм-паметник "Св. Александър Невски" ще работи от 10 до 17:30 часа.

3. Музей на социалистическото изкуство -  отново от 10 до 17:30 часа.

4. Военноисторическия музей.

Ако се чудите как да прекарате съботния ден и да отпразнувате Съединението, може да посетите от 11.30 ч. Мавзолея-костница на княз Александър Първи Батенберг /на бул. „Васил Левски” №81/, където ще се проведе тържествено честване на 129-ата годишнина от Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В програмата за празнично честване ще вземат участие Мъжки вокален ансамбъл „България” с диригент акад. Валентин Бобевски и актрисата Красимира Кузманова. Слово за Съединението ще произнесе г-жа Божана Апостолова – директор на Издателство „Жанет-45”. А след това може да направите обиколка и на посочените музеи и галерии.

Приятен уикенд!

Източник: Столична община

Писмо до Елисавета Багряна от Боян Пенев

Писмото е публикувано в книгата на Катя Зографова - "Играещата със стихиите. Елисавета Багряна ", издателство "Изток-Запад". Много е изписано за отношенията между българския литературен критик  и Багряна. Няма да се впускаме в преговори и факти, само ще споделим с вас едно писмо, в което се усеща колко силна  е била връзката между двамата:

"Мила Лиза, нямам никаква охота да пиша писма. Какво бих могъл да ти кажа дори в най-дългото, най-подробното писмо? Само това, че те обичам много, че не съм те забравил и не ще те забравя, че сега те обичам все тъй силно, както и преди. Но бих ли могъл с обичта си да намаля мъката ти?

Искам да те видя, да бъда с тебе насаме – не за да ти кажа нещо особено, а така – да те почувствам отблизо. Това желание страшно ме измъчва. Толкова много искам да те видя, че започвам да вярвам в чудеса, очаквам нещо невероятно, невъзможно. Ако в нас самите, в душите ни, няма прегради помежду ни, какво значение могат да имат външните прегради. Обичта ни ще ги победи – ще ги победи и времето.

Мъчително ми е да живея в тази действителност. Не се срещам с приятелите си не защото предварително съм взел някакво решение, а защото не мога да ги понасям. Обикновено стоя в къщи затворен, работя – мъката ми не позволява да се съсредоточа. Често чукат на вратата ми – ала никому не отварям – не ми се приказва с никого.

Искам да ти кажа – с М. избягвай да разговаряш за мен и за нашите отношения. М. носи със себе си някаква отрова – възможно е разговорът с нея да те измъчва – а аз не искам да се измъчваш, когато мислиш за мен. Искам само едно: да ме обичаш – и таз твоя обич – както и моята – да ти носи само радост – не да убива, а да закрепя вярата и волята ти.

Не се отчайвай – не губи равновесие – бъди силна. Предпочитай да страдаш – а не да се унижаваш. Знай, че навред, във всичките ти пътища съм с теб – нито за миг не те оставям сама в мисълта си – вярвай: ще мине време, ще бъдем отново заедно, ще забравим всички сегашни тревоги и неприятности.

Все си мисля как и де бихме могли да се срещнем сега. Имам впечатление, че всички ни следят – даже и нашите добри приятели. Едни от тях се изразили за нас: „Искат да ни заблуждават”.

Приятелите по никой начин не искат да бъдат заблудени – не искат даже за миг да си затворят очите. Ще умрат от любопитство, но няма да се успокоя, докато не разберат какво става помежду ни. И това ще мине. Ще остане само хубавото.

Моето измъчено дете – целувам те много, много. Не ме забравяй и не се отчайвай.

Tвоя Боян"

Ноември 1925 г., четвъртък

Влечало ме е към тавани прашни...

Влечало ме е към тавани прашни,
където правилото е да не говориш.
Смъртта сред вехтории не е страшна,
докато чуваш глъчката на двора.

Артист на влажни, лицемерни взори,  аз криех погледа си в тъмнината –
дали е хубаво, сега не ми се спори,
щом виждам името си на стената.

Години, пълни с продоволствен шум
(стихът набъбва чак от свинска кръв),
войски на двора сякаш – щурм
и аз отмятам одеалото си пръв,

за да заглъхна горе като звук,
от други звукове възторжени надвит.
Тъй слагаме на времето мундщук,
отчаяни от дом, съдба и бит.

Но после, вкаменени от простора,
измамени от дивото пространство,
нехайно се оплакваме на хора,
в които няма ни лъжа, ни тайнство.


Златозар Петров е роден през 1975 г. в Раднево, Старозагорска област. Живее и работи в София. Публикува в различни периодични издания, печелил е няколко литературни награди. Има три издадени стихосбирки: „хулно сърце“(2006), „на свечеряване мъжът излиза да се поразходи“ (2010) и „Раждане на снега“ (2013) . Превежда френски поети: Рьоне Шар, Пиер Жан Жув и др.

Музика на случайността

Пол Остър е един от малкото признати приживе класици, важна фигура за постмодерния роман и екзистенциалните проблеми на века. Романите му са схизма между реалността и илюзията, лудостта и нормалността, съграждането и разрушаването. Онова, което не може да се назове, което е трудно за категоризиране, ужасява човека и го подтиква към изолация, депресия, самовглъбяване, нарушава нормалното му темпо на живот и започва да го разяжда отвътре - тихият ужас е характерен за героите на Пол Остър, всеки е отчужден не само от другите, но и от себе си.

"Музика на случайността" (1990 г.) е един от ранните романи на Остър. Джим Наш получава неочаквано наследство от баща си, който винаги е отсъствал от живота му. Това събитие преобръща ежедневието му на средностатистически американски гражданин, който работи в пожарната и има проблеми в личния си живот. Покерът и новият му авантюристичен начин на живот го срещат с амбициозния, но крайно объркан и непостоянен Поци. Играта им с двама ексцентрични милионери води до безпомощност, параноя, още по-силно отчуждение от света и неочаквани обрати, типични за ритъма на трилъра.

В една необичайна ситуация, която изпитва волята и силата на ума, всеки открива в себе си качества и сили, които не е предполагал, че има. Финалът, който не искам да издавам, разбира се, е очакван завършек на психическите и физически изпитания на героите. Една от любимите фрази на Остър е "Моментите на криза увеличават двойно у човека желанието за живот".

Из интервю на Пол Остър:

- Защо темата за самотата присъства толкова силно във вашето творчество?

- Не знам. Знам само, че ние винаги сме сами, дори и когато сме заобиколени от други хора. Това е факт. Парадоксът обаче е, че никой никога не е сам и че във всяка минута всеки е сам. В английския език съществуват две думи за самота - loneliness, която съдържа смисъла за изоставеност и solitude. Аз изследвам и двете състояния.


- Когато пишете, мислите ли за това, което ще бъде след смъртта ви?

- Човек трябва да живее само във времето си. Ние не живеем в бъдещето и аз никога не се опитвам да си го представя. Да мислиш за това не води до нищо, освен до огромна тъга.

- В един минал период от живота си сте писали сценарии за нямото кино. Какво ви вълнува в немите филми?

- За съжаление всички ръкописи са изгубени. Бях на 20 години, когато пишех сценарии за актьори от нямото кино. Това е трудно упражнение, което изисква голяма концентрация, защото трябва да можеш да опишеш някои от движенията на актьорите. Обичам много нямото кино, то е език на очите. Тези филми приличат на сънища. Нямото кино, според мен, е начин да разкажеш това, което е абсолютно откъснато от реалността и което не иска да я имитира. Устните се движат, но от тях не излиза нито една дума. Това е като визуална халюцинация, като илюзия. Моят роман е и разсъждение върху изкуството, в частност върху киното, което не е реалността, но илюзия за реалността, както погрешно смятат днес някои. Киното не е истината.

Превъртане на световете

Тя продължава до ръба на огледалото
и там се отразява и изчезва.
Из стаята той често ще е обикалял 

и е разтребвал безполезно,
въртял се е на празни обороти грамофона му,
светът се е въртял като изтъркана мелодия,
стопанинът понякога излизал на балкона
и гледал от дванайсетия етаж надолу,
тиктакал у будилникът, кафето е възвирало
и вятърът е ровел в разтворените страници,
небето сменяло боите си, а той е сменял ризите,
играел с котарака, в съня си се е стряскал.
И тази вечер сигурно той дълго ще е пушил,
седейки във креслото си,е слушал радио
и гледал как мъглата от Витоша се спуща,
а виното на малки глътки му се е услаждало...

Това е стаята, леглото е приготвено. Отвъд стената
мълчи градът, а също и безкрая.
Мълчание, което е забравил в бързината
напусналият наемател.


Георги Рупчев

Курабийки за шокоманиаци

Шоколадът никога не може да е в повече за един уважаващ себе си шокоманиак (какъвто признавам си съм аз), затова на вашето внимание предлагаме една смъртоносна курабийка за максимално удоволствие (нещо като в песента “Killing me softly”). Ето и рецептата:

Необходими продукти за около 24 курабии:

1 чаша + 1 с.л. брашно

¼ неподсладено какао

1 с.л. бакпулвер

¼ с.л. сол

около 224 гр. полусладък шоколад на копчета

2 яйца

1 ванилия

5 с.л. размекнато масло

¾ ч. кафява захар

¼ ч. захар

1 ч. натурален шоколад на копчета

½ ч. млечен шоколад на копчета

Пресейте заедно брашното, какаото, бакпулвера и солта в средноголяма купа и оставете настрани.

Разтопете полусладкия шоколад в микровълнова или на водна баня, докато стане гладък.

В малка купа разбийте яйцата и ванилията и оставете настрани. С миксер разбийте маслото, докато стане кремообразно (за около 1 мин.) и изсипете захарта. След това добавете яйцата и ванилията и разбъркайте добре. После разтопения шоколад – разбъркайте. После сухите съставки – разбъркайте на слаба скорост. Загърнете останалите шоколадови копчета.

Оставете тестото за около 30 мин. Загрейте предварително фурната на 180 градуса.

Загребете около 2 с.л. от тестото и го направете на топче. Печете около 10 мин. или докато сладките са започнали точно да стават, но отвътре са още меки. Ще се втвърдят, докато изстиват.

Оставете да изстинат на лист и са готови!

Да ви е сладко! ;) 

Източник: http://hugsandcookiesxoxo.com/