Дисциплината е "мръсна" дума?!

"След дисциплината идва свободата"

Аристотел

Може и да не сте съгласни с мисълта на Аристотел. За много хора дисциплина е "мръсна" дума, която се отъждествява с липсата на свобода. Действително, когато чувах в училище "дисциплинираност" ми звучеше като "затворничество". Промяната на този възглед оказа много положително въздействие върху целия ми живот, затова и реших да напиша нещо по темата. Стивън Р. Кови е написал: "недисциплинираните хора са роби на настроения, апетити и страсти". И в по-дългосрочен план липсата на дисциплина, води до липсата на свобода. Наскоро обсъждах темата с мой приятел и той изказа мнение, чиято формулировка много ми хареса: "Всяко нещо, което искаш да постигнеш е следствие на дисциплина".

Самодисциплината се състои в това да действаме според това, което си мислим, че е редно, без оглед на това как се чувстваме в момента. Често това означава да пожертваме удоволствието и тръпката в момента за сметка на това, което считаме, че е важно за живота ни в перспектива. Самодисциплина е това, което ни кара да: 

• Да работим по идея или проект след като първоначалният прилив на ентусиазъм е преминал 
• Да тренираме, когато ни се иска да лежим на дивана и да гледаме телевизия 
• Да се събуждаме по-рано и да работим върху себе си
• Да не нарушаваме диетата си
• Да проверяваме електронната си поща няколко пъти на ден в определени часове 

Първоначално ме подтикваше чувството за дълг към целта, а сега просто се съсредоточавам върху удовлетворението от желания резултат, старая се да изпитвам удоволствие от процеса и не изпитвам никаква тежест. Бих могла да кажа, че с готовност ставам в 5 сутринта, за да напиша тази статия, например. 

Дисциплината се изгражда и това е много добра новина. Може да се възползвате от правилото, че, когато правим едно нещо 21 дни, то се превръща в навик. А, както е казал Далай Лама, навиците се превръщат характер. 
Ще споделя няколко неща, които са ни необходими в процеса на самодисциплиниране: 
1. Да имаме ясна цел и да знаем защо искаме да я постигнем 
Както вече споменах, дисциплината означава да действаме спрямо нашите глобални решения, без оглед на моментните ни настроения. Затова първата черта на дисциплината е дефиниране на ясна цел, т.е. да знаем какви са всъщност нашите решения. Този процес изисква самонаблюдение и самоанализ, като е най-ефективно, ако ги изразим писмено. В много книги съветват да запишем личните си цели. Вероятно много хора считат това за излишно, но бих казала, от собствения си опит, и от този на хората, на които съм го препоръчала, че работи. Записването на целите ги онагледява и помага да ги приоритизирате. Важно е да решим какво поведение най-добре ще ни помогне да стигнем до тях. 
2. Осъзнаване 
Самодисциплината зависи от осъзнаването не само на това, което трябва да правим, и от това, което не трябва. Т.е. да сме наясно кога действаме недисциплинирано.
Изграждането на самодисциплина изисква време и е от особено значение да сме наясно кога поведението ни е в разрез с нея. И колкото по-ясна сметка си давате за моментите на недисциплинираност, толкова по-бързо ще спрете да ги повтаряте отново. 
3. Ангажимент за самодисциплина 
Не е достатъчно просто да напишете вашите цели и ценности. Трябва да чувствате вътрешна ангажираност към тях. В противен случай, когато алармата звънне в 5 сутринта, няма да да ви се стори лоша идея да я отложите за "само още 5 минути ...". 
Има една приказка "Това, което се следи, се подобрява". Следете до каква степен се придържате към първоначално заложения план и се стремете да ставате все по-добри и по-добри в това.
4. Смелост
Понякога е доста трудно да устоим на изкушенията и да не нарушим плана си. Вкусна торта, излизане с приятели след като ни предстои ранно ставане... или отлагане на някоя важна задача. Именно за това се изисква смелост. Човек не може да направи нещо изведнъж. За изграждането на този нов навик ни помагат малките ежедневни победи. Заедно с тях ще растат самочувствието и смелостта ни, че можем да бъдем успешни в това, и по този начин самодисциплината ще дойде от самосебе си.
5. Да се самотренираме
Добре, намерили сме какво искаме и вървим по пътя към целта. Както със всяко нещо имаме нужда от известна подкрепа по пътя. Бъдете своя собствен треньор! Насърчавайте се, мотивирайте се, награждавайте се, успокоявайте се, когато е нужно... Изследвайте собствената ви психология, това ще бъде от полза и за редица други неща.
Намерете начин често да напомняте за целта си. 
Например, аз имам бели листчета на стената до работното ми място и всеки ден ги гледам многократно. Написала съм няколко принципа и, когато ги погледна, автоматично ми помагат да се фокусирам към правилните неща. Имам и колаж на стената в спалнята ми с неща, които искам, и които знам, че ще реализирам, като изпълнявам дисциплинирано ежедневния си план. Което, от своя страна, ме вдъхновява и мотивира да бъда дисциплинирана. 

Надявам се да ви свърши работа! 

"Тук и сега" или защо често се чувстваме нещастни

Рубриката "На кафе" пресъздава реални разговори в неформална обстановка. Целта ни е да направим ситуация по-осезаема, да усетите естествения ритъм на общуване, да се пренесете в атмосферата на разговора и да се почувствате част от него.
Приятно четене

Защо е важно да живеем в настоящето

…или няколко мисли за съществуването „тук и сега“

*Мариана: Чудила ли си се защо повечето хора живеят някъде напред в бъдещето, или далеч назад в миналото си? Само по себе си това е доста непрактично. И съм сигурна, че всички го осъзнаваме, но доста често е трудно да го рационализираме.

Катерина: Точно за това си мислех тази сутрин. Онзи ден бях в компанията на един стар приятел. В даден момент много ми се искаше изведнъж просто да изчезне. Бях му много ядосана. Вече си представях как ме е освободил от присъствието си и чертаех светли планове за това какво ще правя, когато този момент настъпи. 

Вчера пък паднах в банята (да, май се случва и на живи хора…). Пострадах леко. В резултат трябваше да пропусна няколко тренировки, които по принцип ме зареждат и ме карат да се чувствам добре. Малко се ядосах. Тогава се сетих за „тук и сега“. Слушах за това на един семинар и беше интересно. След това четох различни текстове по темата. И те бяха интересни. Но едва сега успях да осмисля какво точно се има предвид под живот „тук и сега“ и защо си струва да се стремим към него. Дадох си сметка, че всяка ситуация би могла да ми бъде полезна с нещо. Стига да подходя правилно към нея.

Например, в случката с моя приятел, можех да си кажа - "е, какво като съм се ядосала за нещо, това сега не е важно. Той е тук и не съм го виждала отдавна. Можем да си поговорим за нещо, което ни вълнува, и да ни бъде приятно". Мога да се опитам да извлека максимума от точно този момент. Същото важи и за инцидента в банята. Сега ме боли ръката и не мога да си правя тренировките, но пък мога да си пренаредя графика и да прочета онази книга, която стои на рафта от 2 седмици…

Ако трябва да кажа нещо мъдро, бих казала следното (смея се и добивам важен израз на лицето) - "С подобни мисли, като моите в последните дни, практически си губим времето, живеейки в безтегловността на спомените за миналото и плановете за бъдещето.".

Мариана слуша замислено и реши да прекъсне монолога ми: Така е. Дори имаше един писател, който беше казал, че "хората сме заклещени някъде между минало и бъдеще и никога не успяваме да живеем в настоящето". Винаги се притесняваме за това, което евентуално ще стане, или се ядосваме за нещо, което така или иначе е минало.

Катерина: Мисля, че това е причина голяма част от хората да не се чувстват щастливи. Ти си някъде, а си представяш какво би било, ако беше в друга ситуация. Както онези картинки във Facebook, където е изобразен красив екзотичен плаж и надпис: "Представете си, че сте тук.". И отдолу коментарите са нещо от сорта на "Ееех, само да бях там...". Или пък, когато си излязъл да се видиш с приятели, стоите в бара, пийвате бира и в един момент осъзнаваш, че всеки се е заблеял в телефона, мислейки за нещо друго.

Мариана: Ммм, да.. Понякога, когато дойдат почивните дни и съм с Мартин, се сещам за нещо, което трябва да направя в сряда, например, и започвам да си мисля: "Вероятно ще бъде толкова сложно... Направо не знам как ще се справя!". И знам, че целия уикенд ще го мисля и няма да мога да се отпусна. И Мартин винаги ми казва да не го мисля предварително, ако нищо не мога да направя в момента. Според него е доста по-добра идея да се насладя на съботата като хората. 

Във всяка ситуация има позитив, стига да си поставиш за цел да виждаш позитивите. Когато пропускаш да изживееш качествено настоящия момент, пропускаш възможността да научиш нещо ново, да се обогатиш, да получиш вдъхновение... Дори бих казала, че бъдещите моменти зависят от това, което правим в настоящето.

Катерина: Благодаря за разговора! Включих си телефона на запис и мисля това да бъде първата статия от рубриката "На кафе".

Бележка: 

*В разговорите ни "на кафе" няма да използваме истинските имена на участниците. 

Благодарности на А.Г. за реакцията!  

Мистичният воал на половете

"Орландо" (ИК Колибри) безспорно е едно от най-енигматичните произведения на Вирджиния Улф. Романът е екранизиран през 1993 г. от Сали Потър и печели 25 фестивални отличия. Вирджиния Улф няма нужда от представяне, макар че за моя изненада се оказва, че доста хора не са много сигурни нито кога е творила, нито дали се асоциира с научна фантастика или чиклит. Ето защо ми се струва важно да отбележа, че е една от най-видните фигури на литературния модернизъм и член на интелектуалния кръг Блумсбъри (името му идва от Блумсбъри — един от централните райони на Лондон, където се събират в къщата на семейство Стивън. Възгледите на членовете му се противопоставят на викторианското лицемерие и отстояват принципите на свободата на художественото търсене и независимост в живота и изкуството). 

Изключително умело използва повествователната техника поток на съзнанието, който е запазена марка от началото на XX-ти век. "Мисис Далауей", "Към фара" и монографичното есе "Собствена стая" са най-ярките й творби, познати на българския читател. Няма да се спирам върху разсъждения за живота и самоубийството й, тъй като това е една дълга и неизчерпаема тема на редица нейни биографи, с далеч по-големи познания и нерви от моите.

Трудно е да се определи жанрово "Орландо", ето малка част от опитите на критиката: "хумористична история, необуздан фарс, биографична пародия, гей романс, възхвала на английската история и литература...". Книгата е вдъхновена и посветена на скандалната бисексуална приятелка на Вирджиния Улф - Вита Саквил-Уест. Нейният син описва романът така: "Улф изследва Вита, вплита я във и извън различни столетия, премята я от един пол в друг, играе си с нея, облича я в кожи, дантела и изумруди, дразни я, флиртува с нея, загръща я в мистичен воал".

Сюжетът представя премеждията на младия благородник Орландо, роден в началото на ХVІІ век в Англия. Полът не е константа, а нещо, което може да се промени буквално за една нощ: "не й беше никак трудно да играе различни роли, тъй като променяше пола си много по-често, отколкото могат да си представят онези, които носят само един вид дрехи; нито пък може да има някакво съмнение, че по този начин жънеше двойна реколта; удоволствията в живота й се увеличиха, а преживяванията й се умножиха".

Романът е любопитен и с многото си препратки към английски аристократи, писатели и действителни събития. Милена Кирова много точно го назовава "истински лабиринт на комичното (от остроумно-забавно до саркастично) отношение на интелектуалния разум към държавата, историята, литературните среди, популярните фигури на няколко епохи". Тънкото чувство за хумор на Вирджиния Улф обрисува ролите на мъжете и жените в обществото много точно, малко хапливо, остроумно и изобличаващо. Засегнати са темите за брака, смисъла на живота, смъртта, мисията на твореца и мистичността на предишните епохи. Не искам да конкретизирам сюжета, за да не отнема насладата от четенето, но приключенията на Орландо са приключение и за ума на четящия.

Фантастичният свят на Клод Понти

Най-известната градина в Нант ни пренася във фантастичния свят на Клод Понти. Той е френски автор на детска литература и илюстратор. 

Неговите истории се основават на хумора. В тях има динамична история, заиграване, а героите му са формирани на асоциации. Самият той споделя за книгите си: "Моите разкази са като приказки, винаги се намират в прекрасното, те говорят за вътрешния живот и емоциите от детството.".  

За Понти е много важна визуалната страна. Изображението при него е тясно свързано с текста. В неговите творби читателят има възможност да намери различни предмети, скрити в картината. Освен книги за деца, той пише и книги за възрастни.

Понти може би е известен на някой с романите, писани за деца. Негови книги са: "Дреболия", "Зенобия" и други. 

Наскоро той пренесе своя артистичен талант отвъд книгата. 

Неговите ексцентрични герои оживяват във формата на цветя и храсти -  някои се крият в тревата и тихичко ви дебнат, но други са по-малко срамежливи.  Например засмените круши, които ви посрещат на входа.

Или огромното пиле, излегнало се безгрижно на широка поляна.

На главата пътека на градината се издига огромна пейка. Изглежда сякаш някой великан е забравил своята кошница с плетиво. Но къде всъщност е той? Може би се разхожда по улиците в търсене на още прежда.

С падането на нощта, вратите на градината  не се затварят.  Те остават отворени за нетърпеливите посетители, за които Клод Понти е подготвил още няколко изненади.
Цялата градина е осветена в бяло, синьо и лилаво. 

Ако се намирате някъде в близост до тази градина може да посетите изложбата, която продължава до 20 октомври.

Снимки: http://diply.com/

124 години от рождението на Агата Кристи

„Едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат в живота според мен, е да имаш щастливо детство.“

На 15 септември 1890 г. е родена една от най-известните авторки на криминални романи в света - Агата Кристи. Тя следва традициите на Едгар Алън По, Артър Конан Дойл и Гилбърт Чистертън и създава много произведения, в които основни персонажи са госпожица Марпъл, господин Куин, Томи и Тапъс, но най-известен сред тях остава белгийският детектив Еркюл Поаро.

Публикува 66 криминални романа, 17 пиеси, включително и 6 романтични новели, написани под псевдонима Мери Уестмакот.

Първият и роман "Аферата Стайлс" е написан през 1917 г., но не донася на авторката си славата, която й носи "Убийството на  Роджър Акройд", издаден през 1926 г. Оттук нататък нейните романи стават световно известни и правят авторката си "кралицата на криминалния жанр", както е наречена от английския литературовед Алън Форест. 

През 1955 г. Кристи става първият автор, получил наградата "Гранд Мастър" на американските писатели на мистерии. Обявена е за кавалер на Ордена на Британската Империя през 1971 г. 

Творбите й са преведени на 103 езика, Известна е на българските читатели с книги те си: "Десет малки негърчета", "Убийство в Ориент експрес", "Азбучни убийства", "Смърт край Нил" и други. 

Повечето от нейните романи са филмирани, но самата писателка не е очарована от адаптациите пи нейните романи за киното и телевизията. Единствената одобрена адаптация е тази на романа "Убийство в Ориент експрес" от 1974 г. с участието на Албърт Фини.

Агата Кристи умира на 12 януари 1976 г. След смъртта й Ролан Барт и Умберто Еко я описват като „брилянтна”, а Реймънд Чандлър и Били Уайлдър я разглеждат като един от най-вълнуващите романисти на своето време. Нейните криминални истории продължават да вълнуват читателите и днес. 

.

НЕ Фест 2 - „Гледни точки”

Не, не и пак не! Не на клишетата в изкуството. Не на ограничението. Не на поставянето на границите между отделните жанрове. Това е Не Фест, фестивалът, които за втора поредна година ще ни залее с експериментално творчество и ще даде един различен поглед над съвременното изкуство.

НЕ Фест е международен мултижанров фестивал за независимо експериментално изкуство. Събитието ще събере артисти от България и чужбина, експериментиращи във всички арт сфери - визуални, театрални, танцови, кино и литература. По този начин НЕ Фест 2 се заявява като първият български международен фестивал, който обхваща творби на представители от всички изкуства.

Второто издание на фестивала ще се проведе от 15 до 30 септември под мотото „Гледни точки“. Местата, на които ще се случват арт събитята са -  Фабрика за градско изкуство и ЗОНА КУЛТУРА. НЕ Фест ще се състои от два етапа – фестивален (15 – 21 септември) и изложбен (22 – 30 септември). 

Благодарение и на партньорството си с театър "Лабиринт", през вечер в рамките на фестивалния период ще бъде сменяна сценографската визия в изложбеното пространство на фестивала, където ще бъдат включени творбите на 80 участници от 30 държави. Така всички посетители ще попадат в различна, нова и необичайна среда, в която ще разглеждат фотографии, инсталации, колажи и видеа на автори от всички краища на света.

В същото време, ще се проведе и съпътстваща програма, включваща разнообразни събития за публиката – пърформанси, концерти, театрални постановки, литературни четения и други. Изложбата ще продължи и след фестивалния период в един по-класически формат за публиката.

Не Фест 2 стартира днес от 18:30ч. Пълната програма на събитието може да намерите тук: https://www.facebook.com/events/353889401436412/

10 любопитни факта за Джейн Остин

Джейн Остин е невероятна писателка и жена за времето си. Тя написва общо шест романа, всеки от които все още се изучава в класните стаи в различни държави по света. Нейните изключителни прозрения за социалните обичаи рисуват картина на живота и нравите през Грегорианската епоха. Творбите й не са известни в съвремието й, за разлика от XIX век, когато я правят знаменитост. 

Ще разгледаме някои интересни неща, които вероятно не знаете за нея. 

Голямо семейство

Джейн е едно от осемте деца в семейство Остин и е най-малкото момиче, макар и не най-малкото дете. Всички нейни братя и сестри пишат, но Джейн е единственият публикуван автор. Тя забавлява с писането си членовете на своето семейство, което довежда и до осъвършенстването й като писател. Нейният баща, Джордж Остин, е бил свещеник, а майка й, Касандра, е била от по-ниска социална класа.

Младост

До 23-годишна възраст Джейн завършва първоначалните версии на "Абатството Нортангър", "Разум и чувства" и "Гордост и предрасъдъци". 

Автобиографичност

Много от творбите й отразяват ситуации от собствения й живот. След смъртта на Джордж Остин семейството преживява финансова криза подобна на описаната в "Разум и чувства". Това води до спад на общественото им положение. Романът "Абатството Нортангър" описва социалната разслоеност в положителна светлина, а в "Доводите на разума", която е написана след смъртта на баща й, се говори с много цинизъм за пренебрежителното отношение на хайлайфа към Джейн.

Не-феновете й

Марк Твен изобщо не харесвал творбите на Джейн Остин и заявил, че "идеалната библиотека е такава, която не съдържа нито една книга на Джейн Остин, дори да не съдържа никаква друга книга". 

Феновете й

Запалените й фенове наричат себе си "Austenites" или "Janeites". Всяка година има ежегодно събиране на официалните фенове на Джейн Остин в Северна Америка и Канада.

Съвременни адаптации

Всички нейни романи имат филмови и телевизионни адаптации, но една от най-добре оценяваните е тази на "Гордост и предразсъдъци". Романът на Хелън Филдинг, "Дневникът на Бриджит Джоунс", и трите негови продължения се основават именно на "Гордост и предразсъдъци", дори героят Дарси от романа е прототип на Марк Дарси, изигран от Колин Фърт. YouTube също има своя собствена адаптация в "Дневниците на Лизи Бенет", от която излизат над 100 серии в периода 2012-2013 година. Съвременната адаптация на романа "Ема" е филмът "Баровки" с Алисия Силвърстоун.

Сцена от филма "Гордост и предрасъдъци" 2005 г.

Училище
Докато братята на Джейн учили в Оксфордския университет, Джейн и сестра й, Касандра, получили своето образование вкъщи от родителите си. Благодарение на образованието си, Джордж Остин обучавал и други момчета от околността, част от които живеели заедно със семейство Остин.

Публикации

Нито един от четирите романа, публикувани по време на живота й, не са подписани с нейно име. "Разум и чувства" бил подписан "От една Дама", а за "Гордост и предразсъдъци" просто заявява, че е от "Авторът на "Разум и чувства". Нейният баща опитва да отпечата "Гордост и предразсъдъци" (тогава наречена "Първи впечатления") и "Абатството Нортангър", но без успех, а "Разум и чувства" е отпечатан едва през 1811 г. (16 години след написването му).

Флота

Нейните братя, Чарлз и Франк, служат в британския флот и са източник на информация за Джейн, за характера на военноморския офицер Фредерик Уентуърт, прототип на капитан Фредерик Уентуърт от "Доводите на разума". 

Общо с Кенеди?!
От 1816 до смъртта й през 1817 г. Джейн страда от мистериозна болест, която никога не била точно диагностицирана. Днес се смята, че е страдала от болестта на Адисън - рядко хронично разстройство на ендокринната система, при което надбъбречните жлези не произвеждат достатъчно стероиди. Президентът Кенеди страдал от същия проблем.