Бяха млади, много млади още
и да бъдат двамата сами,
при една от новите чешми
с бронзови чучури и с излети
от цимент овални корита,
дето слизат ватманите лете
да разквасят в жегата уста.
Пиха жадно, без да бъдат жадни,
после чак целунаха се те.
Колко бяха усните прохладни!
Тъй е сигур винаги ноще.
Сепнаха се, тихо се засмеха
и усмихнати, ръка в ръка,
напосоки през града поеха
и вървяха цяла нощ така.
Пуста беше улицата няма,
до фенерите със трепет плах
чакаха ги сенките им само,
за да тръгнат заедно със тях.
Стъпките им в сградите заспали
се отекваха, добили мощ,
и до изгрев всички във квартала
ги сънуваха през тази нощ.
1973 г.
"Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема."
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар