Джон Ървинг е писател от ранга на Дикенс и Флобер. Прочетох това твърдение на няколко места и след това сама се убедих в правотата му. Когато преди няколко месеца за пръв път имах досег с Ървинг ("Светът според Гарп"), нямах никакви очаквания - за мен това беше слабо познат автор. 600 страници по-късно не знаех къде се намирам, но бях убедена в едно- ще прочета всичко, което този човек някога е написал. Това е един от малкото романи, след които съм имала тежък книжен махмурлук - помня, че поне две седмици не започнах друга книга.
И така стигаме до "В един човек" (ИК "Обсидиан", 2014). Разказът за Били Абът започва с епиграф от Шекспир - "В един човек играя аз безброй лица. И всички недоволни." Били е бисексуален писател, с житейска история над петдесет години. В началото го виждаме на 13 години, млад, объркан от противоречиви чувства и сексуални желания към доведения си баща и библиотекарката, която крие нещо много по-голямо и неочаквано (по обясними причини не искам да ви развалям удоволствието от това да научите сами какво е то): "Това внезапно пробуждане на моята сексуалност също беляза бурното раждане на моето литературно призвание. Нашите желания ни оформят: не ми беше нужна повече от минута тайно либидално напрежение, за да пожелая едновременно да стана писател и да спя с Мис Фрост – впрочем не задължително в този порядък".
В малкото американско градче, обхванато от предразсъдъци и хомофобия, всеки играе някаква роля - буквално и преносно. Има две местни театрални групи, които най-често играят неразбраните, самотни и трагични герои на Шекспир и Ибсен. Романът на Ървинг е предизвикателен, провокативен, безкопромисен и затова и историите са учудващо реалистични, смели. През цялото време усещаш, че всичко това е истина, че е някъде там, че се случва и ти си наблюдател, който жадно чака да види развръзката. Един герой те ядосва, на друг съчувстваш, трети искаш да цапардосаш, четвърти те отвращава - палитрата от емоции е безкрайна, но болезнено истинска.
Как живеят различните хора? Какво означава да си различен? Това непременно лошо ли е? Ако дори и сега има много хомофобски прояви и настроения, то 70-те и 80-те години са още по-жестоки, най-вече в малките населени места и покрай внезапния бум на ХИВ. И ако все пак има известна толерантност към хомосексуалните, то какво да кажем за транссексуалните. Ето тази тема вече е тотално табу, но Ървинг не се свени да я разкости, оглозга и поднесе такава, каквато е. През чувството за срам от това, че не се вписваш в нормата, че "това, което изпитваш и желаеш, е неестествено", героите успяват да запазят идентичността си и да я приемат, без значение дали тя се вписва успешно в обществото.
Има няколко повтарящи се теми в романите на Ървинг - любовта към бокса, травмиращата липса на баща, толерантността, дискриминацията. Били Абът се бори с консервативното общество, с майка си, със собствените си желания и влечения, със странните истории около дядо си и баща си, с писателската кариера...в един човек се борят много. Пет десетилетия от живота на Били са описани и от всяко едно негово премеждие човек може да си вземе поука и да се замисли. Книжният махмурлук е гарантиран.
Няма коментари:
Публикуване на коментар