"Моята орис"

Паринуш Сании е иранска писателка и е родена през 1949 г. в гр. Техеран. Завършва психология в Техеранския университет. Печели стипендия в Калифорнийския университет, в който има възможност да защити докторат, но тогава избухва Ислямската революция и тя се прибира в родината си. 

"Моята орис"  е нейният дебютен роман и въпреки, че е забраняван два пъти в Иран, се превръща в международен бестселър. Излиза в 26 държави и печели наградата "Бокачо" в Италия за най-добра преводна книга.

Това е книга, която силно впечатлява и вълнува читателя. Семейна сага, която ни пренася в една от най-старите цивилизации в света. В над 400 страници сме потопени в света на една жена в Иран, която преминава през безброй препятствия, за да намери мястото си в света. Животът на Масуме е проследен в книгата от ученическите й години, до онази приятна улегнала възраст, в която всеки се надява, че е постигнал нещо в живота си. 

Това е един силен разказ за жените на Иран, който обхваща пет десетилетия от иранската история - от годините преди революцията (1979 г.),  през ислямската република, та чак до наши дни.  Разказ за силните жени, за битката им пред лицето на необичайни обстоятелства. История за приятелството и страстта, за религиозното потисничество, но и за любовта към родината.

Световните медии оценяват високо романа на Паринуш Сании. 

"Сании дава глас на всички ирански жени, затворнички и жертви на обичаите и на домашното насилие, жени, малтретирани от страна на мъжете. Женските образи на Сании са съвременни героини, който се борят за човешките си права, дори това да коства живота им." Cultura, Италия.

Gulf News също се присъединява към това мнение като пише, че това е "ода за жените, не само на Иран, но и на обществата по целия свят, които е трябвало да се борят, за да получат основните си права.".

"А "Моята орис" ни дава възможност да наблюдаваме с интерес живота на жените в Иран и непрекъснатата борба срещу тираничните обичаи." коментира Dead Ink, UK

Из интервю с Паринуш Сании:

Какво ви вдъхнови да напишете "Моята орис"?

Исках да опиша историята на иранските жени, да разкажа за поколението, което трябваше да поеме огромен товар от отговорности и което вложи множество усилия да се бори за своите права. Едва ли младото поколение може да си представи това, което те преживяха.

Кои са битките, които водят иранските жени днес? Страхуват ли се от нещо?

Аз мисля, че днес групата на жените е тази, която се бори най-много за правата си. Някои от нещата, които правят те не са така видими с просто око, направо са скрити. Например, вие никога няма да ги видите да вдигат лозунги, те не правят демонстрации, но работят много в този слой на обществото.

Какво е мястото е на новото поколение жени в иранското общество?

Жените на Иран искат да си върнат отнетите им права. Те са добре образовани, учат в най-хубавите специалности в университетите и работят в най-различни области на изкуството. Но много от тях се опитват да избягат от страната.

Какво е мотото на вашия живот?

Ще цитирам един ирански стих, който описва моя живот:

"Да, животът е красив.

Животът - това е огнище, което е вечно запалено, вечно гори.

Ако успееш да го запалиш, то ще освети всички места.

Ако не го запалиш - твоя е вината."