Кръвта на другите

"Ако живеете достатъчно дълго, ще видите, че всяка победа се превръща в поражение."

"Кръвта на другите" (ИК "Колибри", 2014) от Симон дьо Бовоар (по-известна у нас със шедьовъра "Мандарините" (в това ревю може да научите повече за живота на Бовоар, който само по себе си е достатъчна основа за отделна книга) и трактата "Втория пол") е книга за изборите, за войната, за смисъла и безсмислието, за любовта, смъртта...за всичко. Удивително е как в 300 страници успяват да се поберат толкова различни теми, лични истории, трагизъм, надежда и философски размисли.

Втората световна война. Опустошение. Смърт на всяка крачка. Бедност. И Жан среща Елен...тя е объркана политически, малко наивна, малко егоистична, до известен момент в романа и не особено състрадателна към чуждото нещастие. Някак по женски център в живота й е Жан, техните отношения и благополучие, друго не съществува.

Бовоар е феминистка и философ, което си личи в изграждането й на отношенията на една двойка - със снизхождение рисува предаността и доверието на жената, когато е обсебена от мъжа и сляпа за случващото се около нея ("И най-посредственият мъж чувства себе си като полубог в сравнение с жената.") Може би затова постепенно Елен става по-разумна, директна и социално ангажирана. Жан, от своя страна, се бори с изборите на всеки човек по време на война, лута се между пацифизъм и крайни действия, с които застрашава чужди животи. Имаш ли право да отнемеш живот, заради каузата, дори и тя да е добра? Може ли това по някакъв начин да е оправдано? Как оставаш хуманист, докато си затваряш очите пред болката? Колко е ценен човешкия живот, кой има право да си играе с него? Неизброими са въпросите и моралните казуси, които Бовоар с лекота ни представя - на някои от тях знаем отговора, но за други ти се иска да поседиш мълчаливо и да си представиш какво наистина би направил, ако беше на мястото на Жан и всички онези незнайни хора...

"Кръвта на другите" е екзистенциален роман, който ще ви хвърли в пропаст и ще ви остави сами да намерите изхода навън.

"Сам си носиш тази крехка конструкция, наречена собствен живот, а заплахите нямат брой."